„Ловецът на вещици” е бил истински патриот

преди 10 месеца

След като бе арестувана, разобличена и осъдена руската шпионка Мария Бутина, прочула се със сексуалните си похвати сред сенатори и конгресмени, в САЩ отново заговориха за водача на антикомунистическото и антисъветско прочистване Джоузеф Маккарти.

Снимка: vesti.ru


от Сергей Илченко.

Журналисти, писатели и политически анализатори се опитаха за изтрият десетилетните налепи от хули и измишльотини, хвърлени върху името на рано отишлия си републикански политик.

След смъртта на Джон Маккейн, на фона на разединението сред републиканците и напъните на демократите да си върнат изгубените през 2016 г. позиции все по-отчетливо се усеща липсата на целеустремена, справедлива и безстрашна фигура, която да вдигне обществото на поход срещу руския шпионаж, окопал се дълбоко в държавни институции и в неправителствени организации.

Хулен и отричан приживе и след смъртта си, Джоузеф Реймънд Маккарти е еталон за self-made man (самоизградил се, самичък сътворил биографията си човек). Работи във ферма от 14-годишна възраст. Завършва средно образование като частен ученик. После учи право, започва адвокатска кариера, печели избори и става най-младият окръжен съдия в щата Уисконсин. Съдийската длъжност му дава право да не служи в армията, но през 1942 г. Маккарти постъпва като доброволец не къде да е, а в Морската пехота. Преминава убийствено тежкия курс за подготовка и с екипажа на бомбардировач участва в боеве и сражения в Тихия океан.

Снимка: en.wikipedia.org

Политически хигиенист

През 1946-а побеждава на изборите за сенатор. Пълни предизборни зали, говори ярко и убедително, намира път към сърцата на обикновените американци. За тях е „наше момче”: беден ирландец, герой от войната, справедлив съдия, готов да помогне на онеправдани и социално слаби граждани. Дори като сенатор Дж. Маккарти не се гнуси от тежък физическитруд. С думи и дела подчертава, че е роден не сред потомствени политици и бизнесмени и че никога няма да играе по правилата на политическата класа.

Младият сенатор се захваща с опасна и непопулярна тема: настоява да бъдат преразгледани присъдите на германски войници и офицери от SS за убийството на американски военнопленници и на мирни жители в Ардените по време на войната. Есесовците наистина са разстреляли повече от 450 души. Но американското правосъдие не си е направило труда да открие и да накаже истинските виновници. Маккарти доказва, че по време на следствието са били използвани мъчения и че произнесените присъди са незаконни. След което „честният Джо” става знаменитост.

„Тресни ги, Джо!“

За начало на „епохата на маккартизма” е смятана знаменитата реч, произнесена от сенатор Маккарти пред събрание на женския републикански клуб в Уилинг. Сенаторът с възмущение говори за огромния брой комунисти, намерили прикритие в Държавния департамент. След обстойна проверка наистина са разобличени и освободени 57 дипломати и чиновници-членове на комунистическата партия.

Противниците му се хващат за числото, посочено от сенатора: според тях той говорел за 205 души, а те се оказали само 57. Точният брой е без значение. Важното е, че Джо Маккарти разобличава политическия манталитет на комунистите в САЩ: действията и идеологическите им платформи нямат нищо общо с интересите на обикновения американец, за чийто защитници се опитват да се представят. Левите интелектуалци и бюрократи, свързани с Комунистическата партия на САЩ, далеч не са бедняци и борци за социални правдини, а оядени богатски синчета, които осребряват предателството си спрямо националната сигурност на Родината. „Тази проказа е проникнала особено дълбоко в Държавния департамент”, констатира сенатор Маккарти.

Предизборен плакат на Джоузеф Маккарти.
Снимка: en.wikipedia.org

Резултатите от разследванията напълно потвърждават думите му: левичарите-интелектуалци от онази епоха масово са подпомагали сталинския режим или от криворазбрани симпатии към „великия” съюзник СССР, или от неизкоренимия човешки стремеж към повече финикийски знаци и по-охолен живот. Без да се свенят от факта, че по античовечност и мракобесие режимът на Сталин многократно превъзхожда разгромения хитлеристки национал-социализъм.

