КОЙ плени държавата?

преди 4 месеца

Следващият път, когато чуете израза „ПЛЕНЕНА ДЪРЖАВА“, вероятно няма да го възприемете като литературна или журналистическа метафора, а като съвсем конкретна и груба действителност.

от Димитър Русев

Като чета в коментари и заглавия как специалните ни служби (ДАНС) били „проспали“ опита на агент на ГРУ да отрови с „новичок“ оръжейния бизнесмен Гебрев, сина му и производствения директор на „Дунарит“, чак бяс ме хваща. Събитието, за което българската общественост научава от западни медии едва сега, се е случило още през 2015 г. Излиза, че и ДАНС, и прокуратурата, и медиите са спали непробудно цели 3-4 години.

Внушението е „службите ни са некадърни“ и с него се обяснява и оправдава всичко. Не, не са некадърни. Много по-лошо е – пробити са! Още по лошо – ръководството им е пробито. Изобщо не са спали в ДАНС. Било им е разпоредено да се правят на „заспали“.

Така, както се правят на „заспали“ за доклада от 2017 г. на македонските служби за сигурност, според който в България действа координационен център на ГРУ, направляващ подривната дейност на агентите на ГРУ в Македония. Ако все пак случайно наистина са проспали съществуването и действията на такава структура на руското военно разузнаване на българска територия, няма как да проспят и добилите публичност данни от доклада на македонските им колеги.

По същия начин са „проспали“, че агент на ГРУ, издирван в Черна гора за подготовка на опита за преврат през 2016 г., е пътувал многократно до България в периода 2013-2016 г. Успели са да “проспят” даже и публичните разкрития на Bellingcat от ноември 2018 г. за него и за пътуванията му.

Няма да бъда много изненадан, ако се окаже, че „нашите“ служби, вместо да „спят“, са оказвали и логистична или някаква друга поддръжка на „острата“ операция на ГРУ. Това няма да е първият подобен случай и първият пример за все още действащите под прикритие в България наследници на братството на тайните служби от Варшавския договор.

В годината преди отравянето на Гебрев руският дисидент с френско гражданство Николай Кобляков по поръчка на руските тайни служби беше подмамен в България и още с кацането му на летище София е арестуван (през август 2014 г.), за да бъде екстрадиран в Русия (уж „по искане на Интерпол“). Тогава и прокуратурата, и МВР (а най-вероятно и българските служби за сигурност) действаха в синхрон с руските служби. Благодарение на някаква остатъчна независимост на българския съд обаче Кобляков все пак отърва кожата.

Трябва да си абсолютно сляп, за да не видиш как правителство, прокуратура, министър на икономиката, КЗК, служба КОС към МВР, КОНПИ, НАП и купчина други държавни институции през цялото време са действали синхронизирано все в същата посоката и за същата цел като целта на неуспешния кремълски опит за отравяне на Гебрев – елиминирането му като пречка за поставянето на българското оръжейно производство (и конкретно на предприятието „Дунарит“) под руски контрол чрез подставеното лице Делян Пеевски. Опитът за отравяне е само един от ходовете, приложени спрямо него, само една от брънките в тази верига.

Кремъл се опитва да наложи контрола си върху нашия военнопромишлен комплекс по няколко начина:

  1. Пряко и открито, чрез претенции за лицензи.
  2. Чрез активни мероприятия и хибридни операции, целящи да дискредитират българския оръжеен бизнес, за да го изместят от пазарите му.
  3. Опосредствано – чрез овладяване на собствеността на предприятията от военнопромишления комплекс от подставени лица, за което в конкретния случай Гебрев се е превърнал в препятствие. Затова са приложени всевъзможни средства това препятствие да бъде преодоляно или отстранено.
  4. Русия от 15-20 години предявява открити претенции към оръжейното производство на България заради предоставените по времето на комунистическия режим лицензи.
    Досега нито едно българско правителство не е правило компромис. Всички са отказвали преговори по темата, отхвърляйки руските претенции. Първо, от чисто формално-правна гледна точка – защото евентуалните съветски патенти не са надлежно документирани и регистрирани. Второ, дори да бяха регистрирани, периодът на действие на тези лицензи отдавна трябва да е изтекъл. Трето, защото Русия не е единствен наследник и правоприемник на СССР. И четвърто, защото българските производители през годините са внасяли редица изменения в някогашните съветски образци. Нито една друга държава от бившия Варшавски договор и СИВ не е допуснала подобни дискусии, камо ли да признае подобни права на Русия.

