Макиавели: „Лъжата, вероломството, жестокостта са добри, когато са необходими за укрепването на властта“

преди 3 седмици

550 години от рождението на бащата на съвременната политология

На 3 май 1469 г. във Флоренция е роден Николо̀ ди Бернардо деи Макиавѐли,  италиански философдипломатполитик и историк от епохата на Ренесанса. Той често е наричан баща на съвременната политология.

Илюстрации от Уикипедия

В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република  в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 година. Пише най-известната си книга „Владетелят“ („Il Principe“) през 1513 година, когато е отстранен от политическия живот.

Макиавелизмът“ е често използвано определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморално поведение, нечестност и убийства на невинни като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелство. Книгата му става известна, заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“.[

Макиавелизъм е, според Оксфордския речник, „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение“. Думата има сходна употреба в съвременната психология, където тя описва една от най-тъмните личности, характеризиращи се с двуличие, свързано с цинични вярвания и прагматичен морал.

Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата на непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта.

„Владетелят“ до голяма степен е сборник със съвети как от един „човек на съдбата“ да стане „човек на virtu (доблест)“, политик, утвърдил се със собствени сили и способности. Нужни са не предпазливо изчакване, умна тактика и висока степен на самообладание, а енергичност, решителност и безскрупулност, които Макиавели обобщава в гл. 25: „Смятам обаче, че е по-добре да бъдеш буен и смел, отколкото предпазлив, защото съдбата е като жена и ако искаш да я владееш, трябва да я малтретираш. Известно е, че тя по-често се оставя да бъде победена от такива хора, отколкото от тези, които се отнасят към нея без жар. И освен това както и жената, така и съдбата всякога е благосклонна към младите, защото са по-малко почтителни, по-самонадеяни и агресивни и с по-голяма дързост я укротяват“ (Владетелят, 129). Във „Владетелят“ Макиавели многократно привежда като модел за успешно действие Чезаре Борджия, което предвид неговите действия (от нарушаване на дадена дума до убийство) решително допринася за лошата му слава.

Чрез своят политически трактат „Владетелят“ Николо Макиавели напълно отрича отдавна господстващата идея за божествения произход на държавата и държавното управление. Той смята, че властта произтича от властолюбивите хора. Именно хората са тези, които определят същността на държавата. Разглеждайки съдбата на владетеля, Макиавели стига до извода, че добрите закони и войската стоят в основата на всеки вид държава. Той сравнява човешкото поведение с това на животните: „На владетеля е необходимо да владее добре похватите на звяра. Той трябва да вземе пример от лисицата и лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примката, а лисицата е беззащитна срещу вълците.“. Според Макиавели владетелят трябва да използва всякакви средства за постигане на своята цел: „Лъжата, вероломството, жестокостта са добри, когато са необходими за укрепването на властта.“. Той е привърженик на хитростта, ловкия разум. Оттам идва и понятието „макиавелизъм“, което е символ на коварството, хитростта и деспотизма. Исторически нерелевантно би било да се поддържа, че „макиавелизъм“ е равнозначно на аморализъм в политиката по две съображения: първо, Николо Макиавели разграничава основателно личния морал от политическия морал, и второ, конкретната историческа ситуация по негово време предполага много по-различни от днешните политически прийоми за защита и развитие на държавата.

Николо умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция на 58-годишна възраст. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „Санта Кроче“ е поставен посветен на него кенотаф с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“

Етикети: *