Лишиха велик учен от научни звания по политически причини

преди 10 месеца

Всеки отпит на политиката да се намесва в науката и всяка претенция науката да бъде използвана за правене на политика са завършвали катастрофално за човеците!

Лишиха нобеловия лауреат и  откривател на ДНК структурата Джеймс Уотсън (James Watson) от почетните титли, които е получил от Лабораторията „Колд-Спринг-Харбър“, която някога е оглавявал.

Това няма как да не повдигне много научни и политически въпроси.

Откакто съществуват хора, те са си задавали въпроса защо светът е такъв, какъвто го наблюдаваме? Милиарди  човеци и до днес градят своите представи  на базата на своята вяра и на човешки авторитети, които твърдят, че са получили откровения от богове или невидими сили.

Но от векове е имало хора, които не са приемали картини за света въз основа на вяра или на авторитет. Опитвали са се да изградят друга дисциплина за опознаване на света и тя се нарича наука. 

В популярното мислене науката е онова познание, което ни позволява да конструираме ракети, компютри и всевъзможни други технологични чудеса. Наистина без постиженията на науката те не биха могли да бъдат изобретени. Но само по себе си изобретяването не е наука. Не е нужно да разбираш, че импулсът на дадено тяло е неговата маса, умножена по скоростта му, за да откриеш, че ако закрепиш колкото се може по-тежък камък на колкото се може по-дълъг прът и ако, замахвайки с така създадената каменна брадва, удариш противника си по главата, съкрушителният ефект ще бъде много по-голям, отколкото, ако го удариш с гол юмрук!

Науката е обяснителна дисциплина. Тя е умението да създаваме хипотези и парадигми за законите, на които се подчинява заобикалящата ни действителност.

Карл Попър разработва научния метод.

Попър твърди, че разумът не е способен да установи дали дадено твърдение е истина. Той може само да докаже, че то е погрешно.  Истинността на научните закони не може да бъде доказана завинаги, тъй като не е възможно универсално валидни обобщения да произхождат от индивидуални наблюдения, колкото и много да са те. Научните закони би трябвало да се приемат за хипотези, условно валидни, докато не бъдат опровергани. Не е научно това твърдение, което да не може да бъде опровергано!

Неведнъж политици са се опитвали да повлияят върху научния процес, защото са смятали, че научните теории застрашават политическата реалност.

Но политическата реалност е човешко изобретение. Всеки път, когато  владетели, шамани и диктатори са претендирали, че имат право да управляват, защото притежавали повече сведени им „свисше“  божествени откровения, или че имат повече познания за „диалектиката“ на околния свят, се е стигало до неописуеми ужаси.

Едва ли има съмнение, че 90-годишният нобелов лауреат Джеймс Уотсън (James Watson), който открива ДНК структурата, е един от най-великите учени на всички времена.

Но ето че той беше лишен от почетните си титли от Лабораторията „Колд-Спринг-Харбър“, която някога е оглавявал.

Причината е изказването на учения в документален филм, в което той поставя под въпрос равенството в интелектуалните способности на представителите на различните раси.

Това според някои негови колеги е неприемлива проява на расизъм. И заслужава осъждане.

Само че д-р Уотсън едва ли е заявил, че на базата на предполагаемите по-малки интелектуални способности определени раси трябва да имат по-малко права. Това би било тотално неприемлива злоупотреба с претенцията за научно познание за политически цели.

В демократичните общества хората се радват на равни права не защото имат еднакви интелектуални способности. Те нямат такива и това е очевидно дори за близко родствени индивиди. В почти всяко семейство някои индивиди са по-интелигентни от други.

Равните права на гражданите произтичат от нашата воля и желание да изградим общество, базирано върху „полисни“ ценности.

Ние не знаем дали д-р Уотсън е прав в своите обобщения. Много вероятно е да греши. Тези, които не приемат неговите заключения, имат правото и бих казал, задължението да положат всички усилия, за да го опровергаят по правилата на  научния дебат.

Но дори и той да се окаже прав, всеки опит за използването на неговите евентуални открития за оправдаване на расистки политики може да бъде определен единствено като престъпен.

Защото политическата реалност е наше творение, а не отражение на природата.

Като биологичен вид ние, хората, сме излезли от Дарвиновата вътревидова борба (или Хобсовата „война на всеки срещу всеки“), когато сме измислили правила, за да спрем насилието помежду си и да направим сътрудничеството възможно.

Всеки отпит на политиката да се намесва в науката и всяка претенция науката да бъде използвана за правене на политика са завършвали катастрофално за човеците!

Осъждането на Галилео и Джордано Бруно трябва да ни е научило, че е най-добре да оставим науката да се развива свободно. А болезненият опит от социалния дарвинизъм, нацизма и марксизма (във всички негови форми) трябва да ни виси като обеца на ухото, защото  всеки път, когато някой почне да ни обяснява как да устроим обществото въз основа на някакви научни теории за природата, се е стигало до трагедии за човеците.


Етикети: * *