Според бившия министър на отбраната Бойко Ноев обаче ситуацията с България при сегашното правителство се е променила. Има индикации, че правителството преговаря с Русия за „Споразумение по лицензите“. В чл. 1 на руския проект на това споразумение е записано изрично: „Българската страна прекратява производството на въоръжения, военна техника и резервни части за нея, по лицензите, които са предадени на Народна Република България от бившия СССР в рамките на междуправителствените споразумения по приложения към настоящото Споразумение списък.“ Текстът предвижда България да иска писмено разрешение от Русия за всеки износ за трети страни на военна продукция, която има каквото и да било отношение към въпросните споразумения отпреди 1989 г.

По-важно за нас е как реагират на подобни операции българските институции. В „случая Алепо“ българската прокуратура с публична страст се нахвърли да разследва българските производители, като неоснователно омаскари фирмата „Аркус“, преди да констатира, че няма никакви нарушения.

Подобно е отношението и към други български предприятия, за които представители на българските власти и някои медии приемат априорно руската презумпция и внушения за някаква българска вина. И това не бива особено да ни изненадва на фона на факта, че „българската“ прокуратура в продължение на няколко години разкарваше по разпити, съдилища и по медии бившия министър на отбраната Николай Ненчев за това че, сключвайки договор за ремонт с Полша в защита на българския интерес, бил накърнил интересите на руската корпорация „МиГ“ .

Показателна за начините на действие на силите, стоящи зад Пеевски, е драмата около италианския бизнесмен Едоардо Миролио, която е достойна за ефектен шпионски или мафиотски филм. След краха на КТБ италианският бизнесмен се оказва в позиция да контролира чрез обезпечени вземания значителна част от тези свързани с финансиране от банката активи, включително и „Дунарит“. Миролио обаче преживява загадъчен пътен инцидент, при който е единственият оцелял. Месец след това по необясними причини прехвърля всичките си свързани с КТБ активи на офшорката „Viafot“, където са и дялове от „Дунарит“, „Техномаркет“ и „Булгартабак“.

Опитът на хората около Пеевски да овладеят „Дунарит“ обаче се натъква на неочаквано препятствие – Гебрев. В началото на 2015 г. мениджмънтът на задлъжнелия с 90 млн. русенски завод се е обърнал към собственика на „Емко“ Гебрев с молба за финансова подкрепа. Той се съгласил да налее пари чрез увеличаване на капитала и точно тогава идва отравянето му.

През февруари 2016 г. „Емко“ на Гебрев заявява в КЗК искане за концентрация, чрез което да придобие контрол над „Дунарит“. Тогава Комисията ловко протака решението си месеци наред, за да даде време на лагера на Пеевски да се прегрупира.

На 29 януари 2016 г. Общото събрание на акционерите на „Дунарит решава капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции ще се запишат на „Емко“. Вероятно под тежък натиск длъжностното лице от Агенцията по вписванията (АП) отказва да извърши вписването. Великотърновският апелативен съд отменя този отказ и указва промяната да се впише, но това не е извършено поради поредица от искове и дела на „Виафот“, които офшорката с времето губи едно след друго.

И в този момент (от средата на 2017 г.) в битката на Пеевски за „Дунарит“ срещу Гебрев открито и брутално се включва цялата държава.

