На 10 май 1940 г. Уинстън Чърчил става министър-председател на Великобритания

преди 6 месеца

Вие питате каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа.

На 10 май 1940 г., часове преди германското нашествие във Франция чрез блицкриг през Нидерландия, става ясно, че след провала в Норвегия британците нямат вече доверие на министър-председателя Невил Чембърлейн за воденето на войната и той подава оставка. Общоприетата версия за събитията е, че лорд Халифакс отказва поста на министър-председател, защото не вярва, че може да управлява страната ефективно като член на Камарата на лордовете вместо на Камарата на общините.

Въпреки че министър-председателят традиционно не посочва наследник, Чембърлейн препоръчва това да е някой, който ще има подкрепата и на трите основни партии в Камарата на общините. На среща между Чембърлейн, Халифакс, Чърчил и Дейвид Марджесън – водач на парламентарната група, е посочен Чърчил и крал Джордж VI го назначава за министър-председател.

Уинстън Чърчил, показващ известния си знак за победа ‘V’.
Снимка: Уикипедия.

Ето какво заявява Чърчил вечерта на 10 май:

След като получих назначението от Негово Величество, аз съставих правителство от мъже и жени от всяка партия и почти всяка гледна точка. В миналото сме имали различия и дрязги, но сега една връзка ни обединява всички: да водим война, докато се спечели победа, и никога да не се предадем на робство и позор, каквато и да е цената и агонията.“

Чърчил е сред първите, осъзнали растящата заплаха от Хитлер дълго преди началото на войната, но предупрежденията му остават пренебрегнати. Въпреки че в страната има известни настроения за помирение с явно издигащата се Германия (сред изразителите им е външният министър лорд Халифакс), Чърчил отказва изобщо да обмисля такава възможност.

Според него не би могло и дума да става за преговори с Хитлер. Чърчил отхвърля предложенията на Хитлер за мир и като министър-председател дава решаващия си глас в кабинета за продължаване на войната с Германия. Реториката му втвърдява общественото мнение и подготвя Великобритания за продължителна борба.

Чърчил заявява в своята реч „Техният най-добър час” пред британската Камара на общините на 18 юни 1940 г.: „Очаквам, че битката за Британия ще започне съвсем скоро“. Отказвайки примирие с Германия, той поддържа жива съпротивата в Британската империя и създава основата за по-късните съюзнически контраатаки през 1942-1945 г., като Британия служи като плацдарм за доставките за Съветския съюз и за освобождаването на Западна Европа.

В отговор на критиките, че липсва военен министър за воденето на войната, Чърчил създава и поема допълнителния пост на министър на отбраната. Незабавно поставя приятеля и довереника си, индустриалеца и вестникарски барон Макс Айткен, лорд Бийвърбрук, начело на производството на самолети. Бизнес находчивостта на Бийвърбрук позволява на Великобритания бързо да развие самолетното производство и друга техника, които в крайна сметка се оказват решаващи.

Речите на Чърчил са мощен заряд от вдъхновение за британците. Първата му реч като министър-председател е известната „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот“. Още в първата си реч в Камарата на общините като министър-председател на 13 май 1940 г. Чърчил недвусмислено дава да се разбере, че Великобритания няма да се съгласи на никакви компромиси:

„Ще кажа на Камарата, както казах и на онези, които се присъединиха към това правителство: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“

Пред себе си имаме изпитание от най-мъчителните. Имаме пред себе си много, много дълги месеци на борба и страдание. Вие питате каква е нашата политика? Ще кажа: да водим война по море, суша и въздух, с цялата ни мощ и с всичката сила, която Бог може да ни даде, да водим война срещу една чудовищна тирания, никога ненадмината в мрачния и печален списък на човешките престъпления. Това е нашата политика.

Вие питате каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Победа на всяка цена, победа въпреки всички ужаси, победа, колкото и дълъг и труден да бъде пътят, тъй като без победа няма оцеляване. Нека това бъде осъзнато – няма оцеляване за Британската империя, няма оцеляване за всичко, което Британската империя е отстоявала, няма оцеляване за вековния порив и импулс за напредването на човечеството към неговата цел.

Чърчил носи каска при сигнал за въздушно нападение по време на битката за Британия през 1940 г.
Снимка Уикипедия

Следват други две също толкова известни речи, произнесени непосредствено преди битката за Британия. В едната се казва:

“… Ще се сражаваме във Франция, ще се сражаваме в моретата и океаните, ще се сражаваме с растяща увереност и сила във въздуха. Ние ще отбраняваме нашия остров, каквото и да ни струва това. Ще се сражаваме по крайбрежието, ще се сражаваме в районите, където би могъл да слезе врагът, ще се сражаваме по полята и улиците, ще се сражаваме по нашите хълмове. Никога няма да се предадем.”

В другата:

“Нека следователно се стегнем за нашия дълг и да се държим така, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да казват: „Това бе техният най-добър час.“

Във връхната точка на битката за Британия неговият обзор на ситуацията включва паметния израз „Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко (малцина)“, което поражда трайното прозвище Малцината за пилотите от Кралските ВВС, които я спечелват.

На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща заместник-фюрера Рудолф Хес във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз. Чърчил хвърля Хес в затвора.

Една от най-известните му военни речи е от 10 ноември 1942 г. след съюзническата победа във втората битка при Ел Аламейн. Чърчил казва:

“Това не е краят. Дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.“

Етикети: * *