Морският съд на ООН задължи Русия да освободи украинските моряци и да върне корабите

преди 3 месеца

В случая с украинските военни катери руската гранична служба не е имала право да арестува корабите, а само да ги накара да напуснат руските териториални води.

„Грани.ру”

Международният съд на ООН по морско право прие решение, с което задължава Руската федерация НЕЗАБАВНО да освободи 24-те пленени украински моряци и да не възпрепятства връщането им в родината.

Решението е взето като временна мярка в отговор на иска на Украйна срещу Русия и бе публикувано на сайта на съдебната институция. РФ също е длъжна да върне на Украйна арестуваните кораби – малките артилерийски бронирани катери „Бердянск“ и „Никопол“ и буксира „Яни Капу“.

Решението на съда, заседавал в Хамбург, бе огласено от председателя на съдебния състав Пак Чжин Хен, който призова Украйна и Русия да се въздържат от каквито и да било действия, които „биха могли да изострят спора след инцидента в Керченския пролив“.

Съдът прие аргументите на украинската страна за непоправимите загуби, които нанася всеки ден от предварителния арест на украинските моряци, и за необходимостта от спешни мерки, предвидени в Международната конвенция по морско право.

Решението на съда бе гласувано с мнозинство от 19 гласа „За”. Единствен руският съдия Роман Колодкин бе против.

Руската страна заяви, че няма намерение да изпълни съдебното решение, понеже „изявленията, дадени от Русия и Украйна при подписване и ратифициране на Конвенцията на ООН по морско право през 1982 г.(!), изключват възможността да бъдат задействани предвидените в Конвенцията процедури за решаване на спора относно инцидента от 25 ноември 2018 г. в района на Керченския пролив“, заявява руското МВнР в съобщението си.

В аналогично дело Arctic Sunrise през 2013 г. по повод задържането на кораб от „Грийнпийс” от руските власти Русия също не призна съдебното решение, но по-късно освободи задържаните активисти.

В жалбата си до съда, внесена в средата на април, украинската страна подчерта, че военноморските кораби и личният им състав се ползват с абсолютен имунитет в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право. Международният съд призна тези аргументи за състоятелни.

Според московските юристи, процедурите, предвидени в Конвенцията от 1982 г., са неприложими в случая, тъй като става дума за военен инцидент. В меморандум от 7 май руската страна се позовава на определението за „военна активност“, дадено от съда в решение по иск на Филипините срещу Китай през 2016 г. Съдът отхвърли доводите на руската страна.

От името на Украйна като експерти при разглеждане на доказателствата в Хамбург бяха поканени  изтъкнати специалисти по международно морско право като проф. Жан-Марк Тувенен и проф. Алфред Соунс, който припомни инцидента през 1981 г. със съветската подводница С-363, възползвала се от имунитета си на военен кораб, след като е била открита на дъното в шведски териториални води.

В случая с украинските военни катери руската гранична служба не е имала право да арестува корабите, а само да ги накара да напуснат руските териториални води.

Освен към Международния съд по морско право Украйна е отправила иск и към Международния арбитражен съд в Хага срещу нарушаване от Русия на суверенни украински права в Черно и Азовско море и в Керченския пролив. В иска се настоява да бъдат потвърдени правата на украинската държава върху териториалните й води и да бъде задължена Русия да спазва Конвенцията по морско право, като прекрати разхищението на украински морски ресурси и изплати компенсации за причинените щати.

Етикети: * * *