Край. Оставка. Тереза Мей си тръгва

преди 3 седмици

Докато правителствената ръководителка се опитваше да защити сделката пред полупразната парламентарна зала, брекзитърите обсъждаха извън нея как по най-бързия начин да се освободят от нея

Вече е ясно – Тереза Мей подава оставка. На 7 юни тя освобождава лидерския пост на торите, а с това и премиерския. Мей се препъна в собственото си твърдоглавие, а Брекзитът се оказа убийствена отрова. Коментар на Барбара Везел от Дойче веле.

Снимка Дойче веле

Който е следил внимателно поведението на Тереза Мей през последните няколко месеца, сигурно е бил изненадан от нейните забележителни съпротивителни сили. Нищо не бе в състояние да я извади от релси – нито униженията в Долната камара на парламента, нито поредната оставка на министър от кабинета ѝ. Тя винаги успяваше да се изправи на крака – както за всяка нова битка в британския парламент, така и за всяка извънредна среща в Брюксел, посветена на Брекзит. Вярно, случвало се е да си губи гласа от стрес. Но дори и нейните противници я съжаляваха – заради тежката задача, с която се беше нагърбила. Британският министър-председател изглеждаше така, сякаш има седем живота – както котките. Но краят ѝ вече настъпи.

Гняв от всички страни

През последните дни съпартийците ѝ многократно повтаряха, че ако Мей иска да си тръгне с достойнство, този петък (24.05.) е последната ѝ възможност за това. Защото идния понеделник, когато се очаква да бъде обявен катастрофален резултат за торите от евроизборите, „мъжете със сиви костюми“ от влиятелната „Комисия 1922“ изобщо няма да се церемонят с нея.

Именно очакваната катастрофа на изборите за ЕП е една от причините за гнева на консерваторите срещу Мей. Привържениците на Брекзит пък смятат, че тя е отговорна за това, че Великобритания (която на 29 март трябваше да е напуснала ЕС) въобще участва в целия този фарс. А умерените са гневни заради друго – че тя не потърси навреме някакво надпартийно решение на спора, а вместо това правеше отстъпка след отстъпка на хардлайнерите, докато вече не беше възможен никакъв компромис. Освен това преди изборите за Европейски парламент торите не проведоха истинска предизборна кампания и отстъпиха без съпротива пред Найджъл Фараж и неговата новосформирана „Партия на Брекзита“. Резултатът – гняв от всички страни.  

Капката, която накара чашата на търпението да прелее, беше опитът на Тереза Мей да прокара през парламента в последния момент редактиран вариант на Закона за напускането на ЕС, съдържащ още няколко отстъпки пред Брюксел – като временно оставане в Митническия съюз и обещание за провеждане на втори референдум. Отстъпки, които трябваше да ѝ осигурят достатъчно опозиционни лейбъристки гласове. Само че докато правителствената ръководителка се опитваше да защити сделката пред полупразната парламентарна зала, брекзитърите обсъждаха извън нея как по най-бързия начин да се освободят от Мей.

Вече е ясно – Мей си тръгва

Ето, че днес (24.05.) Тереза Мей посочи датата, на която ще освободи лидерския пост в партията, а заедно с това и премиерския – 7 юни. Но кой ще я наследи? Гласуването за неин заместник ще започне в седмицата след това (10-14 юни). Според социологическите сондажи с най-големи шансове за успех е бившият външен министър Борис Джонсън.

Тереза Мей ще остане на премиерския пост до момента, в който бъде решено кой ще я наследи. Ясно е едно – тя все още ще бъде министър-председател по време на държавното посещение на Доналд Тръмп в началото на юни, както и по време на срещата на министър-председателите от ЕС по случай годишнината от десанта в Нормандия. Във Великобритания няма преходен период – в деня, в който старият премиер си тръгне, новият трябва да е готов да застане на поста.

Твърдоглавието, погрешните политически сметки и липсата на достатъчно усет накрая препънаха Тереза Мей. През последните няколко месеца тя многократно обещаваше, че ще осъществи Брекзит. Но така и не успя. Мей докара нещата до задъдена улица и загуби всякаква подкрепа.

Тереза Мей не оставя никакво политическо наследство – нейният наследник на премиерския пост ще трябва да намери решение на дълбокото разделение сред народа и в парламента, породено от Брекзит. Брекзит, който се оказа много по-силна политическа отрова от очакваното.

Етикети: * *