Костов: Уплашихме се от Руската федерация

преди 6 месеца

За съжаление единственият български политик, който отстоява позицията, че Съветско-българската война обявена от Сталин на 5 септември 1944 г. е агресия, която няма нищо общо с войната срещу нацизма е лидерът на БЗНС и министър на отбраната (2014 – 2017г.) Николай Ненчев.

Последната книга на Иван Костов

В интервю пред сайта „Площад Славейков“ , когато е запитан:  „Твърдите, че от „диктаторите остават само парчета от паметници“ – защо за вашето управление беше важно разрушаването на мавзолея и премахването на паметника на Ленин, но паметници като този на Съветската армия и Альоша остават непоклатими при всички правителства?“, бившият премиер и лидер на СДС направи неочаквано признание.

Костов отговори лаконично:„От страх пред Руската федерация. Кремъл заплашва всеки, който се опитва да премахне тези паметници“.

Страхът винаги е лош съветник

За съжаление правителството на ОДС не разруши „неръкотворния паметник“ на Съветската армия. Нито веднъж не осъди Съветската агресия срещу България през септември 1944 г.

Припомняме, че когато през първите месеци на 1941 г., след множество опити на България да остане неутрална, царят и правителството свеждат глава пред Хитлер и страната става член на Тристранния пакт, Съветският съюз де факто е съюзник на Германия и снабдява нацисткия режим с ценни горива и суровини, без които Хитлер едва ли би могъл да завладее Европа. Тогава само „традиционната десница“ и БЗНС имат смелостта да се обявят против съглашателството с фюрера.

Когато нацистите нападат Съветския съюз, Царство България запазва неутралитет. Разбира се, той е формален. България е сведена до статута на страна с ограничен суверенитет, да си го кажем – на нацистки васал, и логистично подпомага Вермахта. Съветският съюз от своя страна бомбардира България и изпраща диверсанти, които се опитват да подкопаят обществения ред.

Но от гледна точка на международното право, докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, Съветският съюз поддържа легация в София и използва българските дипломати в Москва като канал за комуникации с германците.

Едва когато в София идва на власт правителството на Константин Муравиев, съставено от принципни противници на всякакво сътрудничество с нацистка Германия и страната ни напуска Пакта, след консултации с Георги Димитров Сталин обявява война на България. Той отказва да сключи примирие, дори когато България официално обявява война на Германия и започват първите сблъсъци между българската армия и Вермахта.

За съжаление единственият български политик, който отстоява позицията, че Съветско-българската война, обявена ни от Сталин на 5 септември 1944 г., е агресия, която няма нищо общо с войната с нацизма, е лидерът на БЗНС и министър на отбраната (2014–2017 г.) Николай Ненчев.

Запазването на истукана с „Шпагин“ и на „Альоша“ е жестока обида за българската национална чест.

Нормализирането на българо–руските отношения би могло да бъде истинско само когато Москва се извини за агресията срещу България през 1944 г., както направи по повод съветската окупация на Чехословакия през 1968 г.

Събитията през септември 1944 г. трябва да са ни научили, че източните империи не могат да бъдат омилостивени, че само изграждането на непоколебим съюз на България с „морските демокрации“ дава някакъв шанс на страната ни.

Заиграването с “континентални“ сили, които отправят предизвикателства към международния ред, винаги е водело до катастрофи.

На 1 септември 1944 г. България е във война със САЩ, но в мир със Съветския съюз. Финландия е във война със СССР, но в мир с Америка. Финландия, която повече от сто години е част от Руската империя и се намира в непосредствена близост до втория по важност руски град, успя да избегне съветската окупация. България, откъсната от големите демокрации, бе оставена на произвола на съдбата.

Тогава нивото на развитие на двете страни е било съпоставимо.

Към 1989 г., когато излязохме от разпадащата се  съветска империя, то бе несравнимо. В наш ущърб.

След близо 30 години разликата в стандарта на живот в двете държави вече е значително по-малка. Но опасността да се окажем отново в „различни светове“ е съвсем реална.

Паметниците са част от националната памет. Няма как да очакваме, че македонците ще обективизират своята история, ако ние не обективизираме нашата.

Опитът на цар Борис и на правителството на Богдан Филов да омилостивят режима на Сталин не спасиха България. Страхът на иначе смелото правителство на Иван Костов от Руската федерация (в момента на нейната най-голяма слабост) не помогна с нищо на България.

Кога ли ще изберем национални водачи, достатъчно мъдри да осигурят достойно място на България в свободния свят и достатъчно смели да се опълчат срещу силите, които не пестят воля и ресурси, за да ни попречат да направим това?

Етикети: * * *