Корупция? Проблемът е, че имаме характеристиките на страна от Третия свят

преди 7 месеца

Изрази като „корупция“, „мафия“ и т.н, са по-скоро объркващи. Държавата не може да гарантира добри услуги за своите граждани, защото има характеристиките на държава от Третия свят.

Консултативният съвет по национална сигурност към президента завърши без постигане на консенсус относно корупцията по висшите етажи на властта. Вместо това президент и премиер си размениха реплики пред медиите. В медийното пространство кипят разгорещено дискусии на тема „кой е по-корумпиран – ГЕРБ или БСП и обкръжението на президента“. Мастити политолози и социолози започнаха да обясняват как българският народ бил безразличен към мегакорупцията, защото не може да си представи какво означава да откраднеш десетки милиони, но бил много чувствителен, когато ставало дума за това как някой си купил евтин апартамент, докато той самият трябвало да плаща скъпа ипотека.

Никой не се съмнява, че държавата не успява да се справи със злоупотребите по висшите етажи на властта, но тя не успява да гарантира и че по новите магистрали няма да се появят дупки малко след като бъдат открити, или че плочките по „Графа“ няма да бъдат „левашки“ поставени.  

Изрази като „корупция“, „мафия“ и т.н, са по-скоро объркващи.

Държавата не може да гарантира добри услуги за своите граждани, защото има характеристиките на държава от Третия свят.

Това е „голямата картина“ на нашия преход. През последните 29 години от рухваща държава от Втория свят, вместо да се възкачим до Първия свят, придобихме много от характеристиките на държава от Третия свят.

Какво характеризира държавите от Първия свят, на които трябваше да заприличаме?

В тези страни частният сектор е независим и в се развива в добре установена законова рамка. Той се стреми към печалби, предлагайки стоки и услуги в условия на конкуренция.

В тези страни съществува и независима държавна администрация – т.нар. Civil сervice, чиито служители се стремят към кариерно развитие, като предлагат компетентност.

„Ограничен“ между частния сектор и администрацията, политическият елит се бори за общественото доверие и за престижа на изборните длъжности, като предлага на избирателите едни или други политики. Но в тези страни политиците знаят, че не могат да командват частния сектор и че нямат нито правомощията, нито компетентността да кадруват в държавната администрация. В този тип държави не се допуска създаването на монополи и картели, а „естествените“ монополи са под ефективен обществен контрол.  Същото важи за медиите!

Какво е държава от Втория свят?

В нея един всевластен и концентриран еднопартиен или „безпартиен“ политически елит управлява посредством подчинена нему ефективна държавна администрация. Той „изцежда“, маргинализира и само в редки случаи промотира частния бизнес. У нас по време на „разцвета“ на комунистическия режим частният сектор беше почти унищожен и избутан в сивия и в черния спектър! В този тип държава икономиката не е в състояние да задоволи нуждите на населението и както унгарският икономист Янош Корнай доказа още през 80-те години на миналия век, на пазара неизбежно се появяват дефицити. В критични моменти и най-идеологизираната държава от Втория свят допуска поява на частна предприемчивост, но обикновено я задушава, щом „частниците“ започнат да постигат някаква самостоятелност. Безбройните опити за съчетаване на всевластна диктатура с независим частен сектор – от съветската НЕП до разните постановления на комунистическия режим у нас, показват невъзможността за намиране на такава магическа формула. Това обрича системите от Втория свят на нетрайност. Доколко китайският експеримент в изграждане на модерна държава от Втория свят ще успее, остава да се види. Макар че за определени периоди държавата от Втория свят успява да гарантира някаква сигурност, животът под нейния похлупак никога не е комфортен за тези, които не приемат легитимността на нейната индоктринация.

Забележително е, че в цялата руска история например не е имало мирно предаване на власт след избори!

Там лидерите винаги са използвали целия държавен ресурс, за да смачкат своите опоненти. Властта в държава от Втория свят се дава в резултат от смърт, преврат или ръкополагане на наследник.

В България още през далечната 1880 година е имало предаване на властта след избори. Това прави ли България страна от Първия свят?

За съжаление, не.

Американският политолог и бивш анализатор на ЦРУ Патрик Кенън предупреждава още в началото на 90-те години, че ако една държава от Втория свят се опита да се въздигне в Първия свят, по-вероятно е тя да изпадне в Третия!

Какво е държава от Третия свят?

Там обикновено фрагментираният политически елит е обвързан по безброй нерегламентирани начини с частния сектор и двата паразитират върху хилава държавна администрация. Стопанските ръководители в частния сектор знаят, че единственият начин да реализират печалби е, като получават държавни поръчки или субсидии. Лидерите в политическия сектор знаят, че не разполагат с инструментите, нужни да решават национални и обществени цели, и властта им се ограничава до това да осребряват позициите си, да облагодетелстват лични „приятели“ и да наказват лични врагове. Дори когато достъпът до формалната власт минава през избори, спечелването им без черно финансиране, медиен монопол и всевъзможни машинации на ръба на или извън закона е невъзможно. Държавните служители пък знаят, че колкото и съвестно да си изпълняват задълженията, това едва ли ще им гарантира хубав живот и престижна кариера. Инстинктът им показва, че трябва да обслужват покровители,  да „приватизират“ своите позиции за лична изгода и т.н.

