Краят на палестинската мечта, или попадането на Израел в капан?

преди 7 месеца

Нeтаняху може да предприеме стъпка, която да направи невъзможно създаването на жизнеспособна Палестинска държава. Ще гарантира ли това сигурност за Израел?

Бенянин Нетаняху обяви безпрецедентна победа
Снимка от неговия Туитър

„Тази нощ постигнахме невероятна победа“ е заявил израелският премиер Бенямин Нетаняху снощи пред своите екзалтирани поддръжници, предаде The Jerusalem Post

Според него победата му била още по-значима на фона на масовата подкрепа, дадена от страна на пресата за съперника му Бени Ганц.

Без никакво съмнение тези избори са съдбовни не само за Израел, но за палестинците и за целия Близък изток.

След като президентът Доналд Тръмп премести американското посолство в Йерусалим и призна едностранната анексия от 1981 година на Голанските възвишения (които Израел завзема от Сирия по време на войната от 1967 г.), Нетаняху обеща, че ако бъде преизбран за пети път, ще анексира всички еврейски селища на Западния бряг на река Йордан.

Това на практика ще сложи край на т.нар. „решение чрез две държави“.

От близо век израелци и палестинци претендират за една сравнително малка, но пренаситена с история територия, възлизаща на приблизително една трета от територията на България, между Средиземно море и река Йордан. След ликвидирането на древното Юдейско царство тази земя е била владяна от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османски турци, а след Първата световна война Великобритания получава мандат от Обществото на народите да администрира страната, наречена тогава „Палестина“.

Още в началото на 20 век евреи ентусиасти – най-вече бягащи от погромите в Русия, започват да се заселват в около Йерусалим, като наричат страната „Ерeц Израел“ – земята на Израел. Повечето от тях са социалисти и атеисти и местните евреи не ги приемат за свои.

Британските власти отправят несъвместими обещания – на световното еврейство, че ще позволят на евреите да получат своя родина, а на местните араби – независимост. В междувоенния период, по време и след Втората световна война стотици хиляди евреи, много от които бягащи от Холокоста, се заселват в страната, често без разрешение на британските власти и въпреки протестите на арабското население. Лондон се отказва от своя мандат и през 1947 г. и с 33 гласа „за“ и 13 „против“  ООН предлага създаването на две държави – еврейска и арабска, на територията на мандата. Евреите приемат плана, макар че според него те биха получили  три анклава, почти откъснати един от друг. В съответствие с плана Израел обявява независимост. Интересен факт е, че Съветският съюз признава Израел преди Съединените щати.

Нетаняху може да предприеме крачка, след която изграждането на жизнеспособна палестинска държава да стане невъзможно. Ще донесе ли това сигурност за Израел?
Планът на ООН за създаване на две държави (еврейска – в синьо, арабска – в оранжево) на територията на бившия британски мандат Палестина. За Йерусалим е бил предвиден особен статут.

Арабите не приемат плана и след изтеглянето на британските войски Египет, Сирия и Йордания, подкрепени с части от други арабски страни, нападат младата държава.

Израел побеждава и се стига до примирие, но не и до мир.

Следват серия от войни. През 1967 година, само за шест дни Израел овладява не само цялата територия на някогашния мандат, но и Синайския полуостров и Голанските възвишения.

Синай е върнат на Египет след подписването на мирния договор от Кемп Дейвид през 1979 г. Но предложението на израелския премиер Ехуд Барак да върне по-голямата част от Голанските възвишения на Сирия в началото на 21 век не доведе до сключването на договор за мир.

През 2005 година Израел се изтегли едностранно от пренаселената Ивица Газа, където властта бе спечелена след избори от групировката „Хамаз“ и до ден днешен тази територия се използва като плацдарм за изстрелване на ракети към Израел, което е ясен индикатор, че радикалните палестински движения не проявяват особен интерес към мирния процес.

В синьо-зелено са показани териториите от Западния бряг под израелски контрол. В оранжево – териториите под палестински контрол

През 1994 година на Западния бряг е учредена палестинска автономия, но строежът на еврейски поселения, започнал скоро след 1967 година, продължава и до днес. В тях живеят над 170 хиляди евреи.

Ако повечето от тях не бъдат съборени, няма да е възможно да бъде изградена жизнеспособна палестинска държава.

Към всичко това се прибавя и наситеният с много емоции спор за свещения град Йерусалим.

Израел е изправен пред тежка дилема.

Ако решение чрез две държави е невъзможно, предложенията за решение чрез една държава ще стават все по-актуални. Днес над един милион араби са граждани на Израел и се радват на пълни граждански права. Ако обаче около четири милиона палестинци, населяващи Западния бряг и Газа, получат гражданство, държавата ще изгуби своя еврейски характер. А ако и няколко милиона палестинци, живеещи в останалите арабски страни, получат израелско гражданство, Израел ще се превърне в предимно арабска държава.

Много от критиците на Нетаняху настояват, че ако не се стигне до „решение чрез две държави“, Израел ще попадне в капан, от който няма излизане. Че рано или късно американското обществено мнение може да се обърне против политиката на „апартейд“ и да подкрепи исканията на палестинците за гражданство.

Разбира се, има и крайни израелски националисти, които предлагат не само анексирането на палестинските територии, но и прогонването на палестинците от тях.

Дали тази брутална мярка би гарантирала сигурност за Израел?

Преди век палестинските земи са били населени предимно с араби, които са нямали някакво определено палестинско самосъзнание. Но прогонените от войните не са асимилирани в околните страни. Децата им не отраснаха като сирийци, ливанци или йорданци. Малко вероятно е те да се претопят и да забравят за своята палестинска мечта.

Все повече арабски правителства предпочитат да установят някакво сътрудничество с Израел. Но „арабската улица“ едва ли ще се успокои докато палестинският проблем не намери удовлетворително решение. А с течение на времето става все по-ясно, такова не може да бъде намерено.

Остава да видим дали през петия си мандат Нетаняху ще направи решителната крачка, след която  създаването на палестинска държава ще бъде невъзможно, или ще предложи „решение чрез две държави“.