Македония – през куп за грош

преди 2 месеца

Кой е по-голям фактор за развитието на отношенията и постигането на целите ни- съдбата и живота на българите в Македония или покойният Гоце Делчев?

Скопие

„Европейската интеграция на Македония не трябва да става за сметка на българската история“, но не за сметка на българската история, която пишем сега.

Днес се провежда срещата, инициирана от държавния глава Румен Радев, която цели да разгледа отношения между България и Северна Македония през призмата на резултатите от двустранната мултидисциплинарна експертна комисия. Съгласен съм с президента Радев, че „европейската интеграция  на Македония не трябва да става за сметка на българската история“, но не за сметка на българската история, която пишем сега. Дали той ще се съгласи с мен? Политиците е добре да мислят за историята, която оставят след себе си, а историците за тази, която вече е оставена. Обратното е лошо, но очевидно такъв е случаят с мултидисциплинарната комисия и политиците. Затова ще си позволя да предложа въпроси за днешното събитие:

  1. Защо българската стратегия е „През куп за грош“? Издигането  в култ на един-единствен интерес – историческия, който е причина да се блокира постигането на всички останали интереси – геополитически, инфраструктурни, икономически, културни и политически.

2. Дава ли си София сметка, че в момент, когато приемането на Македония в ЕС и в НАТО е въпрос много повече на сигурността и стабилността в региона и в Европа, отколото на политическа и административна готовност, момент,  в който има очевидната подкрепа за това от САЩ и ЕС, България  си позволява да влезе в роля, която я дискредитира като сериозен играч и я противопоставя на НАТО и на ЕС – двата съюза, на които е член? Дава ли си сметка, че при тези обстоятелства ще „подвие опашка“ и ще се самоунижи, вместо да трасира пътя на Македония и да си гарантира добри позиции и там, и пред ЕС и САЩ. Помисли ли някой за това?

3. Представляват ли македонските българи, техните желания и виждания по въпроса за отношенията ни с Македония и за собственото им бъдеще в нея интерес за официална София? Ако е така, защо техни представители не са поканени да участват в подобни събития и в политиките ни спрямо Македония?

4. Нима София иска да накаже  всички тези хора, като за пореден път ги превърне в  жертва на чужди интереси, откъсвайки ги от България и изгубвайки по този начин всякаква връзка и шанс да влияе върху процесите в Македония?

4. Ще се разгледа ли случаят с предложения за почетен консул Орце Камчев, който случай по общо мнение в Македония срина аторитета на България?

5. Защо разузнавателните служби  не са сред поканените на срещата?

6. Кой е по-голям фактор за развитието на отношенията и постигането на целите ни – съдбата и животът на българите в Македония или покойният Гоце Делчев? (Апропо Гоце Делчев не би могъл да докаже пред ДАБЧ, че е българин, защото е роден преди преброяването на Кънчов, а бидейки католик униат няма и кръщелно свидетелство от Екзархията – дано да си пази военната книжка.)

7. Защо България превърна в залог на един от интересите – еврочленството на Македония, друг от интересите си при решаването на историческия спор? Трябват ли ни признания, изтръгнати с мъчение – не, не ни трябват!? Необходим е път и за двете неща и той не е път на грубата, а на меката сила и най-вече на добронамереността и човещината.

8. Защо след толкова самоизтъкване и след европредседателство, посветено на Западните Балкани, се обръщаме срещу собствените си действия? Това не показва нито сила нито умения!

9. Защо трябва да спираме Македония в самото начало по пътя към ЕС, когато процесът по присъединяване към Съюза е дълъг и тежък – в него се преговарят много глави, включително култура и образование. Именно там е мястото, на което може да покажем характер, без това да създава излишни проблеми. Със спирането в началото само ще продължим играта, която играем 30 години – игра на омраза, която не води до нищо положително за България. Абсурдно любима игра на тези, които най-много се кълнът, че сме един народ, но не го показват с нищо. Вместо да обичат еднакво двете му части, мразят едната, искат да я наказват и прочае…

10. Възможно ли е да защитим реалните настоящи български интереси, оставяйки Македония в  безтегловност и под влиянието на Сърбия? Унищожавайки бъдещето в името на миналото?

11. Кой всява страх за Пиринско и от абсолютно маргиналните ОМО „Илинден“ и внушава, че тласкането на Македония към Белград под формата на отстояване на историята за сметка на настоящето е борба за българските интереси? И борба за запазване на българския характер на Пиринско?!!!

КОЙ?

12. Защо не беше свикан подобен съвет, когато Сърбия затвори  главите „Култура“ и „Образование“ и част от българската история, така скъпа на политиците ни, беше присвоена от Белград? Защо не заплашваме Белград със същия патос?

13. Защо реакциите от страна на българските политици идват в учудващ синхрон с напрежението между Косово и Сърбия? Основна цел на Белград е смесването на „македонския въпрос“ с косовския и търговията около това. Вече беше намекнато от Дачич, че те ни подкрепят за Гоце Делчев – защо ние не ги подкрепяме за Косово? Наясно ли сме, че „Велика Албания“ може да се състои само и единствено успоредно с „Велика Сърбия“ именно след размяна на територии, а прецедент за това може да се окаже една нестабилна Македония! Е не подкрепяме ли „Велика Албания“ и „Велика Сърбия“, блокирайки Македония, влошавайки сближаването и оставяйки я на сръбското влияние?

14. Защо нашите реакции идват след отпадането на унгарската кандидатурата за комисар по разширяването на ЕС? Разбираемо събитие, имайки предвид, че Орбан даде убежище на Груевски, но защо ние се явяваме спасител на евентуален сценарий за блокиране на Македония?

15. Верни ли са спекулациите от македонските медии, че неуспелият консул Орце Камчев финансира предизборната кампания на ВМРО- ДПМНЕ ?

16. С подкрепата си на тази личност не създаваме ли условия за дестаблизиране и връщане на власт на ВМРО-ДПМНЕ, които са открито антибългарски и отказват дори воденето на разговори по историческите теми, а отделно от това стремежът им към ЕС и НАТО е фиктивен. С тяхното връщане се връща пълната изолация на България в Македония и сценарият за дестабилизация  на Западните Балкани с цел решаване на сръбските проблеми стартира наново.

Миналото или бъдещето ще изберем, предстои да видим!

Етикети: * *