„Мисля, че животът е подарен кон”

преди 8 месеца

На 1. януари. се навършиха сто години от раждането не един от култовите писатели на 20 век - Джеръм Селинджър

Загадката „Селинджър” ревниво крие тайните си

Снимка: сп. „Тайм“

Близо девет години след смъртта си един от най-загадъчните писатели на 20-и век продължава да пълни литературните рубрики и колонки с догадки, измислици, въпроси и неуместни отговори. Не от него.

След оглушителния триумф на „Спасителят в ръжта“ (1951 г.) Селинджър прави нещо непонятно и необяснено – изчезва. Не публикува нищо след 1965 г. Последното му интервю излиза през 1980 г. В България освен романа „Спасителят в ръжта” (с 10 издания!) са преведени „Девет разказа“ и сборникът„Семейство Глас“, събрал четири новели. Сред най-популярните му творби са разказите „Очите ми зелени, устата ми хубава“ и „Идеален ден за лов на рибка бананка“.

Джеръм Дейвид Селинджър е роден на 1 януари 1919 г. Майка му е католичка от шотландско-ирландски произход, а бащата е евреин-търговец. Записват го в престижни училища, но интересът му към учението е незначителен. През 1934 г. постъпва във военно училище, където проличават литературният талант и искрената му неприязън към военната професия.

Често цитират пламенната му любов към Уна, дъщерята на прочутия драматург Юджийн О’Нийл. Юношата ежедневно излива душата си в писма до любимата, но едва навършила 18 години, тя се омъжва за великия актьор и режисьор Чарли Чаплин, който е „само” с 35 години по-възрастен. От брака им се раждат осем деца.

Бъдещият писател учи в Колумбийския университет, но не го завършва. Пише разкази в сп. „Стори” и в други литературни издания. Говори добре немски, заради което през 1942 г. е мобилизиран и служи в контраразузнаването. Във Франция води разпити и превежда отговорите на пленени германски военнослужещи. Чувствителен и раним, постъпва в психиатрична клиника, след като е видял някои от хитлеристките концентрационни лагери.

Животът му е разказан във филма „Да откриеш Форестър“ (2000 г.) на режисьора Гюс ван Сант, където Шон Конъри се превъплъщава в образа на Селинджър.

Умира на 27 януари 2010 г. на 91-годишна възраст.

Творчеството на Селинджър е енциклопедия за психологията, манталитета и начина на живот на цяло поколение от средата на 20-и век. Чрез словото и героите на загадъчния писател това поколение осъзнава себе си и бунта, който таи дълбоко в душата си.

С яростния си неприличен език, с либералните идеи и сексуалната свобода романът „Спасителят в ръжта” предизвиква скандал, който го изстрелва на върха на литературните и пазарните класации.

След феноменалния успех на книгата Селинджър се скрива от света и отказва интервюта, срещи и публикации. Мълчанието му го превръща в икона, която излъчва притегателната сила на астрономическа черна дупка.

Роднините усърдно изпълняват волята му и не допускат пълчищата журналисти, литературни агенти и обикновени авантюристи да се докопат до личността му. Слуховете са в пъти повече от реалните му изявления. Жители на селището, където прекарва последните години от живота си, споделят, че твърде рядко са виждали тъжен и самотен човек, който упорито отказва да разговаря с когото и да било.

„Уморен съм да ме заговарят по асансьорите. Уморен съм да ме спират по улиците. Уморен съм да ме търсят в дома ми. От тридесет години давам ясно да се разбере каква е волята ми. Искам да ме оставят сам, съвсем сам. Обичам да пиша и мога да ви уверя, че пиша редовно. Но пиша само за себе си, за собствено удоволствие. И искам да ме оставят да го върша”, споделя писателят в едно от последните си послания.

Ще го запомним и с думите: „Единствената грижа на един творец трябва да бъде да се стреми към съвършенството според идеята, която сам си е създал, а не според идеята, която са си създали другите”.

Снимка: vesti.bg

„Ако едно момиче е красиво, на кого му пука, че идва късно на среща? На никого.”

„Само защото един човек е умрял, не значи, че трябва да спреш да го обичаш, по дяволите, особено ако е бил по-добър от всички живи, които познаваш.”

„Винаги казвам „Много ми е приятно да се запознаем“, когато всъщност не ми е приятно. Но ако искаш да живееш добре с хората, трябва да можеш да се въртиш на всяка страна.”

„Би било по-добре някои неща да не се променят. Ей така, ако можем да ги поставим в стъклени витрини и да не ги докосваме.”

„Признак на незрялост е човек да иска да умре благородно за кауза, а признак на зрелост – ако иска да живее скромно за една добра кауза.”

„И не е необходимо да си гадняр, за да нагрубиш някого. Добрият човек също може напълно да ти развали настроението.”

„Женското тяло е като цигулка, трябва да си велик музикант, за да го накараш да звучи.”

„Лошата новина е, че понякога ми е забавно да правя глупави неща.”

„Проклети пари! Все те са повод да изляза от строя.”

„Не разбирам за какво му е на човек да знае всичко в света и да блести винаги с остроумие, ако това не му носи радост.”

„Увличат ме онези книги, които след като прочета до края, си казвам: „Би било добре, ако този писател бе моят най-добър приятел, ако можех да му звънна по телефона, когато поискам, за да си поговорим.”

„Той ненавиждаше да го наричат кретен. Всички кретени мразят да ги наричат кретени.”

„Аз съм обратен параноик. Подозирам, че хората заговорничат, за да ме направят щастлив.”

„Мисля, че животът е подарен кон.”

„Стои си мъжът, влюбва се. И веднага става глупав.”

„Забавна шега. Когато искате от някого нещо голямо, изразете се възможно най-сложно, объркайте го и… той ще направи каквото искате.”

„С хората е сложно, без тях – непоносимо.”

„Представям си малки деца, играещи вечер в голямо поле с ръж. Хиляди деца, а наоколо – няма жива душа, няма възрастни, само аз. И аз стоя на ръба на една скала над бездната, разбираш ли? И моята работа е да хващам децата, за да не паднат в пропастта. Разбирате ли, те играят и не виждат, само тичат, а аз ги пазя да не паднат. Това е моята работа. Да бъда спасител в ръжта. Знам, че звучи глупаво, но това е единственото нещо, което искам истински. Сигурно съм глупак.”