КОЙ зорлем превръща българските турци в малцинство?

преди 5 месеца

Ако като народ не осъдим безапелационно комунистическия режим и не приемем приноса на българските турци и мюсюлмани към нашата идентичност, ако продължим да прекръстваме долини, върхове и плажове, без никакво съмнение ще превърнем българските турци в малцинство.

Лютви Местан

В навечерието на европейските избори покрай „апартаментгейт“ се развихри нов остър словесен дуел между лидера на партия ДОСТ Лютви Местан и евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки. Поводът беше настояването на партия ДОСТ българските турци да бъдат признати за „национално малцинство“.

„Не искаме повече от това да получим статута, който получиха българите в Албания“,

заяви Местан в предаването „Тази сутрин“ по BTV. От своя страна Джамбазки обвини Местан в „национално предателство“ и се закани, че ще го даде на прокурор.

Изявите и на двамата могат да се разглеждат като старт на предизборната кампания за Европейския парламент. Но темата за това има ли малцинства в България е наистина взривоопасна.

Местан заяви, че малцинства са просто съществуваща даденост, а не функция на „обществен договор“, пък бил той и конституцията на страната. Тук той фундаментално греши.

Малцинствата, където ги има, са част от политическата реалност, а тя е човешко дело, не даденост.

Но Джамбазки и неговите съмишленици правят всичко по силите си зорелм да превърнат българските турци в малцинство.

Съществуват две концепции – най-общо казано, източна и западна, за това какво е нация. Според източната концепция нацията е преди всичко културен феномен. Принадлежността на човек към нея се определя от езика, религията, от неписаните правила на поведение. И ако в страната има групи, които се различават от мнозинството по тези характеристики, те са „малцинства“. Ако страната е демократична, малцинствата се радват на признати колективни права.

Според западната концепция нацията е самоуправляваща се общност, в която всички членуват в качеството на гражданин. Никой не се интересува от това каква религия изповядваш и какъв език говориш вкъщи. Както отбелязва един френски анализатор,

„да си французин означава да си френски гражданин. Нищо повече, нищо по-малко“.

От другата страна на спектъра в конституцията на Северна Македония е записано, че държавата е на

„гражданите на Републиката, на македонския народ, както и на гражданите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите.“

Българските граждани, сред които са и българските турци, трябва да направим политически избор каква нация искаме да бъдем!

Макар България да е разположена на Балканите, нашият национален модел е западен. България не приема наличието на национални малцинства, защото нито една част от българската нация никога не е била част от други нации – в смисъл на самоуправляващи се общности. По време на Османската империя българските турци, подобно на етническите българи, са били „рая“ – обезправено простолюдие, което е трябвало да плаща данъци. Наистина мюсюлманската рая е плащала по-малки данъци от християните, но все пак са били рая. Много малко от тях са били „османлии“ – които са участвали в управлението и са били освободени от данъчна тежест.

От тази гледна точна Освобождението може да се разглежда като освобождение за всички. Когато стават граждани на България, българските турци получават права, каквито не са имали в империята. С подписите на техни представители при приемането на Търновската конституция българската нация, зародила се в борбите за Екзархията, надхвърля конфесионалния си характер.

Така българските турци, които никога не са били част от турската нация, стават част от българската. С това те безспорно оказват определено влияние върху българската идентичност. Тяхната култура става част от националната културна съкровищница.

Лютви Местан е напълно прав, когато казва, че престъплението, наречено „възродителен процес“, е останало невъзмездено.

Но е нечестно да се отделя това гнусно престъпление на комунистическия режим от останалите негови изстъпления.

Режимът преследваше милион български граждани заради тяхната етническа, религиозна и „класова“ принадлежност, както и за политическите им убеждения. Днес той е обявен със закон за престъпен, но БСП и други партии не престават с отпитите си да го реабилитират. С това си действие те разкъсват българската нация и без съмнение превръщат част от българските турци (и много други общности) в малцинства.

Не стихват националистическите напори за „възродителен процес“ на част от топонимията на България. Т.нар. патриоти едва ли не си дават сметка, че като прекръщават или искат да прекръстят топонимии като връх Мусала, които са носели „турски“ имена от векове и нямат друго запомнено „българско“ име, постигат само едно. Внушават на българските турци и мюсюлмани, че България не е тяхната държава. Че мнозинството не приема техния принос към националната идентичност. Какво друго им остава на тези хора, освен да осъзнаят себе си като „малцинство“.

Законът за българското гражданство също съдържа дискриминационен елемент. В България Иван и Хасан имат равни права, но ако емигрират и се откажат от българското си гражданство, Иван ще може да си го възстанови, докато си живее в чужбина. От Хасан ще се изисква да се завърне и да прекара поне три години в България. Би могло да се тълкува, че след като са се отказали, двамата вече не са български граждани и няма как да претендират за равни права. Но самата клауза винаги ще напомня на Хасан, че държавата е някак повече държава на Иван. А това би могло да бъде довод Хасан и близките му един ден да поискат колективни права.

Българските турци не са единствените потърпевши.

Матилда Нахабедян е родена в България. До 22-годишна възраст е живяла и учила у нас, след което е заминала за Нидерландия. Преди време тя се е отказала от българското си гражданство, за да получи тамошно. По-късно разбрала, че има право да бъде двойна гражданка и кандидатствала за възстановяване на българското си гражданство. Получила отказ на основание, че не е от „български произход“. Била от арменски произход.

„Аз съм родена като български гражданин, родителите ми са български граждани, до 22-годишна възраст живях постоянно в България. Никога не съм живяла в Армения, не познавам там никой, дори не знам арменски език“,

споделя тя пред вестник „Дневник“.

Колко поколения родителите на някого трябва да са живели в България, за да стане лицето „от български произход“?

Сегрегацията на българските турци в „малцинство“ има и друго измерение. Обществото беше силно възмутено от това, че Цветан Цветанов е придобил (или е декларирал, че е придобил) скъп апартамент на занижена цена. Деянието му е наистина укоримо. Но обществото остана равнодушно, когато философът Ахмед Доган получи огромен консултантски хонорар за хидросъоръжение, когато придоби ТЕЦ „Варна“ или „Сараите“ в Бояна…

Ако сме една нация, законите и правилата трябва да са еднакви за всички – както някога е мечтаел Апостола. Ако ли не, сме мозайка от малцинства, със или без наличие на „мнозинство“.

Днес в Република Турция текат процеси, които ужасяват много от българските турци. В огромното си мнозинство те са светски хора, които желаят да живеят „по европейски“. Повечето от тях са склонни да са част от българската нация. Нация, в която всички участваме като граждани, в която политическият дебат се води на български език, но културната ни съкровищница изобилства и с произведения и на други езици, в която културният спомен е свързан колкото с Вазовия Чорбаджи Марко, толкова и с Йовковия Сали Яшар.

Ако като народ не осъждаме безапелационно комунистическия режим и не приемаме приноса на българските турци и мюсюлмани към нашата идентичност, ако продължим да прекръстваме долини, върхове и плажове, без никакво съмнение ще превърнем българските турци в малцинство. А където има малцинства, там се появяват и искания за колективни права, често последвани от конфликти.

Етикети: * *