Изграждането на държава от Първия свят е трудно и изисква определени предпоставки като регламентирано разделение на властите не само на законодателна, изпълнителна и съдебна, но на политическа и административна. В класическия случай на ранна държава от Първия свят администрацията е подчинена на монарха, който след избори предоставя властта на партията, получила народното доверие, но тя няма право да кадрува в администрацията. Кариерното израстване на служителите няма връзка с политическата конюнктура. Администрацията и съдебната система не са подвластни  на политическите партии и контролират спазването на законите, включително на тези, свързани с гарантирането на свободата на медиите, с финансирането на изборни кампании и т.н.

Установяването на държава от Втория свят обикновено се случва след масов терор, докато конкурентите за властта бъдат елиминирани, а частният бизнес бъде подчинен или унищожен. Това стана у нас в първите десетилетия след съветската окупация. Но когато властта изгуби апетит за прилагане на демонстративно масово насилие, в този тип държави обикновено започва разложение на системата. При липса на конкурентен частен бизнес, който да предлага стоки и услуги, обществото затъва в масови дефицити на търсени артикули. За да се снабдят с тях, хората прибягват до сивия или черния сектор, а често и до създаване на мрежа за обмяна на нерегламентирани услуги. И ако на ниско ниво месарят заделяше дефицитните пържоли за учителя, който ще пише добри оценки на детето му, или за автомонтьора, който ще му намери резервни части за „Москвича“, то на високо ниво сивият и черният сектор придобиха колосални размери. „Плановата икономика“ се превърна в „стъкмистика“, строителите на пътища отчитаха „икономии“ за сметка на качеството на строежите и т.н. Самите работници рядко спазваха изискванията. Кариерното развитие не беше свързано с доказаната компетентност, а първоначално с партийна лоялност, която по-късно мутира в нерегламентираната „полезност“ на дадения служител за определени негови висшестоящи.

Когато идеологията на режима беше изоставена, разпадът придоби колосални размери. Границите между политическа власт, нововъзникващ частен бизнес и държавна администрация бяха напълно размити. „Бизнес класата“ се създаде чрез раздаване на „куфарчета“ и предприятия или чрез навлизане в легалния бизнес на структури, оперирали в сивия и в черния спектър. Подобни операции не можеха да се осъществят без участието на оперативни работници от силовите структури на държавата, които лесно изградиха частни силови групировки. Ако в повечето страни от Първия свят натрупването на капитали се е извършвало през дълги периоди и независимо от държавната власт, то у нас се извърши със светкавична скорост и чрез трансфер на власт в собственост. В общество, в което хората са приучавани от десетилетия, че за всяко нещо си има „втория начин“, изграждането на държава от Първия свят по принцип изглеждаше като мисия невъзможна.

Имаше само един фактор, който работеше в полза на реформирането на институциите и това беше перспективата за интеграция в Европейския съюз и свързаните с нея средства и обещания. Само че след приемането на България в НАТО и в ЕС волята за реформи рязко секна. Към днешна дата в Народното събрание няма политическа сила, която да се бори за истинска съдебна реформа, за административна реформа, която да раздели професионалното ръководство от политическото и да предложи кариерно развитие, гарантиращо хубав живот на компетентните професионалисти.

Политиците в страните от Първия свят водят тежки дебати за това дали съответната страна се нуждае от „лява“ или от „дясна“ политика. Но постигат съгласие, че е нужно разделение както между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, така и между политическото ръководство и професионалната администрация. Предвид тежкото разделение на обществото, овладяването на цели сектори от българската икономика от руски полудържавни фирми на фона на масовото изтегляне на западните инвеститори, хибридната война, с която Русия насажда антизападни настроения, и масовата емиграция на професионалистите, шансовете за успех за реформиране на обществото и превръщането на България в истинска страна от Първия свят постепенно намаляват.

Изграждането на държава от Първия свят изисква стриктно спазване на законите, гарантиране на неприкосновеността на собствеността, гарантиране на конкуренцията както в частния сектор, така в политическата сфера, където различни партии се борят за властта при равни условия, и изграждането на професионална държавна администрация,  която обслужва компетентно всяко правителство, независимо от коя партия е излъчено, а властта не се намесва в кариерното развитие на държавните служители.  Всичко това изисква огромни усилия, но преди всичко разбиране на проблемите!

„Войната на институциите“ между премиер и президент, както и яростните призиви за „измитане“ на политическата класа и линч могат само да отклонят страната от пътя ѝ към Първия свят!

Етикети: * * * *