Лошият имидж на България е проблем

преди 11 месеца

Теодор Рузвелт, президент на САЩ (1901-1909): "Дори и подемът на Япония не е бил така поразителен като засилването и напредъка на България."

Няма да променим имиджа си с крясъци и протести

Ако са те нарочили за кварталния идиот, имаш проблем! Често ще те набеждават за бели, които не си извършил. И нерядко дори когато казваш смислени неща, хората няма да те вземат на сериозно. Това те поставя пред дилема. Можеш да удряш гневно с юмруци по масите и по стените и да крещиш: „Глупаци, нищо не разбирате!“ или „Дискриминирате ме!, не сте обективни!“. От друга страна можеш да осъзнаеш, че трябва да се промениш. Да се научиш как да се държиш, как да общуваш, за да може хората да почнат да те уважават! Първата опция няма да ти донесе нищо добро, дори ако под невротичното ти поведение да се крие непризнат гений. Вторият избор е труден и изисква огромни усилия. Но някои са успели да накарат света да промени дълбоко вкоренени негативни представи за тях.
Лошият имидж на България не е от вчера! Времето, когато Европа се възхищава на нашите успехи в модернизацията, са с повече от стогодишна давност.

Колкото и праведна да е била нашата кауза по време на Междусъюзническата и Първата световна война,

България е възприета в демократичния свят като държава, създаваща проблеми.

Кървавото убийство на Стамболийски, белият и червеният терор, включително атентатът в църквата Света Неделя допълнително влошават имиджа на страната. Тогава България няма друг избор освен да настоява за мирна ревизия на договорите, но това допълнително убеждава лидерите на демократичния свят да разглеждат нашите съседи като потенциални съюзници, а България като потенциален противник.

Включването на България в Тристранния пакт подсилва лошия ѝ имидж. Никой не се интересува от обяснения, че България нямала избор. Особено след като обявяваме „символична война“ на Англия и САЩ. Когато неочаквано за Лондон и Вашингтон Съветският съюз ни обявява война, никой не си мърда пръста за България. (Прословутите спогодби на салфетка са постигнати след свършения факт на съветската окупация). България не по своя воля се включва в Съветския блок, но отново си спечелва лошата слава на „най-верния съветски сателит“. Това заключение е, разбира се, несправедливо. Смелите горяни се съпротивляват близо две десетилетия. Но тяхната саможертва остава незабелязана. Светът запомня, че сме нямали „Унгарско въстание“, „Пражка пролет“, „Солидарност“ и дори „независимата външна политика на Чаушеску“! Благодарение на деградацията и дегенерацията на България зад Желязната завеса, новата идентичност на македонците (не част от българския народ, а един от югославските народи) успя да пусне корени. „Традиционното българско трудолюбие“ бе заменено с тарикатлъка! Когато Желязната завеса се срина и българите тръгнаха по света, много лекари, инженери, компютърни специалисти и други успяха да се интегрират в западните общества. За зла участ не те, а

крадците, измамниците, джебчиите

сутеньорите и други нелицеприятни типажи създадоха лошия имидж за българите! 
 Малцина наблюдатели през 1989-90 очакваха от България да извърши успешен преход. Очакваше се Балканите да поемат по „свой собствен път“, а Полша, Чехословакия и Унгария да станат членове на Европейската общност. Тогава нашата съседка Сърбия попадна в ситуацията „цугцванг“ – при която след една грешка, всеки ход е грешен. Подобно на България след 1913 година тя (справедливо според мен, несправедливо според някои) бе възприета като подпалвач на войни и конфликти. Неочаквано, благодарение на разумната политика на правителството на СДС (1991-1992) и на ОДС (1987-2001) образът на България се подобри. Заместник държавния секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър нарече България „най-добре пазената тайна в Източна Европа“. В Списание Нюзуик известният журналист Скот Съливан написа статията „Разцвет в България“. Връщането на БСП на власт попречи на България да стане член на тогавашната Вишеградска тройка, но след 1997 България се утвърди, като част от решенията, не част от проблемите. Към края на 20 век страната изглеждаше разумна и демократична. Свободата на медиите беше гарантирана и България изглеждаше

готова да направи смели реформи

Реформаторските усилия бяха преустановени при управленията на НДСВ и на Тройната коалиция, но едва ли може да се оспори, че Симеон Сакскобургготски владееше етикета до съвършенство! Каквото и да мислим за Сергей Станишев, европейското му лустро прикриваше грозното лице на бившите комунисти! С триста резерви България беше приета в Европейския съюз. Все пак към 2007 година имиджът на България беше по-добър от този, който наследихме в края на Студената война. 
Но ето че на следващата година започна Хибридната война! Или поне тогава стана ясно, че Русия не е признала държавите, излезли от бившия Съветски съюз и от Варшавския договор, за истински независими. През следващата година се разрази финансовата криза. Няколко години по-късно дойде кризата с бежанците. Идиличната картина за Европейски съюз без граници престана да изглежда като вързано в кърпа скорошно бъдеще! С все по-малко вяра в ЕС и все повече надежда, че националните държави са по-добър изразител на интересите на обикновените хора, значението на имиджът на отделните страни и народи започна бързо да нараства.
Ще е нелепо да заявим, че правото на свободно движение на българите и румънците е причина за Брекзит. Но ограничаването на тази свобода беше лайтмотив в кампанията за „Leave” (Напускаме)…
Имиджът на една страна не винаги отговаря 1:1 с обективната действителност, но рядко е напълно незаслужен.

Имиджът на България днес е лош защото:

Тези представи може да не са 100% заслужени. Други страни може обективно да са „по-зле“, но имиджът им да не е толкова лош! Светът не винаги е справедлив! Важното е да разберем, че освен реалните проблеми имаме и тежък имиджов проблем! Той е отчасти наследен, отчасти предизвикан от самите нас, отчасти продукт на предразсъдъци! Но той е наш проблем. Няма да го решим с крясъци и протести!

Ако искаме да ни погледнат с други очи

е добре да преосмислим своята история, своето поведение и своето държание. На всеки един от нас по отделно и на държавата ни като цяло! Превръщането на България в уважавана страна, в която фирмите не се притесняват да инвестират, която средната класа и по-заможните обичат да посещават, на която съюзниците могат да разчитат е трудно, но възможно. Разбира се, нашите усилия трябва да са насочени преди всичко към това да направим България приятно място за живеене на нас самите. Но подобряването на нашия имидж ще спомогне за нашето благоденствие! Тръгнем ли по пътя на гнева и оплакванията, че сме дискриминирани, неразбрани и жертви на предразсъдъци… можем само да дадем още основания за лошия си имидж!