Краткотрайното почервеняване: 100 години от обявяване на Баварската съветска република

преди 4 месеца

Събитията в Бавария от началото на 1919 г. стават стартов сигнал и предвестник на острата политическа борба, която предстои да се развихри през следващото десетилетие в Германия.

3 май 1919 г. Последна снимка на баварски комунист, преди да бъде разстрелян Снимка Bundesarchiv.

На 6 април 1919 г. в Мюнхен е провъзгласена Баварската съветска република. В края на април Ленин изпраща писмо до лидерите на червена Бавария:

„Моля да ни съобщавате по-често какви конкретни мерки сте взели в борбата срещу буржоазните палачи Шейдеман и Ко (Филип Шейдеман е министър-председател на Кайзерова Германия), дали сте създали работнически съвети в различните райони на града, въоръжавате ли работниците, разоръжавате ли буржоазията, използвате ли складовете за дрехи и продукти за незабавна помощ за работниците и особено за ратаите и бедните селяни, експроприирали ли сте фабриките и богатствата на капиталистите в Мюнхен и капиталистическите земеделски стопанства в околностите, отменени ли са ипотеките и арендата за дребните селяни, удвоено или утроено ли е заплащането за ратаите и черноработниците, конфискувани ли са наличните запаси от хартия и печатниците за отпечатване на популярни листовки и вестници за народните маси, въведен ли е шестчасов работен ден с двучасови и тричасови занятия по държавно управление, стеснени ли са жилищните условия на мюнхенската буржоазия, за да бъдат настанени работниците в богаташките жилища, взети ли са в пролетарски ръце банките, арестувани ли са заложници от средите на буржоазията, въведени ли са по-високи хранителни дажби за работниците за сметка на буржоазията, мобилизирани ли са всички работници за отбрана и за идейна агитация в околните села?”

Повечето от въпросите-указания, написани от старшия партиен другар Улянов-Ленин, вече са изпълнени от баварските комунисти, а за останалите е създадена стройна организация. Но не им остава време да отговорят на московските другари, оказали морална и материална помощ на Баварската съветска република. Дните ѝ били преброени и оттогава до днес привържениците на левите идеи все не успяват да получат приличен резултат на изборите в най-голямата по територия германска провинция.

Но преди 100 години комунистическата „революция” силно изненадва повечето жители на Бавария. На 8 ноември 1918 г., още преди абдикацията на кайзер Вилхелм II, социалдемократите и левичарските им съюзници, подкрепени от граждани и войници, завземат властта в Мюнхен. Краят на Първата световна война още не е обявен. Баварският крал Людвиг III напуска страната си.

Министър-президент става лидерът на местното крило на Независимата социалдемократическа партия Курт Айснер. Бивш берлински театрален критик, Айснер е добър оратор и слаб мениджър. Не съумява да организира дейността на правителството, което бързо губи  доверието на най-масовия и доста консервативен избирател, какъвто е баварският селянин. В предизборната агитация красноречието на Айснер не помага. На изборите през януари 1919 г. партията му претърпява съкрушително поражение, като получава само три мандата срещу 66 за консервативната католическа Народна партия.

Айснер трябва да подаде оставка на правителството, ала не му се изпуска властта. Минават месец и половина нарастващо напрежение и хаос, за да се реши най-сетне Айснер да разпусне местния ландтаг.

На 21 февруари младият офицер-монархист граф Арко-Валли застрелва Айснер, чиито привърженици се опитват да убият министъра на вътрешните работи Ерхард Ауер, когото подозират като поръчител на атентата.

Мюнхен е залят от демонстрации, улични сблъсъци, политически отмъщения и грабежи. Както често става в историята, убийството на умерен политик води до активизиране на радикалните елементи. Крайно левите сили, вдъхновени от победата на болшевишката революция в Русия, се готвят да завземат властта, въпреки че партиите, спечелили изборите, съставят коалиционно правителство.

След успешна агитация сред завърналите се от фронта войници комунистите, левите социалдемократи и анархистите провъзгласяват съветска република, диктатура на пролетариата и „социализация“. Социализацията започва от университета и печата. В редакциите на вестниците са назначени държавни комисари, а „буржоазният“ печат е задължен да публикува статии и съобщения на левичарските партии. Новото правителство забранява използването на банкноти и на банкови чекове, създава местна Червена армия и въоръжава работниците с оръжието, което е иззело от населението. Разбира се, Съветска Русия първа и единствена признава новото баварско „правителство”.

Комунистите взимат властта в Бавария
Снимка The Times History of the War

Начело на баварската „социалистическа” революция застават леви интелектуалци, обиграни в политически дискусии в мюнхенските бирарии и кафенета. Премиерът Ернст Толер и министърът Ерих Мюзам са драматурзи, а министърът на образованието Густав Ландауер е писател. За обикновените баварци повечето „революционери” са чужденци, сред които преобладават жители на Берлин, прусаци и евреи.

Драматургично-писателското правителство се задължа на власт цяла седмица. След кръвопролитни стълкновения по улиците на Мюнхен на 12 април комунистите прогонват доскорошните си съюзници. Новото правителство се нарича Изпълнителен комитет на фабрично-заводските и войнишките съвети и е оглавено от руския емигрант Евгений Левине, пристигнал от Берлин.

Отляво надясно: Мюзам, Толер, Ландауер и Левине

С присъщата им ярост комунистите извършват  национализация, реквизират жилища, вземат и разстрелват заложници. През 1934 г. съветският историк Наум Застенкер ще напише с възторг:

„Макар и не напълно, е унищожена прословутата „свобода на печата“ – най-опасното оръжие на буржоазната контрареволюция. Вместо да прави смехотворна „социализация на печата“, диктатурата на пролетариата ликвидира буржоазната преса“.

Но комунистите остават без съюзници. Алчността за власт на крайно левите сили консолидира консервативно настроените баварци. Ленин изпраща писмените си указания до мюнхенските болшевики на 27 април 1919 г., но Левине и съратниците му не успяват да пратят отговора си до „вожда на световния пролетариат”.

Законното баварско правителство използва редовни германски части и Freikorps (доброволни подразделения от наскоро уволнили се бойци), които разбиват симпатизантите на Ленин и Троцки. На 1 май Freikorps превзема града, в който предстои да бъде произвеждан автомобилът-символ БМВ. След червения терор започва бял.

Доброволци от Freikorps по улиците на Мюнхен
Снимка Bundesarchiv

Събитията в Бавария от началото на 1919 г. стават стартов сигнал и предвестник на острата политическа борба, която предстои да се развихри през следващото десетилетие в Германия. Ескалира непримиримо съперничество между левичари и консервативни сили. Избухват завист, омраза и взаимни нападки за „предателство” между комунисти и социалдемократи. Настъпва обществено роене, което разчиства терена за появата на популисти, реваншисти и националсоциалисти.

По същото време в Мюнхен живее никому неизвестен, едва оцелял във войната психически депресиран индивид, неуспял художник и ефрейтор, току-що минал в запаса. Казва се Адолф Хитлер.

Етикети: * * *