Катран в меда

преди 9 месеца

Вече стана традиция като основни, спъващи развитието фактори, да бъдат сочени корупцията, липсата на върховенство на закона, недостатъчната прозрачност при обществените поръчки, неефективната публична администрация, правната несигурност. Някой да е изненадан?

Известна е максимата, че една лъжичка катран е достатъчна да развали цяла каца с мед и тогава се налага всичкият, събиран капка по капка пчелен еликсир, да бъде изхвърлен.

Преди няколко дни попаднах на интересен текст с автор Едмунд Пеликан, публикуван в германските издания „economissimus.de“ и „beteiligungs/report.de“ с красноречивото заглавие „Внимавайте в България – не е добро място за инвеститори“. Авторът разказва за един заплетен казус в България, който повече прилича на бизнес трилър, с участието на двама германски и един китайски бизнесмени, но и на виден наш политик от близкото минало, сега дипломат, който в случая се изявява и като адвокат, на бивш депутат и висш магистрат, сега с широки бизнес интереси, на съдия -изпълнител, на ръководството на известна държавна комисия, на полицаи, охранители, съпруги и т. н. В основата на конфликта е опит за смяна на собствеността на фирма, или както авторът директно го нарича

Опит за кражба на бизнес

След като с немска прецизност г-н Пеликан изброява всички участници в екшъна, той оприличава конфликта на злокобен триъгълник, в който политици и съдии могат да пречупят и изкривят закона по свое желание. И в очакване на продължението, а то явно ще бъде в съдебната зала, съветва да не се инвестира в България или „Само на собствен риск“.

Оказа се, че съм закъснял с прочита, защото междувременно с темата се е занимавало и голямо българско електронно издание, което е било принудено да публикува опровержение от  известен пловдивски адвокат под заглавие „Крадецът вика дръжте крадеца“. Без да блести с оригиналност, заглавието подсказва, че няма изгледи екшънът да приключи скоро, особено след потърсеното съдействие от главния прокурор, посолството на ФРГ и очаквани отговори от министерствата на вътрешните работи и на правосъдието, от Германо-българската индустриално-търговска камара и от къде ли не още. Оставам с впечатлението, че тепърва предстоят не едно и две насрещни дела и преди тяхното приключване  e трудно, а и некоректно би било да се твърди кой е крив, кой – прав или да се лепят етикети.

Но нас засега ни интересува нещо друго и то е как подобни истории се отразяват на българо-германските бизнес отношения, които постигнаха

нов връх през 2018 година

По данни на Германската статистическа служба стойността на търговския стокообмен между двете страни надхвърля 7,5 милиарда евро /ръст от 12,7% спрямо миналата година/, като за втори път в историята българският износ се развива изпреварващо спрямо вноса от Германия. Страната ни е изнесла продукция на стойност 3,82 милиарда евро /ръст от 20,1%/ при внос от 3,68 милиарда /6% ръст/. Търговският дефицит за Германия е малко над 136 милиона евро. По данни на БНБ германските инвестиции у нас за 2017 г. са достигнали 130,7 милиона евро, като тенденцията е в тях да се увеличава приносът на малките и средни предприятия, за каквото става дума в описания по-горе казус.

Според резултатите от традиционната годишна анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара основно предизвикателство пред германския бизнес у нас е недостигът на квалифицирани кадри като резултат от емиграцията, демографската криза и лошото качество на образованието, което не отговаря на изискванията на бизнеса. Едва 20% от анкетираните смятат, че подготовката на кадри с висше образование отговаря на нуждите на пазара на труда.

Още по-неприятно е, че вече стана традиция като основни, спъващи развитието фактори, да бъдат сочени корупцията, липсата на върховенство на закона, недостатъчната прозрачност при обществените поръчки, неефективната публична администрация, правната несигурност. Това посочват 72% /!/ от анкетираните в 15 държави участници. И точно на това сме свидетели в конкретния случай. Някой да е изненадан?

Има и друго: Отново по данни на германската статистика, около 5000 германски компании имат бизнес отношения с български партньори, като над 1500 от тях оперират на българския пазар. Инвестициите в България сумарно надхвърлят 3 милиарда евро. Цитирам тези данни, защото те категорично доказват решаващото значение на германския бизнес за развитието на българската икономика.

Напомням и още нещо, което много наши пишман бизнесмени предпочитат да забравят – парите са плашливи като птици и щом се появи заплаха – отлитат. А какво ако не заплаха за инвестираните пари са посочените от 72% от анкетираните отрицателни фактори?

Статиите на Едмунд Пеликан излизат в авторитетни икономически издания, които германските бизнесмени, за разлика от повечето си партньори у нас, имат навика да четат редовно. Затова и започнах с лъжичката катран в кацата с мед.

Идва ред на уважавания български съд.  

Верен на принципите за плурализъм и свобода на словото, „Приоритети“ дава трибуна на различни мнения, които не винаги съвпадат с разбиранията на нашия екип. Авторите на такива мнения  носят отговорност за изразените от тях тези.

Етикети: * *