Колин Фърт излъчва доблест и в „Курск”

преди 10 месеца

В самата Русия вече 18 години никой не смее да посегне към игрален филм за трагедията на подводничарите. Защото ще трябва или да лъже като за световно, или да бъде цензуриран, забранен и прогонен в чужбина като „агент на Пентагона” или като „враг на народа”.

Сякаш онзи ден беше 12 август 2000 г., когато все още незадушените от примката на Путин руски телевизии предаваха задъхани репортажи за трагедията на 118-те подводничари, агонизиращи в стоманения корпус на „Курск” и с присмех цитираха чудовищните лъжи на руските (съветски) адмирали от Северния  флот.

Имах приятели и съвипускници, пратени да служат отвъд Полярната окръжност, където получаваха тройно по-високи заплати и четворно по-бързо излизаха в пенсия с разбито здраве и смъртоносно облъчване. Колкото и талантлив да бъде двучасовият игрален филм за атомната подводница, той не бил могъл да вмести океана от мъка, болка, възмущение, гняв и почуда, които се изсипаха в световния информационен обмен през изтеклите 18 години.

Датският режисьор Томас Винтерберг, белгийските и люксембургските продуценти, актьорите Леа Сейду, Матиас Шонартс, Колин Фърт и легендарният Макс фон Зюдов са подходили отговорно към историческата истина и към книгата на Робърт Мур „Време за умиране: Неразказаната история за трагедията на „Курск“. Мур се оказва в Русия по време на катастрофата и има късмета да получи безпрецедентен достъп до компетентни действащи и ветерани-подводничари.

„Колкото потапяния – толкова изплавания!”

Станал е приличен филм-катастрофа, който няма как да нарисува широкомащабна картина на разпада в най-мощния флот на СССР, на бездната между болшевишкото поколение военни бюрократи и младите подводничари, които искат да запазят флотската доблест, завещана им от деди и бащи. Цинизмът на руското началство, усещането за минало несвършващо, ужасяващата мизерия, в която живеят хора, които управляват мегатонна ядрена мощ и рискуват живота си заради наглото бездушие на висшестоящите, са подсказани макар и извън кадър.

Е, благодарим и за толкова. Защото в самата Русия вече 18 години никой не смее да посегне към игрален филм за трагедията на подводничарите. Защото ще трябва или да лъже като за световно, или да бъде цензуриран, забранен и прогонен в чужбина като „агент на Пентагона” или като „враг на народа”.