Кауза или политически игри?

преди 2 седмици

Не може да обявиш човек на #КОЙ ("аз предложих Пеевски") за алтернатива на самия КОЙ.

Хайде да го кажа така: в неправителствения сектор, в гражданската сфера е възможно и в някакви граници дори е допустимо да се търси подкрепа за дадена кауза в различни, често противоположни политически среди (пример: 181 депутата за конституционна промяна). Няма драма, няма проблем. Важна е дадена кауза да получи подкрепа. Тази логика обаче се опорочава, когато дадената кауза се употреби в строго определена политическа посока. Чупи се, когато дадената кауза се употреби в подкрепа на конкретна политическа сила.

Това важи както за усилията „мафията вън“ да бъде инструментализирана в подкрепа на Демократична България, така и в полза на „гражданския политик“ Манолова. Тя просто спира да бъде неполитическа (гражданска). Тогава влизат в сила правилата на политическата игра. А по мое скромно мнение, политическата подкрепа има една цена: кредабилитет и доверие. Моето лично доверие се изчерпва както, когато защитаваш #КОЙ в съда, така и когато обявиш човек на #КОЙ („аз предложих Пеевски“) за алтернатива на самия КОЙ. Доверието се изчерпва, поне за мен, и никакви риторични умения и „гражданско“ красноречие не могат да компенсират липсата на доверие за 11 дни.

Материалът е взет от Facebook страницата на Асен Генов.