Министерската конференция във Варшава относно Близкия изток показа дълбоките различия сред западните държави

преди 8 месеца

Това, от което се интересува Полша, е перманентното разполагане на американски войски на нейна територия.

Публикация на Royal United Services Institute (RUSI)

Варшава 2019 г.

Полша подобри двустранните си стратегически връзки със САЩ, като организира конференция, посветена на бъдещето на Близкия изток. Но конференцията не направи нищо, за да повиши съгласуваността между западните страни.

Външната политика на администрацията на Тръмп често предизвиква негативни отзиви в пресата. Така че на теория инициативата за организиране на „Министерска конференция за насърчаване на бъдеще на мир и сигурност в Близкия изток“ на относително неутрален терен би трябвало да породи положителни коментари и да спечели „червени точки“ за администрацията. Споменатото събитие наистина се състоя в столицата на Полша и беше председателствано от държавния секретар на САЩ Майк Помпео и полския министър на външните работи Яцек Чапутович.

Но въпреки удобната тема конференцията предизвика верига от негативни отзиви и обвинения в опит за изграждане на коалиция срещу Иран, който така и не беше поканен да участва.

Вместо да обедини съюзниците си за една обща кауза…, администрацията само подчерта нарастващия разрив между САЩ и неговите западноевропейски съюзници, което засенчи точките на съгласие по отношение на Иран“,

написа CNN в електронния си портал.

Независимо от отрицателните коментари в либералните и в „не-западните“ медии организаторите на събитието приветстваха приемането на декларация за създаване на множество работни групи, които ще работят за успеха на т.нар. Варшавски процес.

Два ключови аспекта на политиката за сигурност накараха САЩ и Полша да инициират събитието. Съединените щати се възползваха от близките си отношения с Полша, за да защитят своите цели в Европа. Администрацията на Тръмп и правителството на „Право и справедливост“ в Полша споделят позиции, доста отдалечени от тези на други ключови северноатлантически правителства. Когато САЩ напуснаха ядрената сделка с Иран от 2015 г. (известна с абревиатурата JCPOA), този акт бе разкритикуван от Великобритания, Франция и Германия, които също са страна по споразумението.

Но държавите от Централна и Източна Европа останаха до голяма степен безразлични в този спор, тъй като имат други основни приоритети в областта на сигурността.

Това, от което се интересува Полша, е перманентното разполагане на американски войски на нейна територия, за да се предотврати всяка възможност за руска намеса.

Това диктува страната да застане близо до САЩ и да избягва всякакви спорове. А и сегашното правителство във Варшава е традиционно скептично настроено към евентуална евроцентрична стратегия за отбрана и очаквано не е се поддаде на внушенията, че спорът за оцеляването на JCPOA е възможност за европейците да излязат с обща позиция. За Варшава организирането на конференция за Близкия изток, дори при положение че тя се възприема като акт срещу Иран, си струва, ако ще укрепи дипломатическите и отбранителните връзки нейния ключов съюзник в НАТО.

Поне на дипломатическия фронт сътрудничеството между Полша и САЩ в организирането на конференцията постигна някои успехи.

САЩ повишиха значимостта на събитието с посещението на вицепрезидента Майк Пенс, който се срещна с полския президент Анджей Дуда. След като посетиха американски войници, разположени в Полша, двамата излязоха със съвместно прессъобщение. Беше подписан и Договор за доставка на високоскоростна артилерийска ракетна система за Полша. И не на последно по значение място, и двамата лидери се поклониха пред жертвите на Холокоста в лагера Аушвиц-Биркенау, което беше жест към голямата израелската делегация, водена от премиера Бенямин Нетаняху.

Това ни води до втория ключов резултат от Конференцията по сигурност – ролята на Израел и неговото необичайно сближаване с позициите на сунитските арабски държави като Саудитска Арабия, Бахрейн, Йордания и ОАЕ. Както отбеляза кореспондентът на Би Би Си, директна среща на израелски и арабски делегации на такова равнище не се е случвала след преговорите в Мадрид през 90-те години. Полша се оказа приемлив домакин и за двете страни. На Израел беше дадена възможност да формулира своите искания, без да бъде критикуван, докато много арабски държави използваха случая да заздравят връзките си с Полша. Междувременно и Майк Пенс, и Майк Помпео не пестяха епитети, с които да изразят своето презрение към Техеран.

За съжаление конференцията вби клин между твърдолинейните консервативни организатори и останалата част от Запада, а това работи срещу общия интерес за сигурност на НАТО.

Много западноевропейски държави изпратиха делегации с нисък ранг на събитието, за да не нарушат и без това крехката рамка на JCPOA, а върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини демонстративно отсъстваше. Външният министър на Великобритания Джереми Хънт, който присъства на конференцията, беше цитиран да казва, че той е бил там единствено за да обсъди положението в Йемен, а не да дискутира спорния въпрос, свързан с оцеляването на JCPOA.

Много държави от ЕС и НАТО отказаха да потвърдят непоколебимата подкрепа, която САЩ и Полша изразиха за Израел, особено след като палестинските власти бойкотираха срещата.

Като цяло самото организиране на конференцията може да се разглежда като краткосрочна победа за Съединените щати и политиката им в Близкия изток. Тя беше успешен ход и за Полша в търсенето на допълнителни гаранции за сигурност от САЩ.

Макар и в по-малък мащаб, конференцията странно напомня за събитията от 2003 г. Тогава Полша, която вече беше член на НАТО и беше на път да се присъедини към ЕС, ентусиазирано агитираше за формиране на „коалиция на желаещите“ да помогнат на САЩ във войната в Ирак, което потресе много от от факторите, отговорни за вземане на решения в ЕС.

В по-малък мащаб Полша прави нещо подобно днес.

Войчех Павлус е координатор в програмата срещу ядрено разпространение към RUSI

Публикуваме статията със съгласието на автора


Етикети: * * *