КЛИО НЕ Е ТЕМИДА

преди 2 месеца

Според много македонци, с искането си да се откажат от Югославия, българите искат да ги лишат от всичко което през последните десетилетия ги е карало да се чувстват горди и значими.

Спомен от вренето на надеждите и илюзиите

След като България наложи вето на започването на преговори за евроинтеграцията на Македония, много македонци задават един и същи въпрос.

Какво точно иска България?

Правителството не е изяснило позицията си достатъчно ясно, а сред обществото, колкото българи, толкова и мнения.

Опитах се да дам някакъв сравнително кратък рационален отговор:

Мисля, че огромната чат от българското общество ще приеме Македония като приятел, македонския идентитет, и македонския език като културна ценност, ако в македонските учебници пише, че Св. Климент и Св, Наум са служели вярно на българските царе Борис и Симеон и са градили културни школи по цялото тогавашно българско царство (от Албания до Румъния); Че цар Самуил е бил български цар, че през Второто българско царство един скопски болярин е бил избран за цар на България, че Българското Възраждане започва на територията на РСМ с опитите да се пише на „простейший язик болгарский“ на Кърчовски и Пейчиновеч, че брата Миладинови събират български народни песни, че българите в Македония участват в борбите за учредяване на Екзархията и тя е домородна институция, че откъсването на македонските земи на Берлинския конгрес се привижда като страшна трагедия, най-вече в Македония, че стотици хиляди бягат в България гонени от османци, по-късно от сърби и гърци за да запазят своя идентитет и не са „отродени“, че ВМРО започва като Бълагрски Македоно-одрински революционни комитети и през цялото си съществуване използва литературния български език като свой, включително и на знамената на въстанията, че по време на войните нашите предци се бият рамо до рамо, като в Българската армия се стичат много доброволци от Македония, а и много от нейните висши офицери и генерали са от там, че през Втората световна война българската администрация влиза в Македония след като Хитлер е вече пълновластен господар, а самата България е сведена до негов васал и все пак благодарение на българската администрация, в която участват братът на Никола Карев и синът на Питу Гули, жертвите в Македония са много по-малко отколкото в цялата останала окупирана Югославия…

Това в представите на българите е признатата с договор „ОБЩА ИСТОРИЯ“. И мнозина повярваха, че когато го подписа Македония е на път да приеме тези очевидности и ще станем близки приятели. Твърде скоро обаче, в нашите медии – вярно или погрешно – се появи твърдението, че македонците не са приели нищо подобно, че всъщност само се опитват да ни излъжат, и като бъдат приети в ЕС ще си продължат с „байката“ за хилядолетния македонски народ, за „отродените“ македонци в България и за подтиснатото македонско малцинство.

Това генерира гняв, омраза…

Само че тези гняв и омраза няма да родят нищо добро.

Преди повече от 20 години професор Димитър Димитров – неколкократен министър и баща на днешния министър по европейските въпроси, в предговора към българското издание на „Името и умът“, написа, че македонците, са се освободили от окупатора, но все още не са се освободили от „науката на окупатора.“[1]

Тази „наука“ обаче не е наука. Тя не се подчинява на правилата на науката. Тя не се интересува от доказателства. В Македония тя се нарича идентитет. Нещо за което Заев заяви, че не може да преговаря.Негово право било да вярва какви били предците му.

Очевидно в представите на повечето македонци идентитетът включва не само това което те са, но и вярата в митове, които не подлежат на доказване, нищо, че те може да обиждат други потомци на същата общност и да генерират омраза,

Става все по-ясно, че никое македонското правителство не може да обективизира историята, защото е убедено, че така ще засегне идентитета на своя народ, А през изминалите близо три десетилетия България не направи нищо, за да помогне на македонците да изградят един нов, модерен македонски инклузивен постюгославски, идентитет.

Дори да имаше визия за това, задачата щеше да е херкулесова.

Повечето македонци са социализирани в сърбоцентричната югославска субкултура. Там са им емоциите, там са им спомените, от там им е музиката. Тогава много от тях са изпитвали чувство на превъзходство над окошарените зад Желязната завеса българи.