„Вън червените вещици!”

Темата за „лова на вещици” като нещо недопустимо и позорно заема солидно място в американската култура. Срамът идва от прочутия Салемски процес срещу двайсетина жени, набедени и осъдени като вещици през 17-и век. Произволът на фанатизирани и несправедливи съдии често е посочван като строго предупреждение към следващите поколения. Враговете на Маккарти му лепват прякора „ловец на вещици”, за да го оклеветят и завинаги да го свържат със зловещия „съд” от 17-и век.

През 20-те години в СССР започва „разгърнато строителство на социализма”. С американски пари, машини, технологии и специалисти. Инженери, бизнесмени, писатели и журналисти от САЩ все по-често пътуват в „страната на Съветите”. Получават добри пари и се радват на радушен прием от администрацията в „първата държава на работниците и селяните”. Връщат се с натежали портфейли и с обещания за още и още дивиденти.

По инерция или напълно преднамерено тези служители и творци се превръщат в проводници на тоталитарната идеология и на комунистическата зараза в шоу-бизнеса, в медиите и в дипломатическите кръгове на САЩ.

Великата депресия от 1929-1933 г. прави още по-ценни златото, възможностите за бърза печалба и финансовите съблазни, идващи от СССР. Все по-ненужни и по-претупани стават проверките на държавните служители, които контактуват с представители на сталинския режим. Президентът Рузвелт получава множество сигнали за открито и нарастващо проникване на съветски шпиони в държавния апарат и в бизнес средите на Америка, но предпочита да не реагира, за да не влоши отношенията с най-важния съюзник от антихитлеристката коалиция, който хвърля най-голямо количество пушечно месо срещу Хитлер и на когото САЩ ще разчитат и в заключителната фаза на войната срещу Япония.

Снимка: ushistory.ru

След смъртта на Рузвелт президентът Труман наследява мощна агентурна мрежа на КГБ и силно проникване на тоталитарната комунистическа идеология в обществения живот на САЩ. Труман намира воля и мъжество да заеме антикомунистическа позиция и да започне изкореняването на червените плевели.

По същото време са арестувани и правят пълни самопризнания съветските шпиони Елизабет Бентли и Уитакър Чембърс. През 1947 г. започва прочистването на Холивуд от левичари. Корейската война от 1953 г. слага край на залитанията сред част от американското общество по леви идеи и по симпатии към канибалския сталински строй.

Самотният герой

Прокомунистическите и просъветски сили са още достатъчно могъщи, когато сенатор Маккарти се изправя срещу тях. Мнозина висши чиновници и бизнесмени се страхуват, че Подкомисията за разследване на антиамериканска дейност ще извади на бял свят нечистите им игрички с пратеници на Сталин или тлъстите хонорари, получавани при гастроли и „творчески” пътешествия в СССР.

Затова се обединяват в неофициална задруга, която преследва една едиствена цел: да принуди самотния ездач Джо Маккарти най-сетне да млъкне. Имал ли е приятели и симпатизанти Джо? Безспорно. И немалко. Тогава защо толкова скоро се оказва самотен, изоставен и заклеймен? Защото комунистическата кампания за дискредитиране на Маккарти се оказва далеч по-добре организирана, по-решителна и по-шумна от трезвите гласове в негова подкрепа.

Кампанията на червените вещици вероятно ускорява края на живота му. След съмнително заболяване от хепатит „зловещият мракобес”, „фашистът-републиканец”, „садистът” и пр. умира на 49 години. Отровни вещества като рицин, „новичок” и др., създавани в лабораториите на КГБ, тогава още не са познати. Но черният ПиАр срещу името му не спира и днес.

