Мъжът трябва да се напива поне два пъти годишно. Просто заради принципа

преди 3 години

Кратък етюд от Реймънд Торнтън Чандлър (Raymond Thornton Chandler)

Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.

Не пия редовно. Аз съм от онези, които влизат да обърнат една бира в бара и после се събуждат в Сингапур с дълга брада.

Жените лъжат за какво ли не. Просто да не загубят навика.

Всъщност парите създават нови ядове. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.

Моментът, в който човек почне да говори за техника, е доказателство, че са му свършили идеите.

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.

В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.

Всичко, което писателят научава за изкуството на прозата, отнема по малко от нуждата и желанието му да пише въобще. Накрая той знае всички трикове и няма какво да каже.

Наистина добрият детектив никога не се жени.

Замисли се. Мисленето бе изтощителна работа.

Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето.

Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – нямаше да отида.

В момента, в който човек изложи мислите си върху хартия, колкото и да е тайно, той в известен смисъл пише с цел публикация.

Директор – човек като всички други, който обаче не знае това.

Толкова си умна, че с приказки ще се измъкнеш от заключен сейф.

Улиците на всички градове по света са покрити с изоставени жени.

Знаех едно нещо: в момента, когато ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който не засича.

Гласът ѝ би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове.

Гласът ѝ бе студен като супа в частен пансион.

Чувствах се така, сякаш бях прекаран през машинка за месо…

Реймънд Торнтън Чандлър (Raymond Thornton Chandler) е американски писател оказал значително влияние върху световната криминална литература.

Роден в Чикаго през 1888 г., Чандлър заминава за Великобритания през 1895 г., след като родителите му се развеждат. През 1907 г. приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това – като журналист. По същото време публикува стихове в късноромантичен стил.

Връща се в САЩ през 1912 г. и учи за счетоводител. През 1917 г. се записва в Канадската армия и воюва във Франция в края на Първата световна война. След примирието се премества в Лос Анжелис. През 1932 г. става вицепрезидент на петролна компания, но губи високоплатената си работа заради алкохолизъм.

В търсене на източник на доходи Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува първия си криминален разказ, а през 1939, когато е на 51 години, излиза първият му роман „Големият сън“. Книгите му са приети твърде радушно и през 40-те години на ХХ век Чандлър пише не само проза, но и работи над сценарии за Холивуд, сред които е класиката от 1944 г. „Двойна застраховка“, където е съавтор с режисьора Били Уайлдър. За сценария на „Синята далия“ е удостоен с номинация за „Оскар“.

През 50-те години на ХХ век здравето и психическото му състояние се влошават. Писателят прави опити за самоубийство и умира от пневмония през 1959 г.

Прозата на Чандлър е предмет на възхищение от страна на критици и писатели като Ивлин Уо и Йън Флеминг. Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет, стилът му остава оригинален и ясно различим. Чандлър също е и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се смята за класика.

Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл и Агата Кристи) Чандлър също създава популярен герой, който е главно действащо лице в почти всичките му произведения – детективът Филип Марлоу.

Етикети: *