Манипулациите на Ристо Никовски

преди 4 седмици

Може би бившият дипломат трябваше да се засрами и да не лансира подобни манипулации в Страстната седмица.

Ристо Никовски

В разгара на кампанията за президентските избори в Северна Македония бившият дипломат Ристо Никовски публикува в „Нова Македония“ текст, с който безцеремонно обслужва кандидатурата на професор Гордана Силяносвка – зад нея стоят всички политически сили, които са против интеграцията на страната в НАТО. Може би е трябвало да се срамува да лансира подобни манипулации по време на Страстната седмица.

Според Никовски с помощта на сегашното правителство в Македония се извършвала „българизация“.

Според него

„До Втората световна война в продължение на около век „наши дейци живеели в България и нямали друг избор, освен да пишат, че са българи. Сега под влияние на пропагандата на София и на други централи, наши умници стигат до заключението, че те не могат да бъдат македонци, и преговарят със София за тях по особено обиден начин“.

Да оставим настрана лесно проверимия факт, че между възстановяването на българската държавност през 1878 г. до избухването на Втората световна война са изминали 61 години, което далеч не е „около век“.

През този период земите на днешна Северна Македония са под контрола на българската държава само за три години на тежки военни изпитания – между есента на 1915 и есента на 1918 година.

Поведението на по-голямата част от населението на Северна Македония през този период заслужава особено внимание.

Празнуване на Илинденското въстание в Крушево през 1918 г. по време на българската администрация. Участват оцелели илинденци

Всички оцелели участници в Илинденското въстание, без нито едно изключение, подкрепят усилието на Българската армия с ясното съзнание, че България е влязла във войната заради тях. Очевидно, когато говори за някаква асимилация, която траела „около век“, Никовски няма предвид периода на Първата световна война. Той говори за времето от конституирането на Българското княжество до установяването на режима на Георги Димитров, през което България не е признавала македонците „като отделен народ, със свой език и история“. Всички македонски дейци са имали български документи, в които е трябвало да се пишат като българи. Според Никовски това било същото, както по време на сръбската окупация във Вардарска Македония, когато всички е трябвало да се пишат сърби и да си променят имената.

Разбира се, бившият дипломат не споменава, че масова смяна на иманата на македонците се извършва не само по време на сръбската окупация, но и при установяването на Народна република Македония. Няма данни да е имало много Брансковци, Зорановци и дори Ристовци по време на Османската империя и не е имало нито един, чиято фамилия да е завършвала на „оски“ или „ески“.  От всички документи от времето на Османската империя личи, че имената по земите на днешните България и Северна Македония са били едни и същи. Завършвали на „ов“, ев“, когато произхождат от името на бащата или дядото, на „ин“, когато произлизат от името на майката, и на „ски“, когато произхождат от името на мястото.

По време на българските управления (1915-1918 г., 1941-1944 г.) македонците просто са възстановявали имената си. До следващата насилствена промяна…

Но да се върнем на македонците с български паспорти. Щом земите на Македония тогава не са били част от българската държава, какво са правили македонците в страна, която не ги признава като отделен народ, с отделен език и отделна история? Защо не са отивали масово към Сърбия при Стоян Новакович и към Гърция при владиката Каравангелис, които са заигравали с идеята за македонски народ с отделен език и история?

Защо Георги Пулевски, който, докато пребивава в Белград, лансира идеята за македонска нация, става български опълченец и завършва живота си в София, където получава българска пенсия? Защо след Първата световна война Кръсте Мисирков не отива в Гърция, където попада родното му място, или в Кралството на сърби, хървати и словени, а именно в България, където е приет като свой и получава пост на директор на гимназия?

Според Никовски не било от значение и че много от македонските дейци са преподавали български език в училищата в Македония. Това отново им е било наложено насила. Но странно защо той не споменава факта, че първият град в Османската империя, в който са поискали да се отвори българско училище, не е София, Търново, или Пловдив, а Скопие. Защо не иска да премие очевидното – че преди комитите възрожденците в Македония са се определяли като българи, когато не е имало нито българска държава, нито българска църква.

Според Никовски:

„Ако само веднъж по какъвто и да било повод някой е казал, че е македонец, той трябва да се разглежда като такъв. Подложен на насилие преди и след това, той е можел 10 хиляди пъти да се „обявявал“ за българин, това е нямало историческо значение.“

Тук се крие най-голямата манипулация. Какво се е разбирало под понятието „македонец“ и „македонски“?

Между двете световни войни името „Македония“ и неговите производни са били използвани законно само в България. Имало е „Македонска парламентарна група“, „Македонска банка“, футболен отбор „Македонска слава“ (отборът „Вардар Скопие“ получава името „Македония“ при идването на българската администрация през 1941 г.). В България е имало безброй македонски дружества….

Това е било така не защото в България е „нямало македонци“, а защото те не разглеждали себе си като „малцинство“. Опитът на Георги Димитров в изпълнение на заръката на Сталин да „убеди“  българските македонци, че са „отделен народ с отделен език и история“, се проваля и дори покорният изпълнител на съветската воля Тодор Живков е трябвало да се откаже от тази политика.

Никовски  цитира срещата между Тодор Живков и лидера на Македонската комунистическа партия Кръсте Цървенковски от май 1967 г., когато Живков заявил:

„А какво да правя, когато половината от Политбюро са македонци?“

Според Никовски това значело, че има македонци, ама те не били признати. И че достигнали до върховете на българската държава на цената на тотално българизиране!

Отново нелепа манипулация. Македонци е имало не само в политбюро. Много повече е имало в комунистическите лагери и затвори, често обвинявани от комунистическия режим във „великобългарски шовинизъм.“ Такъв е писателят от Прилеп Димитър Талев!

Теорията на Ристо Никовски, че през вековете е съществувал отделен македонски народ със свои език и история, ама българите се опитвали да го асимилират, не държи вода. Тя не може да обясни поведението на възрожденците, на комитите, на учените и писателите, на бежанците, дори на комунистите.

Това, което историята ни показва по възможно най-убедителния начин, е, че част от българския народ, силово отелен и подложен на всевъзможен натиск, при определени условия е  консолидирал своя отделна македонска идентичност.

Приемането на историята, каквато е била, ще сложи начало на едно прекрасно приятелство между народите на България и на Северна Македония. Колкото и „динозаври“ като Силяновска и Никовски да се опитват да не допуснат това да се случи.

Етикети: * *