Деветдесет процента от всичко, написано и изречено за Дж. Маккарти, са опашати лъжи:

1. Маккарти не участва в преследването на комунисти и левичари в Холивуд. През 50-те години там се отличава млад и перспективен актьор, комуто доста отиват каубойски дрехи и каубойски роли. Този симпатяга се казва Рони Рейгън, бъдещ президент наСАЩ. Дж. Маккарти не участва в гоненията и срещу хомосексуалисти. Единствен обект на оглавяваната от него подкомисия са държавните служители.

„Маккартизмът е предателство спрямо Америка!“, пищят левичарските вестници. Снимка: ushistory.ru

2. Сенатор Маккарти няма отношение и към екзекуцията на съветските шпиони Юлиус иЕтел Розенберг, разкрити в хода на контраразузнавателна операция на АНС (Агенцията за национална сигурност) на САЩ. Съпрузите Розенберг са осъдени и екзекутирани на електрическия стол не заради левите си убеждения, а за доказана шпионска дейност, в хода на която съветското разузнаване получава десетки документи за технологията, апаратурата и поразяващите фактори на първите атомни бомби. С което сем. Розенберг нанася непоправим удар върху националната сигурност на страната си и предопределя съотношението на силите в света за десетилетия напред.

3. Маккарти оглавява Постоянната сенатска подкомисия и организира серия публични изслушвания, при които са разобличени или правят самопризнания длъжностни лица с доказана антиамериканска и прокомунистическа дейност. Само година (1953-1954) трае „епохата” на маккартизма. Вследствие на масови протести, петиции, оплаквания и медийна истерия подкомисията е компрометирана и през декември 1954 г. Сенатът на САЩ публично порицава Джоузеф Маккарти. Предават го свои.

4. След изслушвания в сенатската подкомисия нито един човек не влиза в затвора заради убежденията си. Десетки дейци на комунистическата партия и левичарстващи служители само са уволнени, след като е доказана антидържавната им дейност.

5. Дж. Маккарти никога не е страдал от алкохолизъм, въпреки че не е членувал във въздържателно дружество.

6. Всички книги, пиеси, филми, статии и др. произведения, разобличаващи „маккартизма”, са създадени от лица, които са имали сериозни основания да се страхуват от разследване на сътрудничеството им със съветски шпиони, бизнес-агенти или други представители на СССР, което са вършили по напълно разбираеми меркантилни подбуди. Продукцията на подобни „творци” съдържа повече от 90 % художествени измислици и нагли лъжи. А десетте процента истина са извратени до неузнаваемост.

На пръсти се броят честни описания, исторически и политически изследвания на политическия принос на Джо Маккарти. „Митът за „епохата на маккартизма” е сред най-големите оруеловски мошеничества в наши дни, пише Ан Коултър. Образът на обезумелия сенатор-демагог, погубил стотици невинни жертви, е абсолютна измишльотина. По времето на Маккарти либералите не са треперили от страх. Те продължаваха да подкопават националната сигурност, като водеха и яростна кампания за дискредитиране на сенатора. Всичко, което смятате, че знаете за Маккарти, е изсмукано от пръсти. Либералите наскачаха срещу него, защото се страхуваха да не бъдат разобличени и хапеха като подгонени зверове, за да прикрият колаборацията си с режим, който бе не по-малко жесток от нацисткия”.

Протестни митинги на холивудски левичари. Снимката е от… съветския вестник „Правда“ (pravda.ru).

Смъртта на героя

На пръв поглед Джо Маккарти търпи поражение. Но саможертвата му не е напразна. Потенциалните съветски агенти са твърде изплашени и се скриват задълго. Други преоценяват възгледите си и преминават в лагера на неоконсерваторите: Дейвид Хоровиц, Ървинг Кристъл, британецът Пол Джонсън и др. Мнозина все още се стряскат от сянката му и го проклинат 63 години след смъртта му.

Честна Америка все още очаква скорошното възкресение на своя рицар.

                                                                                                              Сергей Илченко