„Когато човек се отдаде на лъжата, го напускат и ум, и талант“

преди 3 месеца

Твърде много и твърде нагли станаха разните „творчески” и паразитни съюзи и сдружения, поставили се в услуга на кремълския режим, стнанали проводници на хибридната война на РФ срещу Република България, срещу Европейския съюз и НАТО.

Светослав Нахум пред ТВ „Европа“

Добре си живеят хорицата в т. нар. СБП (Съюз на българските писатели), наследил казионната тоталитарна организация, усърдно слугувала на комунистическия режим преди и след 10 ноември 1989 г.

Добре си живуркат и както би казал един съветски класик, „писателят пописва, а читателят почитва” т(в)орбите на въпросните творци. Но на 17 април т. г. членът на същия този съюз Светослав Нахум представя  книгата си „Бягство от Крим”. Скромна по обем и тираж, книгата съдържа 15 разказа, които ни телепортират в различни места и епохи: в Древния Рим и Барселона, в Прага и Босна, в Брюксел и Ню Йорк. Като истински гражданин на планетата авторът се тревожи от съвременни въпроси на Духа и на Битието, споделя богатата си култура, говори искрено и непредубедено.

Единственият разказ, посветен на съдбата на украинския народ, се казва „Бягство от Крим”. Нищо измислено или нечестно няма в него: млада украинка е подложена на преследване и тормоз от руските агресори след анексирането на Крим през 2014 г. Жестокостите на руската военщина са описани точно и пестеливо. Чели и видели сме далеч повече. Девойката Таня преминава през множество перипетии, преди да стигне до гостоприемния български бряг. Героинята е реална украинска гражданка, а не измислен образ. Разказът на Светослав Нахум събира документалния поглед на публициста и художественото обобщение на писателя.

Книгата печели конкурс и е издадена с финансовата подкрепа на Република България по програмата „Помощ за книгата“, а разказът „Бягство от Крим“ e публикуван в САЩ, Украйна, Австрия, Румъния и Унгария.

По покана на организаторите на премиерата присъства посланикът на Украйна у нас Н. Пр. Виталий Москаленко.

Странно защо, след като участва в премиерата на книгата, ръководството на СБП решава да се разграничи от автора й и с остра декларация упреква Светослав Нахум в несторени грехове не срещу нашата страна, а срещу… Русия.

Разчитайки на късата памет на читателя, „творците” от СБП твърдят, че „Съюзът на българските писатели с почетен председател Иван Вазов през вече 105-годишната си история никога не е заставал срещу Русия, а още по-малко си е позволявал да „агитира“ обществото в полза на една или друга политическа кауза…”

Другарите от казионния съюз би трябвало да говорят само от свое име, а не и от името на Иван Вазов. Защото  през 1916 г. патриархът на българската литература написва няколко ярки стихотворения, с които заклеймява агресията на Руската империя срещу българската държава, възславя победите на българското оръжие в Добруджа и особено вихрените атаки на Първа конна дивизия, командвана от генерал Иван Колев.

Странното извъртане на СБП предизвиква закономерна реакция у украинския посланик г-н Москаленко, който в свое писмо заявява: „Със съжаление констатираме, че ръководството на Съюза на българските писатели, маскирайки се зад принципа на свобода от манипулации, всъщност откровено нарушава един от основните принципи на човешките права – правото на свобода на словото, и същевременно грубо нарушава официалната позиция на правителството на Република България за териториална цялост на Украйна“.

Посланик Москаленко недоумява защо ръководството на СБП „се опитва да подмени гледната точка и да дезинформира българите, сравнявайки Русия от края на 19 век с Руската федерация от началото на 21 век“, която наруши основен международен принцип: „Нито една държава не може със сила да променя границите на друга държава“.

Дипломатът припомня, че Русия също е приела този принцип в статута на ООН и че целият цивилизован свят е приел санкции срещу РФ заради анексията на Автономна република Крим.

Потънали в „творческите” си копнежи, шефовете на СБП вероятно са пропуснали да забележат, че в резултат от руската агресия над 1,7 млн. украински граждани от Крим и Донбас бяха принудени да напуснат домовете си, повече от 13 000 военнослужещи и цивилни украинци бяха  убити във войната в Източна Украйна, а ранените са над 30 000.

