Кръгла маса, софра или шарено политбюро?

преди 2 седмици

Желю Желев: В рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години.

На 12 март 1990 г. на Кръглата маса са подписани три споразумения – за ролята и статута на Кръглата маса, за политическата система и за гарантиране на мирното развитие на прехода. Тогава Александър Йорданов за пръв път произнася станалата впоследствие крилата фраза

„Днес е прекрасен ден за българската демокрация“.

Зала 6 на НДК, където се провеждаха заседанията на Кръглата маса
Снимки Интернет

Кръглата маса е форум за политически консултации, проведена от 3 януари до 14 май 1990 г., по подобие на други страни от бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа. На тези консултации управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика.

Заседанията са прекъснати за почти цял месец заради нежеланието на БКП да разформирова първичните си партийни организации по месторабота.

Това заставя ръководството на СДС да обяви седмица на протеста, открита с голям митинг пред Народната банка на 25 февруари и продължена с мълчаливите бдения със свещи всяка вечер от 18 до 19.30 часа на същия площад.

Този протест изкарва Кръглата маса от мъртвата точка и на 12 март тя възстановява своята работа с подписването трите документа. В тях са запазени 90 на сто от исканията на СДС.

Подписаните на 12 март 1990 г. три документа са връх на дотогавашните заседания на форума, които се предават директно по програма „Хоризонт” на БНР, а вечер след „По света и у нас” следват обширни репортажи, които народът възприема като истинско шоу след 45-годишната липса на свободно слово.

Трите документа от 12 март са подписани от съпредседателите на Кръглата маса Александър Лилов – за БКП и Желю Желев – за СДС. В зала 6 на НДК, където се провеждат заседанията, присъстват един куп организации и партии. Тук народът вижда бъдещите си политици, които ще определят битието му в следващите години, наречени „преход“.

Да припомним, че БКП си е още БКП – тя се преименува на БСП на 3 април 1990 г. На Кръглата маса БКП сменя трима съпредседатели – Андрей Луканов, Георги Пирински и Александър Лилов.

Делегацията на БКП, водена от Георги Пирински

Ето кои присъстват и са подписали трите документа на заседанието на 12 март 1990 г.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ  за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ  народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ  за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ  за Родопски съюз „ Родолюбив“

ВИКТОР ВЪЛКОВ  за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ  за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ  за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ  за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА  за Радикалдемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ  за Федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ  за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ  за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ  за Независимата конфедерация на труда „Подкрепа“

КРЪСТЬО ПЕТКОВ  за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ  народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ  за движението „Гражданска инициатива“

МИЛАН ДРЕНЧЕВ  за БЗНС „Никола Петков“

МИХАИЛ ИВАНОВ  за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА  за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН  за Независимо сдружение „Екогласност“

ПЕТКО СИМЕОНОВ  за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ  за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ  за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ  за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ –  за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

Някои от тези хора отдавна не са между нас, други бяха изхвърлени от политиката в годините на прехода, трети все още са някакви фактори в обществото.

Да видим най-важното от трите подписани на 12 март 1990 г. документи, които определят развитието на страната години след това.

В декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса четем:

Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел  осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство.

Националната кръгла маса е в съответствие с развитието на демократичните процеси в Източна Европа, общочовешкия стремеж към мир, разбирателство и сътрудничество, символ и реален политически инструмент с общонационално значение.

Възникването на този висок демократичен форум е резултат от общото разбиране, че в сегашната обстановка Народното събрание, правителството и останалите държавни институции могат да изпълняват пълноценно своите задачи само в условията на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили. Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес.

Вторият документ, подписан преди 29 години, е Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система. В него партиите, движенията и организациите, участващи в Националната кръгла маса, се задължават да не използват насилствени методи и средства, да не проповядват и заплашват с насилие в каквато и да било форма и да не позволяват възникване на безредици и хаос в страната.

Споразумението по политическата система е най-дългото от трите документа. В него се отбелязва, че „Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на страната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните и недемократични структури и тенденции, както и на създаване на ефективни гаранции за пълноценното участие на всички политически сили в този процес. Това е важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза”. И още – че са необходими „скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 година с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания”.

Делегацията на СДС, водена от Желю Желев

При подписването на документите Желю Желев заявява:

„При малко повече чувство за хумор настойчивият стремеж на ръководството на БКП да обвърже опозицията с мирен преход би трябвало доста да ни развесели, тъй като реално не опозицията заплашва мирния преход, по-скоро Българската комунистическа партия. Опозицията, дори да би пожелала, не би могла да създаде опасност за мирния преход, тъй като тя няма нито пушки, нито танкове, нито оръдия. Тя няма армия, няма полиция, няма Държавна сигурност. И слава Богу. Като демократична опозиция тя няма също тайни, при нея всичко е открито и не може да се занимава с каквато и да било конспирация.”