Гебрев е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група за пране на пари. Цялата медийна империя от Пеевски и ченгесарски медии го залива с отрова. Веднъж станал обвиняем, съгласно закона Гебрев няма как да продължи да управлява оръжейните си дружествата. Затова на негово място е вписан синът му. Тогава специализираната прокуратура реагира мигновено, като зачислява и Гебрев-младши в престъпната група.

Емил Караниколов, министърът на Пеевски от квотата на Волен Сидеров, заявява намерение да национализира „Дунарит“ заради задълженията му към КТБ. Гебрев обаче бързо успява да изплати дълга на предприятието.

Под претекст за неправилно съхранение на продукция държавата замразява лиценза за износ на фирмата. Гебрев се опитва да се справи със ситуацията и да изпълни договорите на фирмата, като използва посредничеството на друга (лицензирана) фирма „Кинтекс“, за да изнесе голяма оръжейна доставка по договор с Индия.

Караниколов–Пеевски обаче играе вабанк и използва цялата си власт. Като Матросов на амбразурата залага репутацията си на карта и „арестува“ огромната пратка от боеприпаси на пристанище Бургас, където те остават на „безопасно съхранение“ за седмици. Подложен на натиск от дошлите в България специално за целта представители на индийското правителство, Караниколов се опитва да се намеси недопустимо и да прехвърли поръчката на друга компания. Неуспешно.

Общо осем са държавните институции, които доказано със сигурност са впрегнати във войната на подставеното лице на Кремъл Пеевски срещу оръжейния търговец Гебрев: Министерството на икономиката; служба „Контрол на общоопасните средства“ към Министерството на вътрешните работи; Комисията за защита на конкуренцията; Специализираната прокуратура; АДФИ; НАП; Върховният административен съд и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Накратко, използвани са всички структури на държавата, които могат да бъдат използвани, плюс контролираните от прокремълската мафия медии.

На фона на тези еднопосочни събития опитът за отравяне през  2015 г. на Гебрев, на сина му Христо и на производствения директор на „Дунарит“ Валентин Тахчиев не е някакъв изолиран факт, а само стряскащ епизод от дълга верига действия, подчинени на една и съща цел.

Важното в този укриван от властите почти четири години епизод е, че директната намеса в него на руското военно разузнаване (ГРУ) показва още веднъж съвсем ясно кой стои в дъното, кой е поръчителят на тази война, в която участва практически цялата държава с всички институции и инструменти, които в един или друг момент се оказват подходящи.

Вярвате ли, че има причини в тази война, в която са впрегнати толкова държавни структури, да не бъде използвана и ДАНС с нейните огромни възможности и конспиративен начин на действие? Още повече, че това е агенция, върху която контролът на Пеевски и кръга зад него е публична тайна. Вярвате ли, че след като поне 8 държавни институции са били впрегнати в тази война, ролята на ДАНС в операцията за отравяне е била само „да се правят на заспали“?

Най-ужасяващото е, че оръжейната индустрия не е нито единственият, нито най-тежко засегнатият сектор в кремълската хибридна война срещу България. Къде по-интензивни и открити са действията например в енергетиката (атомни централи, защита на монополите в газа и в петролните продукти, защита на безконтролността и свръхпечалбите им) и къде по-тежки са последиците за цялата ни икономика, за държавния бюджет и за всекидневния живот на българите.

А сред хибридните бойни полета са и отбраната, и медиите, и БПЦ, и партиите, и съдебната система, и училището, и историята ни,  и т.н.

Следващият път, когато чуете израза „ПЛЕНЕНА ДЪРЖАВА“, вероятно няма да го възприемете като литературна или журналистическа метафора, а като съвсем конкретна и груба действителност – едни уж-държавни институции работят конспиративно с впечатляващо за нашите традиции единодействие и синхрон срещу националния и обществения интерес, срещу българите и българската държавност, в полза на чужди кесии.

Ще знаете и точно #КОЙ е пленил държавата ни.

(Авторът е експерт по международни отношения и сигурност,
член на Атлантическия съвет на България.)

Етикети: * * * * * * * *