Ръководството на СБП, спуснало се по низходящата спирала на позора, отвръща с контрадекларация на украинския посланик, като с остър тон настоява пред министерствата на външните работи на България и Украйна посланик Москаленко да бъде… отзован.

Бедните българо-руски литератори вероятно не са успели дори да се запознаят с биографията на г-н Москаленко, където черно на бяло е записано, че „владее писмено и говоримо български език. Още преди идването си у нас защитава дисертация на тема „Украинско-български научни и културни връзки в края на 19 и в началото на 20 век“. Сред любимите му писатели са Иван Вазов, Димитър Талев и Димитър Димов, Владимир Зарев, Виктор Пасков и Георги Господинов“.

Сиреч в редица отношения г-н Москаленко е повече българин от някои ръководни лица в т. нар. СБП.

Докато се просвещавахме на тема българо-украински и българо-руски културни връзки, узнахме, че председателят на СБП г-н Ангелов в момента е в крещящ конфликт на интереси и позицията му е откровено политическа, партийна и небългарска. Др. Ангелов едновременно е член на ЦК (национален съвет или нещо друго) на БСП, което го превръща в агент или нещо повече на една партия в (уж) независимия, непартиен и неполитически съюз на (не толкова) българските писатели.

Нападките срещу българския писател Светослав Нахум заради негова непредубедена творческа, гражданска и човешка позиция навяват печални спомени за далечната 1974 г., когато същият този СБП, председателстван тогава от Георги Джагаров (също член на ЦК и приближен на диктатора Т. Ж.) свиква спешна конференция, на която заклеймява руския писател Александър Солженицин за епопеята ме „Архипелаг ГУЛаг”, публикувана на Запад.

Съветско-българските „творци” проклинат Солженицин с декларация от 6 февруари 1974 г., озаглавена „Злостен клеветник на народа и родината си”. Бедните „писатели” едва ли са подозирали, че „Архипелаг ГУЛаг” ще бъде преиздаван в милионни тиражи и ще донесе световна слава и Нобелова награда на създателя си.

Но шефовете на СБП са получили заповед от Москва да лаят срещу месечината и с присъщото си усърдие лаят. Не само лаят, но и се престарават. Както винаги.

Онези несвободни писатели могат да бъдат разбрани. Защото петимата им колеги, гласували „Против” (един) или „Въздържал се”, са били изключени от БКП и от СБП. С всички произтичащи морални и материални последици.

Днес никой никого не би преследвал за авторска и гражданска позиция. Поне в момента и поне в България.

Защо тогава са го направили? „Слугинаж, милорд, слугинаж”, би отвърнал Джийвс, камериерът на лорд Джон от вицовете.

И понеже сме на руска вълна, нека да припомним думите на големия руски демократ, противник на царското самодържавие, писател и литературен критик Висарион Белински, който от дълбините на времето се е обърнал и към българите, които все още могат да осмислят словата му: „Когато човек се отдаде на лъжата, го напускат и ум, и талант”.

Твърде много и твърде нагли станаха разните „творчески” и паразитни съюзи и сдружения, поставили се в услуга на кремълския режим, станали проводници на хибридната война на РФ срещу Република България, срещу Европейския съюз и НАТО.

Членове на Атлантическия съвет на България, приятели и съмишленици предлагат АСБ да стане инициатор на Национална кръгла маса за ролята на интелигенцията за икономическия и духовния прогрес на нацията, за отстояване на евроатлантическите и националните ценности, за мястото на твореца, на гражданина и на европееца във все по-сложния глобализиран свят.

Предстои Управителният съвет да вземе съответното решение. Ние смятаме, че АСБ има мисия и морално основание да покани сънародници от всички слоеве, възрасти и професии на дискусия под примерното заглавие „Българското слово – фундамент на националната сигурност”.

И там да си кажем доста от истините, които досега преглъщахме.

                             Пресцентър на Атлантическия съвет

Етикети: * * * * *