Кризата в отношенията със Сърбия – плод на нашата липса на доктрина

преди 2 седмици

Докато нямаме ясна балканска доктрина и докато институциите ни са слаби, ще търпим провали и катастрофи.

Ивица Дачич – дългогодишен говорител на Милошевич, днес външен министър на Сърбия

По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева посланикът на Република Сърбия в Република България ще бъде извикан в понеделник в Министерството на външните работи. Повод за скандала беше недипломатичното изказване на сръбския външен министър Ивица Дачич:

„Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на ЕС, а не да даваш уроци на (номинирания за  върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността) Борел. Какво е това безобразие, на какво прилича. Писна ми от всичко това. А да не говоря и за това, че само преди няколко месеца получи наш орден.“

Повод за гнева на дългогодишния говорител на Милошевич беше изказването на нашия премиер по време на срещата на формата „Берлински процес“ в Познан. Там, след като заедно с премиера на Северна Македония Зоран Заев оглавиха „Берлинския процес“ за евроинтеграция на Западните Балкани, Бойко Борисов заяви:

„По отношение на Върховния представител – когато се заеме такъв важен пост, последното, което трябва да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а трябва да защитаваш интереса на целия Съюз. Ако Борел бъде избран, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите държави, които сме признали Косово.“

Не за първи път висши сръбски функционери изразяват презрение към България. Неотдавна сръбският президент обяви, че когато се присъедини към ЕС, Сърбия няма да е най-бедната страна в Съюза. Според него Сърбия била по-богата от България (което не отговаря на истината) и привличала повече чуждестранни инвестиции (твърдение, което има основания).

Изострянето на българо-сръбските отношения се случва 20 години след края на Косовската война, в резултат от която сръбските сили бяха прогонени от автономната област, която впоследствие обяви независимост и бе призната от повече от 100 държави.

Пет страни от Европейския съюз обаче  –  Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър, продължават да не признават независимостта на Косово и това блокира признанието от страна на Европейския съюз. Ако Испания и Словакия са мотивирани да блокират признанието на Косово заради свои притеснения от сепаратизъм, то за балканските страни причината е дълбоко исторически мотивирана.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век Сърбия предприема политика на брутално проникване по Мораво-Вардарската долина и това довежда до серия войни с България. С изключение на конфликта от 1885 г. във всички останали сръбско-български войни до 1945 г. се намесват и други сили и България се оказва на страната на победените. Но

в дългосрочен план победите не донасят нищо добро за сръбския народ.

Вместо да постигне национално обединение и да бъде заобиколен със съюзници, сръбският народ се оказва в сърцето на миниимперия, заобиколен с неприятели. Когато Югославия се разпадна, милиони сърби останаха (или оставиха домовете си) извън модерната сръбска държава.

Още след подписването на Дейтънския договор за мир през 1995 г. пред Сърбия се откри възможност да реализира постижима версия на националните си стремежи. Белград можеше да запази съюза с Черна гора, да изгради връзки с Република Сръбска в рамките на евроинтеграцията на Босна и Херцеговина, да се отърве от воденичния камък Косово и да се дезинетересира от Македония (където, каквото и да прави, Сърбия никога вече няма да бъде решаващ фактор). За целта можеше да измести инфраструктурния си гръбнак от Мораво-Вардарската долина към една физически трудна за изграждане, но не невъзможна линия от Белград към черногорските пристанища.

Строителството на магистрала между Белград и черногорските пристанища е замразено

Една „адриатизирана“ Сърбия, която не проявява интерес за политическо, икономическо и медийно проникване в Македония, може да се превърне в искрен съюзник на България, а само след пълното изтегляне на Сърбия от Косово и Македония и изграждането на стратегическо съюзничество между София и Скопие България ще може да преговаря с Гърция и с Румъния като с равни. Едва тогава антибългарската коалиция от 1913 г. ще остане изцяло в историята. През 1940 г. България постигна мирна ревизия с Румъния, а за да преодолеем трагичната загуба на излаз на Егейско море, можем да договорим взаимоизгодно споразумение с Гърция за размяна на суверенни пристанища на Бяло (съответно на Черно) море и свързани със суверенни транстериториални комуникационни линии.

При подобно „напасване“ на Балканите албанците също ще могат да намерят достойното си място и на полуострова може да настъпи „скандинавска“ стабилност.

Сърбия пропусна своя шанс. Вманиачването около исторически неверния мит за Косово като сърце на сръбската цивилизация не доведе до запазване на невъзможния сръбски суверенитет над областта, но спомогна за загубата на съюза с Черна гора, която обяви независимост през 2006 г.

Но и България не изгради ясни „червени линии“ в отношенията си със Сърбия.

Включването на президента Вучич във „Варненския форум“ – срещи на премиерите на България, Гърция и Румъния, на който не присъства Македония, беше груба грешка на българската дипломация.

В Белград никога не са имали особено високо мнение за България и неведнъж са се опитвали да лобират с Букурещ и Атина за изолирането на София. Зад заиграванията с някои от радикалните албански лидери за подялба на Косово прозират задкулисни предложения за подялба и на Македония – докато сръбското влияние там е по-силно от българското.

Избирането на испанец за върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността не е особено добра новина за България, но не бива да забравяме, че България сама се отказа от борбата българка да бъде избрана на този пост.

Сложният „балкански възел“ ще бъде разплетен само когато се сложи край на трагичния сърбско-български конфликт, започнал със сръбското проникване по Мораво-Вардарската долина. Едва тогава България ще е заобиколена от приятели и съюзници, които ще са в състояние да се противопоставят заедно на традиционните заплахи за Балканите – набези откъм степите и завоевания откъм Мала Азия.

Но България трябва да знае какво иска и как да го постигне. Докато нямаме ясна балканска доктрина, докато институциите ни са слаби и докато се опитваме да лавираме и балансираме…, никой няма да залага на съюзничество с нас и всеки недоброжелател ще може да се възползва от нашата слабост.

Етикети: * * * *