Македонският президент призна, че Гоце Делчев е бил българин

преди 4 седмици

Подобно изказване по времето на Югославия би навлякло огромни лични неприятности на всеки, който би дръзнал да го изрече.

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски направи важно признание. В интервюто за телевизия „Алсат“ той заяви, че Гоце Делчев се е определял като българин и това е неоспорим фактът.

Това изказване е безпрецедентно от формирането на независимата македонска държава, да не говорим за времето на Югославия, когато то би навлякло огромни лични неприятности на всеки, който би дръзнал да го изрече.

Все пак Пендаровски настоява, че няма нито един исторически факт, че Гоце Делчев се е борел за Велика България или Санстефанска България.

„Гоце Делчев се е борел за автономия на Македония, за независима държава, та дори в края на живота си прави завещание неговите кости да почиват в независима македонска държава. С една дума, както казват някои политици: истината и само истината – така да бъде. Безспорна историческа истина е, че той се е определял като българин. Безспорна историческа истина е фактът, че се е борел за македонска държава. Ето я формулировката, дайте да я подпишем и да не създаваме проблеми там, където не трябва да има. Ние като държава не може да преглътнем тезата, че през 1944 г. сме се събудили една сутрин като македонци. Дайте оттук нататък да разговаряме, защото този политически подход няма да ни доведе до никъде“.

Разбира се, в изказването му има известни неточности. Гоце Делчев се е борил за „заедничка“ автономия на Македония и Одринско (днес част от Турция и Гърция), с български училища и църкви, когато самото Българско княжество (днешна Северна България и Софийско) е било формално автономно в рамките на Османската империя, а Източна Румелия (от Пловдив до Бургас), която се съединява с България през 1885 г., е разглеждана от Великите сили като самоуправляваща се османска провинция, на която генерал-губернатор е българският княз. Това е обстановката, в която работи Гоце. Той прави всичко по силите си, за да успокои Сърбия и Гърция, че автономията на Македония и Одринско няма да доведе до „Голяма България“.

Но както пише Мисирков след въстанието:

„Арно, ама не стана както мислехме ние…“

Дава си сметка, че с български църкви и училища македонците няма да излъжат никого. Дори Румъния ще е против тях…

Мисирков не крие, че основната причина да се обявят за изграждане на отделен македонски етнически идентитет за македонците, които дотогава са се определяли като българи, е защото осъзнават невъзможността цяла Македония да се присъедини към България или да се постигне автономна Македония с „българска боя.“

Но трябва да признаем, че Пендаровски е прав, когато казва, че:

„Ние като държава не може да преглътнем тезата, че през 1944 г. сме се събудили една сутрин като македонци“.

И да, ако българите настояваме за приемане на такава исторически неиздържана теза, няма да стигнем доникъде.

Истината е, че част от българския етнос (народ, племе – да го наречем, както искаме) на един сравнително ранен етап на неговата модернизация и трансформация в нация е насилствено откъсната и след дълга и мъчителна история на поражения и погроми, история, в която официална София прави немалко стратегически грешки, след тежка вътрешна „македонска гражданска война“, изходът от която се определя от външни сили, се стига до консолидацията на независима македонска нация.

Постигнем ли съгласие около това, какъвто и жест на признание и подкрепа за съвременна Македония и нейния съвременен национален и езиков идентитет да поискат от Скопие, България е длъжна да го окаже.

Независима Македония е безспорен триумф и на българската дипломация. Трябва да направим всички усилия, за да ѝ помогнем да се съхрани и развива!

Етикети: * *