Кой решава кой е българин?

преди 3 месеца

Идеята за иидентификационен документ на лица от български произход докато те получат българско гражданство е добра, но трябва да се дефинира ясно какво означава „български произход.“ Дефиницията не трябва да бъде базирана на неясни етнически категории, а на институционални.

Юлиан Ангелов

ВМРО БНД внесе законопроект за въвеждане на нов тип личен документ, който да дава право на българите в чужбина, които нямат българско гражданство, да имат по-лесен достъп до България. По думите на депутата Юлиан Ангело идеята е:

„Тези хора да имат по-лесен достъп до родината майка, защото в момента минават години, докато те получат българско гражданство. По подобие на Полша и Гърция ние предлагаме създаването на карта „Българин“, за която ще имат право да кандидатстват българи, живеещи в чужбина, и в рамките на три месеца да я получат“.

Но по какъв критерий ще се решава кой е българин?  

Достатъчно ли е някой да се обяви за такъв? И ако приемем, че „българин“ е чисто етническа, а не институционална категория, с какви аргументи ще бъде контрирано искането на партия ДОСТ за признаване на „турско малцинство“?  Лютви Местан неведнъж е заявявал, че малцинства са съществуваща даденост, а не функция на „обществен договор“, пък бил той и конституцията на страната. И винаги е повтарял, че не иска за българските турци нищо повече от това, на което се радват българските общности в страни, в които са признати за „малцинства“.

Съществуват две концепции – най-общо казано, „източна“ и „западна“, за това какво е нация.

Според „източната“ концепция нацията е преди всичко културен феномен. Принадлежността на човек към нея се определя от езика, религията, от неписаните правила на поведение. И ако в страната има групи, които се различават от мнозинството по тези характеристики, те са „малцинства“. Ако страната е демократична, малцинствата се радват на признати колективни права.

Според „западната“ концепция нацията е самоуправляваща се общност, в която всички членуват в качеството на гражданин. Никой не се интересува от това каква религия изповядваш и какъв език говориш вкъщи. Както отбелязва един френски анализатор,

„да си французин означава да си френски гражданин. Нищо повече, нищо по-малко“.

От другата страна на спектъра стоят страни като  Северна Македония, в чиято конституция е записано, че държавата е на

„гражданите на Републиката, на македонския народ, както и на гражданите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите.

България отдавна е направила своя избор и макар да е разположена на Балканите, нашият национален модел е „западен“.

България не приема наличието на национални малцинства, защото нито една част от българската нация никога не е била част от други нации – в смисъл на самоуправляващи се общности. По време на Османската империя българските турци, подобно на етническите българи, са били „рая“ – обезправено простолюдие, което е трябвало да плаща данъци. Наистина мюсюлманската рая е плащала по-малки данъци от християните, но все пак са били рая. Много малко от тях са били „османлии“ – които са участвали в управлението и са били освободени от данъчна тежест. А сред „османлиите“ е имало и етнически българи. Сещам се за Стефан Богориди – княз на остров Самос и приближен на султана, който подарява терена, на който е построена българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Но в нашето законодателството все още фигурират понятия от „източен“ тип и ако не бъде изчистен принципът, по който на дадено лице може да бъде признат неговият „българин по произход“, хаосът само ще се задълбочи.

Днешният закон за българското гражданство съдържа дискриминационен елемент. В България Иван и Хасан имат равни права, но ако емигрират и се откажат от българското си гражданство, Иван ще може да си го възстанови, докато си живее в чужбина. От Хасан ще се изисква да се завърне и да прекара поне три години в България. Би могло да се тълкува, че след като са се отказали, двамата вече не са български граждани и няма как да претендират за равни права. Но самата клауза винаги ще напомня на Хасан, че държавата е някак повече държава на Иван. А това би могло да бъде довод Хасан и близките му един ден да поискат колективни права.

Българските турци не са единствените потърпевши.

Матилда Нахабедян е родена в България. До 22-годишна възраст е живяла и учила у нас, след което е заминала за Нидерландия. Преди време тя се е отказала от българското си гражданство, за да получи тамошно. По-късно разбрала, че има право да бъде двойна гражданка и кандидатствала за възстановяване на българското си гражданство. Получила отказ на основание, че не е от „български произход“. Била от арменски произход.

„Аз съм родена като български гражданин, родителите ми са български граждани, до 22-годишна възраст живях постоянно в България. Никога не съм живяла в Армения, не познавам там никой, дори не знам арменски език“,

споделя тя пред вестник „Дневник“.

Колко поколения родителите на някого трябва да са живели в България, за да стане лицето „от български произход“?

Ако искаме да сме една нация, законите и правилата трябва да са еднакви за всички – както някога е мечтаел Апостола. Ако ли не, сме мозайка от малцинства, със или без наличие на „мнозинство“.

Идеята за издаване на „карта българин“ за лица от български произход, докато те получат българско гражданство, е добра, но трябва да се дефинира ясно какво означава „български произход.“ За да бъдем нация от „западен“ тип, дефиницията не трябва да бъде базирана на неясни етнически категории, а на институционални.

В закона би могло да бъде записано, че:

„Лице от български произход“ е този, на когото някои от неговите възходящи предци отговаря на поне едно от следните условия:

– бил е български гражданин и не се е изселвал от България по силата на изселническа спогодба (т.е. не е заменил българското си гражданство с чуждо);

– бил е член на Българската екзархия;

– бил документиран като „българин по националност“ според законите на съответната страна.“ (Където концепцията за нация е различна от тази в България и отделните народности имат колективни права.)

Така нашите сънародници от Македония, Западните покрайнини и Бесарабия, чиито предци са участвали в изграждането на българската нация, ще могат да получават българско гражданство по силно облекчен ред.

Трябва да се замислим и доколко наименованието на картата „българин“, която внушава етническа принадлежност, е подходящо. „Лице от български произход“ звучи някак бюрократично, но може би е по-подходящо. Защо не „Карта България“?

При всички случаи заиграването с рецидиви от „източната“ концепция за нация и народност може да доведе само до конфликти, раздори и претенции за „малцинства“.

Етикети: * *