Кризата в Азовско море: Сблъсък между Украйна и Русия и между конкурентни концепции за гарантиране на сигурността в Европа

преди 6 месеца

Трябва да си даваме сметка, че това е граница, която противниците на НАТО вече осъзнават, че могат да пресичат безнаказано.

От Войчех Павлус

https://rusi.org/people/pawlus

12 декември 2018 г.

Затрудненото положение на Украйна е  индикатор за провала на западните правителства да закотвят страната в съществуващите структури за сигурност.

Докато не станахме свидетели на последните сблъсъци в Керченския пролив, конфликтът в Украйна като че ли оставаше извън обсега на западните радари.

Той започна с неочакваната ескалация от 2014-а, която доведе до преразглеждане на позициите на НАТО и на Русия, но бързо затихна като локализирана разпра между правителствата в Киев и Москва, която контролираше Крим и бунтовниците в Донбас.

Неугасналата криза привлече отново вниманието едва след директния сблъсък между военни кораби на Русия и Украйна в Керченския пролив на 25 ноември.

Предлагат се различни прогнози за това как този инцидент ще повлияе върху бъдещия развой на събитията. Това, което анализаторите виждат с просто око е, че страни като Украйна, които не принадлежат към системи за колективна отбрана,  никога не могат да се почувстват сигурни в непрекъснато променящата се многополюсна международна система.

Струва си да си зададем въпроса:

Как е възможно конвенционална военна ескалация като тази, на която сме свидетели в Азовско море, изобщо да се случи?

Особено на ниво държави и то в Европа, където такива действия бяха приети за немислими след ужасиите на Втората световна война?

Един от възможните отговори е липсата на  ядрено въздържане и на колективна сигурност. И двата елемента липсват в Украйна.

Когато Украйна постигна независимост, тя бе поканена да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) и се раздели със значителен ядрен арсенал, разположен на нейна земя. Страната се отказа от ядрените си възможности по силата на Будапещенския меморандум от 1994 година, като САЩ, Русия и Великобритания се явиха като нейни гаранти. Така че Украйна се оказа в позиция, зловещо наподобяваща тази на страните, които станаха жертва на политиката на омиротворяване на агресора от 30-те години.

През междувоенния период множество новосъздадени държави, макар че имаха гаранции от международни договори и  конвенции, бяха принудени да капитулират пред бруталната сила на Германия.

На някои като на Чехословакия бе обещано, че ако направят частични териториални отстъпки, оцеляването ще им бъде гарантирано.

Други, като Австрия, бяха анексирани под претекста, че са културно идентични с Германия.

 Свидетели сме на същия политически подход.  Днес някои политически кръгове в Русия разглеждат Крим и Донбас като руски провинции, оказали се в Украйна  в резултат на случайни административни решения от времето на СССР.

Будапещенският меморандум бе подписан в съвсем различна среда за сигурност от днешната.

Никой не предполагаше колко бързо НАТО ще се разшири на изток и как това ще засегне средата на сигурност за Украйна.

Тогава властите в Киев оперираха в много по-нееднозначна среда и геополитическото определение на съседите им не беше изяснено.

Украинците може само да съжаляват, че през двадесетте години между подписването на Меморандума и анексията на Крим тяхната бивша съветска република  се луташе все по-изолирана в периферията  между НАТО и руските военни съюзи.

Когато те се опитаха да променят тази ситуация и да сменят управляващия ги елит след Евромайдана през 2013 година, беше твърде късно.

По начин, който напомня на мрачни епохи, една от страните, подписала Меморандума като гарант, реши  да наруши неговите клаузи и да анексира част от украинската територия.

Ескалацията в Керченския пролив е още един пример за опита на Русия да се възползва от украинската изолация, докато другите два гаранта предпочитат да премълчат. Те постъпиха така, защото тяхната система за сигурност е НАТО, а за Украйна членството бе недостъпно. Някои анализатори твърдят, че Украйна едва ли би могла да запази яденото си въоръжение, защото то бе наследено от Съветския съюз. Новият световен ред, клаузите на ДНЯО и силите, които държаха на тях, оказваха твърде силен натиск, за да може новоосвободената страна да удържи.

И все пак Киев предаде своя ядрен арсенал по собствена вола в замяна на определени гаранции, които се оказа, че нямат голяма стойност за страна извън НАТО. Русия се възползва от тази слабост на Украйна и си позволи да стреля по украински плавателни съдове. Трябва да си даваме сметка, че това е граница, която противниците на НАТО вече осъзнават, че могат да пресичат безнаказано.

Малко вероятно е да се стигне до широкомащабен конфликт между Запада и Русия , но регионални надпревари и „стрес-тестове“, изпробващи границите на западната решимост, изглежда ще станат норма.

Ако схватката в Азовско море все пак приключи без усложнения, това ще стане доказателство, че НАТО успява да гарантира въздържане на Русия в други места, особено относно евентуалното ѝ желание да дестабилизира балтийските страни.

Но макар да не се предвижда директна западна военна помощ за Украйна е ясно, че всяко западно колебание или разногласие отваря врата за нова ескалация в Украйна, която може да кулминира в подобие на войната срещу Грузия.

Западните държавници не бива да подценяват значението на събитията в Украйна. Нямаме основание да мислим, че го правят, както показва декларацията на Г- 7 по повод нападението в Керченския пролив. Но случващото се обрича източните граници на НАТО на постоянно напрежение.

Войчех Павлус е координатор по неразпространението на ядрени оръжия и програми към (RUSI – the Royal United Services Institute) – най стария независим  тинк-танк за международна сигурност

Етикети: * *