Когато Везувий е изригнал, не всички в Помпей са загинали

преди 8 месеца

Къде отиват оцелелите?

От Лора Гигъл (Laura Geggel), „Live Science“, 26 февруари 2019 г.

Вулканът Везувий днес

Когато Везувий изригва през 79 г. сл. Христа, разтопените скали на вулкана, изгарящите отломки и отровните газове убиват близо 2000 човека в разположените наблизо градове Помпей и Херкуланум.

Но не всички техни обитатели загиват. Къде отиват бежанците, които не могат да се завърнат в своите покрити с пепел домове?

Като се има предвид какви са били условията в древния свят, е ясно, че оцелелите не са заминали надалеч. Според ново проучване, което ще бъде публикувано тази пролет в списание „Аналекта Романа“ (Analecta Romana), голяма част от тях са останали по южното италианско крайбрежие и са се заселили в Куме, Неапол, Остия и Путеоли.

Хиляди жители на градовете около Везувий загиват и са затрупани от пепелта на вулкана. Но много повече оцеляват

Проследяването на дестинациите на бежанците се оказва трудна задача, тъй като повечето исторически документи са унищожени и разпръснати, сподели изследователят Стивън Тък, професор и ръководител на катедра в Университета на Маями (Оксфорд). За да определи къде отиват хората, той прилага няколко критерия, които използва, докато преглежда историческите записи – документи, надписи, артефакти и древна инфраструктура.

Един от методите на проф. Тък е да изготви база данни с фамилни имена, които са били срещани предимно в Помпей и Херкуланум, и след това да провери дали тези имена се появяват на други места след 79 г. Той търси и появата на обичаи, типични за тези градове, например почитта към Вулкан (бога на огъня) или към Венера, която е била покровителка на Помпей, в близките селища след вулканичното изригване.

Проектите за обществена инфраструктура, възникнали по това време, която вероятно е била построена, за да се посрещне внезапният приток на бежанци, според проф. Тък също дават информация за преселването. Това е така, защото между 15 000 и 20 000 души са живеели в Помпей и Херкуланум и по-голямата част от тях са оцелели след катастрофалното изригване на Везувий.

Един от оцелелите – човек на име Корнелий Фускус, по-късно загива в областта, която римляните наричали Азия (в днешна Румъния), по време на военна кампания. „За него е поставена плоча с надпис – споделя Тък в „Live Science“. – Пише, че е от колонията Помпей, че после е живял в Неапол и след това се е присъединил към армията.“

Помпей. Арката на император Калигула

Друг документиран случай е този на семейство Сулпиций от Помпей, които са се преселили в Куме. Историческите документи подробно описват тяхното бягство, както и това на други пострадали.

„Извън стените на Помпей, [археолозите] откриват подобие на сейф, пълен с финансови документи,“

казва професорът.

„Беше от страната на пътя, покрит с пепел. Стана ясно, че някой е взел тази голяма кутия, докато е бягал, но след това на около километър от града я е изоставил.“

По време на изследванията си проф. Тък открива доказателства за преселването на много жени и освободени роби. Бежанците често са се женили помежду си, дори след като са се преместили в нови градове. Една такава жена – Ветия Сабина, е погребана в семейна гробница в Неапол, на която стои надпис „HAVE“. Думата „HAVE“ е на оскански диалект, който се е говорил в Помпей преди и след като римляните превземат града през 80 г. пр. Хр. „HAVE означава „добре дошъл“ и може да се види на пода пред много къщи като посрещащ поздрав (в Помпей)“, каза проф. Тък.

Документите в открития сейф детайлизират финансовите заеми, дълговете и притежанията на недвижими имоти за период от няколко десетилетия. Изглежда, че членовете на семейство Сулписий са избрали да се заселят в Куме, защото там са имали търговски и социални връзки, смята професорът.

Въпреки това изследването на характерни фамилни имена дава само ограничена информация.

„Проучването ми всъщност показва само броя на римляните, които са успели да избягат“,

казва проф. Тък, тъй като много от  чужденците, мигрантите и робите не са имали регистрирани фамилни имена и е трудно да се проследи какво се е случило с тях.

Що се отнася до обществената инфраструктура, проф. Тък установява, че римският император Тит е дал пари на градовете, които са се превърнали в бежански горещи точки. Тези пари всъщност идват от Помпей и Херкуланум. Видно е, че властите са конфискували  средствата на загиналите при изригването, които не са оставили живи наследници. Техните пари са били дадени на градовете с бежанци, въпреки че Тит си приписва заслугите за всяка изградена обществена инфраструктура, заключава професорът.

„Хората, чиито пари са напълнили този фонд, никога не получават признание“,

казва той.

Въпреки това новата инфраструктура вероятно е помогнала на бежанците да се установят в новите си домове.

Според професор Тък:

Градовете Помпей и Херкуланум са били унищожени. Но властите изграждат нови квартали, акведукти и обществени сгради в селищата, в които бежанците се заселват.“