Кой решава кой е българин?

преди 4 седмици

Когато се дискутират конституционните промени трябва да сме наясно каква нация искаме да бъдем. Съществуват две концепции – най-общо казано, „източна“ и „западна“, за това какво е нация.

Хиляди потомци на български граждани са подлагани на унижения преди да получат статут на „лице от български произход“. Същевременно безброй деца на родени след 1991 г. български граждани, чиито родители никога не са живели в България и нямат никаква връзка с нея имат правото да бъдат регистрирани като български граждани по рождение.

Като изискване да подкрепят свикването на ВНС за изработване на нова конституция от ВМРО БНД настояват за гарантирани права на българско гражданство на всички етнически българи. Това разбира се ще отчужди всички български граждани, които според „патриотите“ не са „етнически“ българи, като още веднъж им демонстрира, че Република България не е тяхна държава.

Съществува огромен проблем с начина на придобиване на българско гражданство. От една страна за родените след 1991 г. на които някой от предците им е български гражданин, българското гражданство се предава автоматично, без никакви условия техния родител български граждани да е живял в България или да има каквато и да било връзка с нея. Вече се ражда второ поколение деца на родители родени извън България, чиито родител български граждани (обикновено е само един) не е живял в нея и няма никаква връзка с нея. Може да се окаже, че след няколко години в една наша съседна страна живеят много милиони български граждани и тамошните власти могат жестоко да злоупотребят с това положение.

Напълно логично е конституцията и законът да поставят изискване, че деца, които при раждането си получават и друго гражданство, получават българско гражданство само ако родителят български гражданин е живял в България поне пет години.

Според сега действащата конституция и според закона гражданството, лица от български произход получават българско гражданство по облекчен ред. Но не се казва какво означава „български произход“. За т.н. патриоти това означава „етнически българин“. Но кой е етнически българин? Българският народ е продукт на акултурацията на множество племена и народности. След колко поколения някой става „етнически“ българин?

Матилда Нахабедян е родена в България. До 22-годишна възраст е живяла и учила у нас, след което е заминала за Нидерландия. Преди време тя се е отказала от българското си гражданство, за да получи тамошно. По-късно разбрала, че има право да бъде двойна гражданка и кандидатствала за възстановяване на българското си гражданство. Получила отказ на основание, че не е от „българска народност“. Била от арменски произход.

„Аз съм родена като български гражданин, родителите ми са български граждани, до 22-годишна възраст живях постоянно в България. Никога не съм живяла в Армения, не познавам там никой, дори не знам арменски език“,

споделя тя пред вестник „Дневник“.

Колко поколения родителите на някого трябва да са живели в България, за да стане лицето „от български произход“?

Друг голям проблем е, че определянето кой е „етнически“ българин съдържа огромен корупционен потенциал.

В Конституцията и в закона за българското гражданство би могло да бъде записано, че:

„Лице от български произход“ е този, на когото някои от неговите възходящи предци отговаря на поне едно от следните условия:

– бил е български гражданин и не се е изселвал от България по силата на изселническа спогодба (т.е. не е заменил българското си гражданство с чуждо);

– бил е член на Българската екзархия;

– бил документиран като „българин по националност“ според законите на съответната страна.“ (Където концепцията за нация е различна от тази в България и отделните народности имат колективни права.)

Така нашите сънародници от Македония и Западните покрайнини (чийто предци са били български поданици през периода 1941-44 г. и не по свое желание са изгубили своето българско гражданство), както и лицата класифицирани като членове на българските малцинства в Албания, Румъния, Украйна и Молдова (където се приемат колективни права) и чиито предци са участвали в изграждането на българската нация, ще могат да получават българско гражданство по силно облекчен ред.

За македонците и за жителите на Западните покрайнини процедурата може да бъде облекчена. Да е достатъчно да удостоверят, че някои от предците им е роден преди 1941г. на територии на които тогава е бил прилаган закона, с който местните жители са станали поданици на Царство България, за да се приеме, че са лица от български произход. Това трябва да става независимо от тяхната етническа принадлежност. През 1941 г. заради позорния закон за защита на нацията евреите не са можели да получат българско поданство. Логично е ако някой от техните оцелели потомци поиска да бъде признат за лице от български произход, то да има право на това. Подобна разпоредба не крие опасност, че много етнически албанци ще могат да бъдат определени за „лица от български произход“ защото териториите на които тогава са живели етнически албанци не са попаднали под българска администрация.

Лицата от български произход трябва да могат да получават българско гражданство след навършване на пълнолетие, при условие, че владеят български език (в литературна или диалектна форма) и имат определени познания по българска история и конституционна уредба.

Логично е всички приели българско гражданство публично да полагат клетва пред знамето и конституцията на Република България!

Когато се дискутират конституционните промени трябва да сме наясно каква нация искаме да бъдем.

Съществуват две концепции – най-общо казано, „източна“ и „западна“, за това какво е нация.

Според „източната“ концепция нацията е преди всичко културен феномен. Принадлежността на човек към нея се определя от езика, религията, от неписаните правила на поведение. И ако в страната има групи, които се различават от мнозинството по тези характеристики, те са „малцинства“. Ако страната е демократична, малцинствата се радват на признати колективни права.

Според „западната“ концепция нацията е самоуправляваща се общност, в която всички членуват в качеството на гражданин. Никой не се интересува от това каква религия изповядваш и какъв език говориш вкъщи. Както отбелязва един френски анализатор,

„да си французин означава да си френски гражданин. Нищо повече, нищо по-малко“.

От другата страна на спектъра стоят страни като  Северна Македония, в чиято конституция е записано, че държавата е на

„гражданите на Републиката, на македонския народ, както и на гражданите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите.“

България отдавна е направила своя избор и макар да е разположена на Балканите, нашият национален модел е „западен“.

България отдавна е избрала да бъде нация от „западен“ тип. Тя не приема наличието на национални малцинства, защото нито една част от българската нация никога не е била част от други нации – в смисъл на самоуправляващи се общности. По време на Османската империя българските турци, подобно на етническите българи, са били „рая“ – обезправено простолюдие, което е трябвало да плаща данъци. Наистина мюсюлманската рая е плащала по-малки данъци от християните, но все пак са били рая. Много малко от тях са били „османлии“ – които са участвали в управлението и са били освободени от данъчна тежест. А сред „османлиите“ е имало и етнически българи. Сещам се за Стефан Богориди – княз на остров Самос и приближен на султана, който подарява терена, на който е построена българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Предложенията на партията на Красимир Каракачанов тласкат България по посока превръщането ѝ в етническа нация. Така се отричат постиженията на Българско възраждане и на модерната българска демокрация.

Етикети: * *