Кой може да застреля достойнството на почтения човек?

преди 4 месеца

Има и почтени българи, които поемат не лично своя вина и поднасят извинения пред потомците на репресирани сънародници. Такъв се оказа Александър Радонов, внук на комунистическия генерал Крум Радонов.

„Приемаме вината само с мезета“, бе циничната реплика, с която влезе в историята маломерен политик от близкото минало, опитал се да направи нескопосан каламбур.

Има и почтени българи, които поемат не лично своя вина и поднасят извинения пред потомците на репресирани сънародници. Такъв се оказа Александър Радонов, внук на комунистическия генерал Крум Радонов. Около злокобната дата 1 февруари, когато почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим, той написа във Фейсбук: „Един от хората, изпълнявали екзекуции, е моят дядо – генерал Крум Радонов. Затова  на тази черна дата поднасям извинение и прошка не очаквам. Защото стореното е непростимо”.

Тези думи на внука на генерал Радонов прозвучаха като гръм в публичното пространство. Дълги години смятах, че всичко, в което е вярвал моят дядо, е било правилно, обяснява Александър. С течение на времето излязоха доста документи, които доказаха, че това не е точно така. Оказа се, че хората, които уж са били врагове и са рушили държавата, всъщност са истинските патриоти. Най-накрая за съжаление научих, че някои екзекуции след присъдите от „народния съд“, са били изпълнени именно от моя дядо – генерал Крум Радонов.

„Обичам дядо си. Цял живот ще го обичам и за разлика от мнозина другаре, умишлено ги наричам така, както ги наричаше Тодор Живков, които се отрекоха от близките си, аз няма да го направя. Редно е обаче светът да знае истината. Между сантимента и истината трябва да се избере истината, както писа мой приятел в социалните мрежи. Да, за мен това е голяма болка, признавам го. Голяма е и мъката ми, че дядо ми е вярвал в онези заблуди. Признанието е и начин да търсим помирение на нацията”, смята Алекандър.

„След промените от 1989 г. заплашваха и баща ми, и дядо ми, че ще убият мен и брат ми. Заплашвали са дядо ми, че ще избият всичките му внуци. Това натежаваше известно време към онази идея, която постепенно рухваше. Видях и много неща от кухнята. Говореше се за равенство, но такова нямаше. Постоянно хвалят Русия, но децата им са масово на Запад. Точно това лицемерие ме дразнеше най-силно”, казва потомъкът на генерала.

„Като дядо ми и аз съм чешки възпитаник. В Чехия видях как благодарение на лустрацията държавата дърпа напред. Като човек, който е твърдо за лустрацията, не е редно да влизам в партии. Потърсиха ни за членство в БСП, но посъветвах брат ми и той отказа...”

„Предците ни докараха страната до състояние, че след 1939 г., когато сме били най-богатата държава на Балканите, през 1989 г. след нас е само Албания”, разсъждава Александър.

Да, тежи ми, особено когато научих истината за дядо ми. Аз съм наследник и на възрожденски родове. В тях има известни хора. Например в Банско часовникът е направен от мой роднина за седем години. Часовникът на Атон също е негов. От страна на майка ми имаме известни художници в рода. Но настъпи момент, в който наистина се страхувах. Следвам съвета на другия ми дядо Александър, чието име нося, и спя спокойно. Сега съм емигрант и работя в Швейцария, където законите стриктно се спазват. За да съм тук, не съм ползвал връзки. Явих се на конкурс и го спечелих. Преди това бях в Чехия.

Александър Радонов смята, че хората, които са наследници на такива родове, трябва да кажат истината и да признаят, че са се възползвали от онази власт.„Когато избухна атомната централа в Чернобил, баща ми, който е атомен физик, предупреди децата в училище за аварията. Една вечер телефонът вкъщи звънна и го заплашиха, че дори да е син на генерал Радонов, това не означава, че децата му няма да израснат сираци. Баща ми разказа този случай през 2000 г. Успокоих го, че с постъпката си е спасил много деца, а той съжаляваше, че не е могъл да спаси други”, завършва разказа си наследникът на генерал Крум Радонов.

Достойнството е вътрешно състояние, мярка за самооценка на духа. То, достойнството, не може да бъде отнето, потъпкано или накърнено от външни фактори, смята младият мъж. Може да си потомък на велик род, което не означава, че автоматично наследяваш достойнствата на предците. Достойнството, себеуважението и чистата съвест са неща, които отстояваме, защитаваме и доизграждаме всеки ден, допълва Александър.

Равносметката, която прави този млад българин, наистина е трогателна. Защото е искрена и самокритична. Не става дума нито за възмездие, нито за реабилитация. Става дума за истината, сурова и без грим. Александър Радонов хладнокръвно я назовава: генерал Крум Радонов е убивал невинни хора. Но внукът няма да престане да обича дядо си. Дядо си, не генерала.

И поднася извинения за вина, която не е лична, но тегне върху родовата памет и горчи като пелин. Той, внукът, пие от горчивата чаша и не чака прошка. Но изрича истината, за да е чист пред себе си, да върви изправен и да гледа другите в очите.

Етикети: * * *