Желев казва още, че партийният официоз „Работническо дело“ иска да представи опозицията като някакви примитивни пещерни антикомунисти, които само чакат да вземат властта, за да организират истинска разправа над членовете на Комунистическата партия, да въведат режим на репресии спрямо тях заради това, че са членували в БКП. „Напоследък даже до нас стигат сведения, че специални емисари ходят по военните поделения, за да „разясняват“ на офицерите, че ако опозицията дойде на власт, то ще се повторят събитията от 9 септември 1944 г.”, казва лидерът на СДС и подчертава: „Политическата репресия, включваща и физическата разправа, физическото унищожение, не е патент на Съюза на демократичните сили. Той никога не може да се ангажира и още по-малко да се идентифицира с подобна тактика в политическата борба.”

Кръглата маса продължава до 14 май. Колкото и да е отричана само няколко години по-късно, на нея се вземат важни решения:

– Отпада чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП с трите му алинеи, включително и социалистическият характер на българската държава; узаконява се многопартийната система

– Разпуснато е Шесто управление на Държавна сигурност или политическата полиция, една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите;

– Премахнати са първичните партийни организации на БКП в предприятията, учрежденията, учебните заведения и ТКЗС, т.е. разкъсано е срастването на партия и държава, което прави политическата система тоталитарна;

– Взема се решение за деполитизация на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус, което като президент Желю Желев прави с указ през август с.г.

– Премахнат е Държавният съвет и на негово място се въвежда президентската институция;

– Приема се провеждането на избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

Предложението за Кръгла маса е направено от СДС на 19 декември и макар в началото БКП да е била против, след това започва консултации за организирането на национална кръгла маса с казионните политически и обществени организации, синдикатите и творческите съюзи, а след две седмици, на 3 януари 1990 г. – и с представители на опозицията. СДС обаче отказва да преговаря с  казионни организации като ОФ, ДКМС и профсъюзите поради тесните им връзки с комунистическата партия и затова се решава страните на масата да са две – БКП и СДС, които имат право да включват и други страни в квотите си.

Според Желю Желев делегацията на БКП иска перестройка по модела на съветския лидер Горбачов – да реформира социалистическата система, за да я приспособи към новите реалности и да я демократизира, докато опозицията смята тази идея за утопична и иска премахване на социалистическата система изобщо, защото тя не подлежи на демократизация.

Между 3 януари и 15 май 1990 г. Кръглата маса заседава 19 пъти. В началото участниците се обръщат един към друг с „другарю“. На 23 януари лидерът на РДП Елка Константинова за първи път се обръща към Андрей Луканов  с „господин“, а той ѝ отвръща с „госпожо“.

Кръглата маса е успех за БКП, защото тя съумява да създаде впечатление, че е поделила отговорността за съдбините на България с демократите и е умерен и благоразумен партньор. Същевременно нейните дейци запазват пълен контрол над управлението, над процеса на промени и над финансовите ресурси. Това дава възможност за подготовка и спечелването на предстоящите през юни избори..

Кръглата маса е успех за СДС, защото опозицията е официално призната. Изказванията на лидерите на СДС по националните медии срещу тоталитаризма са истинско чудо за широката публика и доказателство, че може да се говори свободно. От друга страна, заседанията на Кръглата маса отклоняват вниманието на СДС от изграждането на организационна мрежа в страната и от подготовката на предстоящите избори. После като грешка се отчита, че не е прието предложението на земеделците изборите да бъдат през есента, за да могат опозиционните партии да изградят по-добре структурите си.

Пак като грешка е отчетено впоследствие, че Кръглата маса се съсредоточава само върху политическата рамка на промените и почти не дискутира икономическите реформи и смяната на собствеността. Вместо на полето на финансите и икономиката битката се води на идеологическия фронт.

Различни са оценките за Кръглата маса само няколко години след нейното провеждане. Според Желю Желев тя е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход. На нея в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години.

Според други оценки тя е наречена „шарено политбюро”, „софра”, „пореден заговор срещу интересите на народа“, „жестоко предателство към стремежа на преобладаващата част от нацията да се освободи от комунистите“, „сполучлив опит на тоталитарната система да забави реформите за колкото се може по-дълъг период от време”. Днес мнозина участници в Кръглата маса смятат, че компромисът, който СДС допусна да не разговаря с правителството, а с партията, е бил фатален.

Днес Кръглата маса е забравена. Никой не иска да си спомня за нея. След като премина еуфорията от нея, с течение на годините и последвалите събития у хората остана съмнението, което се засилваше с времето, че толкова търсеното на масата национално съгласие е постигнато – моето си е мое, вашето си е ваше, няма да ме гониш, когато дойдеш на власт….

Етикети: * *