Това, което свързва много от днешните македонци с България са общите герои, които там са представени в много фалшива светлина. Но емоционално за повечето македонци са свети не истинските образи на героите, а фалшивите им изградени в Югославия икони. Щом българската дипломация се опитва силово да обективизира лицата на тези герои, без да показва никакво разбиране, любов и съпричастност към съвременните македонци, те по-скоро ще се откажат от героите, както призовава Бранко Тричковски и идентитетът им ще остане само сърбоцентричната югославска субкултура!

„Каракачанов тласка Македония назад към Сърбия“ – предупреди Катерина Колозова – директор на Института по обществени и хуманитарни науки в Скопие.

„Искате да ни няма!“ – тръбяха много „вознемирени“ македонци, много преди ветото! И колкото и да им обясняваме, че не е така, те оставаха толкова убедени в това, колкото и че Гоце Делчев е бил етнически македонец.

Но при едно по-дълбоко замисляне, може и да са прави. Много българи наистина искат тези югославизирани македонци да изчезнат и на тяхно място да се появят някакви други хора, с друг исторически спомен. Но от гледна точка на много македонци с искането си да се откажат от Югославия, България иска ги лиши от всичко, което през последните десетилетия ги е карало да се чувстват горди значими.

Но не можем да се сърдим и на българите, които искат от Югославия да остане само лош спомен.

„Югославизацията” на македонците засегна  една от най-чувствителните струни в българското общество. През 1913 г. България може да получи всичко от което има нужда. Одринска Тракия, до линията Енос – Мидия, широк излаз на Егейско море и по-плодородните източни части от „географска Македония“, включващи градове като Щип, Струмица, Кукуш и пристанището Кавала. България обаче отказва да изостави „своите“ населяващи „македонските чукари“ и влиза е серия от войни с всички свои съседи, които завършват катастрофално. Тя не само губи територии и е залята с бежанци, но и изпада в тежка балканска и световна изолация. И всичко това, защото е нямала готовност да изостави част от македонските българи под жесток гнет.

Клио не е Темида [2]

Справедливите войни, които нашите предци водят рамо до рамо завършват с поражение. И както пише Денко Малески, неговите предци нямат друг избор, освен да създадат своя нация. Но за да може това да стане, тази нация трябва да докаже, че се е отрекла от българщината. Да се впише в враждебното за България обкръжение.

За България, но най-вече за предците на днешните македонци появата на Югославия е национална катастрофа, а нейният разпад бе огромен исторически шанс. Именно той помогна на Македония да постигне независимост, а на България да излезе от балканската изолация, в която бе попаднала още през 1913 г. и да се интегрира в ЕС и НАТО. 

Но македонците не само че имат прекрасен спомен от късната Втора Югославия и не искат да се разделят с нето. Те може би подсъзнателно помнят, че всяко заиграване на предците им с България им е донасяло безброй страдания. Те не вярват, че и днес България е значим фактор при определянето на геополитическото бъдеще на Балканите. Напротив – повечето живеят с усещането, че тя винаги застава на губещата страна и не вярват това скоро да се промени.

В разочарованието си от българското вето президентът Пендаровски не случайно прави референция към Тодор Живков. Живкова България за повечето македонци се бе превърнала в синоним за политическа и социална изостаналост. Страната ни не успя напълно да преодолее лошият си имидж след демократичните промени. Заслужено или не, България и българите не се радват на уважението на повечето от македонците и малко от тях разглеждат изграждането на стратегически съюз с България като изход от тресавището на Западните Балкани в което страната им затъна след 1991 г.

След ветото, техният брой намаля драстично.

Не знаем какво историята, тази мащеха на народите ще предложи на българите и на македонците този път. Задават се нови тежки изпитания, Но за разлика от изпитанията преди малко повече от век, сега братовчедите (в буквалния смисъл на думата) от двете страни на Осогово няма да крачат заедно.

По вероятно е да водят хибридна война едни срещу други


[1] Димитир Димитров „Името и умът“; София КП. 1999 г.

[2] Според гръцката митология Клио е музата на историята, а Темида – на правосъдието.



Етикети: * *