Кой язди по-умело в ядрения стипъл-чейз?

преди 2 седмици

Някога и Хрушчов се пъчеше така и даже удряше с обувката си по трибуната на ООН. А после тихо се изниза от историческата сцена.

„Мислехте, че ще създадем нови стоки, автомобили и лекарства? Трънки! Ще създадем ракети, с които ще унищожим онези, от които купуваме нови стоки, автомобили и лекарства!“

Неотдавна, в деня на съветската армия, наричан сега „Ден на защитницика на отечеството”, в катедралната църква Исакиевски събор в Санкт Петербург църковен хор изпълнил песен за ядрен удар срещу гр. Вашингтон.

Песента се нарича „На малката подводница. Или за заплатата на военнослужещите“. В нея се пее: „И със самолетчето пристига моят приятел Вовочка, идва на гости не с празни ръце. С малката подводничка с атомно моторче и с десетина атомни бомбички от по сто мегатона пресякох Атлантика и викам на мерача: „Цели се, Петров, в град Вашингтон!“.

Песента е написана от Андрей Козловски през 1980 г. Все си мислехме, че онова време на подобен род противопоставяне е отминало. Уж Студената война си отиде през 1989, но в нечии глави все още бушува, при това активно.

Проблемът всъщност не е в някакъв църковен хор, изпълнил глуповата песен. Глуповата още при създаването си през 1980 г. И още повече днес, близо 40 години по-късно.

Преди две седмици приключиха преговорите на американския президент Доналд Тръмп с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, в които не бе постигнато споразумение за ядрено разоръжаване. Не че това не се очакваше, но този тип говорене, с ядрения език на безумието, няма как да украси облика на държава, която претендира поне малко да прилича на демократична.

Американските подводници също могат да нанасят удари по руски градове

И ако Северна Корея няма подобни претенции, а няма и как да ги има, Русия поне на думи се старае да се докара като съвременна, европейска и световна сила, където властта се определя чрез избори. И сега тази уж демократична държава допуска някакъв хор уж съвсем непреднамерено да пее откровени дивотии в един от най-красивите храмове на страната.

На 20 февруари президентът Владимир Путин в обръщение към Горната камара на Руския парламент заплаши, че ако САЩ излязат от Договора за ракетите със среден и малък обсег, Москва ще насочи новите си ракети срещу САЩ и техните съюзници. Даже се похвали, че руските ракети могат да достигнат целта си за 5 минути, докато американските – минимум за 10 минути.

И отново сме свидетели на същия тип показване на мускули, хлапашко перчене и лъготене, характерно за отминали времена и политика. Нима не е по-важно какво ще стане, след като въпросните ракети достигнат целите си? И ако кремълските стратези се надяват, че като нанесат първи и внезапен удар, после нищо няма да им се случи, значи са скарани и с историята, и с географията, и с логиката на живота.

Думите и стилът, чрез които Путин общува с „града и със света”, издават две неща: силния страх и дълго потискания комплекс за малоценност. Говоренето му твърде наподобява приказките на Ким Чен Ун, който също се страхува, не знае накъде да върви и много му се иска да извика: „Мамо, сам съм, тъмно е, страх ме е!”

Двама маломерни и на ръст, и като съдържание политици мислят, говорят и действат по сходен начин. Някога и Никита Сергеевич Хрушчов се пъчеше така и даже удряше с обувката си по трибуната на ООН. А после тихо се изниза от историческата авансцена и почина като забравен и често осмиван пенсионер-поклонник на царевицата.

Нови видове руски военни униформи

„Моята ракета е по-голяма от твоята ракета“, викаше Никита Сергеевич. Днес с помощта на компютърни анимации Путин и прислугата му се опитват да ни убедят, че при издишаща икономика и умираща наука произвеждат най-нови, най-мощни, най-точни и ефикасни оръжия. Няма кой да се хване. Надпреварата във въоръжаването прилича на онзи расов кон, който др. Путин се опита да поязди преди два-три дни. На коня нещо не му хареса и тръгна назад въпреки усилията на ездача, който дърпаше юздите.

Не става само с камшик или само с ракети, били те „Циркон”, „Авангард”, или прочие страшни имена.

Трябва и акъл.

Етикети: * * * *