„На кривата ракета Космосът й пречи”

преди 4 дни

Когато нейде притискат гражданското общество и преследват опозицията, тази страна е обречена. Защото истински свободният човек е способен да направи повече от цяла свръхдържава. Творческата свобода и свободата за човешка реализация творят чудеса. А хората-винтове не вършат чудеса.

Съветската наука и техника посрещна Деня на космонавтиката със серия ярки провали

Алексей Широпаев

Има пословица, според която „Не можеш да скриеш бедност, простотия, кашлица и любов“. Винаги се сещам за нея, когато гледам съветския паметник, посветен на „покорителите на Космоса“ пред изложбата на „постиженията на народното стопанство“ (ВДНХ) в Москва. Огромният обелиск представлява огненият шлейф на излитаща ракета. Странното е, че самата ракета е точно копие на ФАУ-2, първата в света балистична ракета с нечувана далечина на полета.

Без да искат, създателите на паметника са почели таланта на германския учен Вернер фон Браун, чиято ФАУ-2 е прекопирана от съветските инженери, за да бъде наречена Р-1 и чествана като „първата съветска балистична ракета“. ФАУ-2 влиза в историята и като първия сътворен от човек летателен апарат, който през 1944 г. достига космическата височина 188 км.

Някога и вече доста отдавна съветските учени се опитваха да вземат реванш за изоставането си в полетите към Луната, като пускаха слухове, че американските астронавти никога не са стъпвали на лунната повърхност и цялата им епопея с „Аполо-11“ е заснета в Холивуд. От полза им дойде наивният и недостоверен екшън „Полетът на Кеприкорн“, в който самите американци се подиграваха с космическия си успех.

Днес никой сериозен изследовател или грамотен човек не се съмнява в истината за американското космическо постижение. Само наследниците на съветските учени-преписвачи продължават да ползват старата конспиративна теория, че „нищо не било доказано“ около кацането на „Аполо-11“ на Луната.

Онзи ден си пускам телевизора и по военната програма „Звезда“ някакви юнаци обясняват, че съветското изоставане в космическата област било в резултат от „операции на ЦРУ“ и от дейността на дълбоко конспирирани американски агенти.

Ама много елементарно бе, д-р Уотсън!

И без това невежата и благодатна за конспирации телевизионна аудитория само това чака – някой да каже, че катастрофата преди изстрелването на ракетата Р-16 през 1960 г. в Байконур, когато загиват стотици хора начело с маршал Неделин, е причинена от чужди шпиони.

Неудобно им е да признаят, че истинската причина е съвсем прозаична, без никаква намеса на ЦРУ. Хората са загинали поради вечното съветско престараване, немарливост и припряност да се подмажем на началството, да ударим токове и да доложим, че „в чест на настъпващия празник предсрочно…“ Тогава настъпващият празник е 7 ноември 1960 г. Ракетата е заредена с гориво и в нарушение на всякакви писани и неписани норми и правила започват довършителни работи въпреки опасенията и предупрежденията на истински специалисти.

Но за измислените експерти от програма „Звезда“ истината има най-малко значение. Те продължават да изреждат неуспехи, предизвикани от чужда „агентура“. Като провала с лунната ракета Н-1. Разбира се, премълчават факта, че Н-1 претърпява ЧЕТИРИ катастрофи! Другарки и другари, каква ще да е била тази „шпионска мрежа“ на ЦРУ, с която четири пъти врагът съсипва космическата ни програма?! Къде е дремало несъкрушимото ни КГБ? Ами Щирлиц? А Дзержински? И не е ли по-честно да си признаем, че просто не сме имали силици да се издигнем до Луната?

Съветското съзнание е силно възприемчиво за конспиративни теории, защото е подготвено от всеобщата атмосфера на секретност, налагана от 1917 г. в болшевишката държава. Секретността бе станала неделима част от живота ни. Лунната програма на СССР бе строго секретна. За да се застрахова срещу евентуален неуспех, соцът се бе барикадирал с правила, правилници и закони.

Надпреварата по пътя към Луната освети културно-политическата бездна, която разделяше „двата свята и двете системи“. Западното общество е отворено и не се боеше от възможен провал. Затова на 12 септември 1962 г. президентът Кенеди на всеослушание, пред цял стадион отправи космическо предизвикателство към СССР, като оповести старта на американската лунна програма. А през 1969 г. човек стъпи на Луната. Тридесетата годишнина от това историческо събитие ще честваме през юли т. г.

Днес забележителният американец Илън Мъск се опитва да върне в живота ни космическата романтика от 60-те години на миналия век. Дано успее!

А на съветските дърдорковци не остава нищо друго, освен да фучат от завист и да пробутват мухлясали конспиративни теории.

Гениалността не се предава по полов път

Роденият в Москва американски бизнесмен и учен Сергей Брин (45-годишен) е създател и собственик на Google, който струва повече от всички публични компании на територията на бившия СССР, взети заедно.

Роденият в Претория американски инженер и бизнесмен (47-годишен) точно в Деня на космонавтиката изстреля най-голямата ракета-носител и единствен в света разполага с технология, с която връща на Земята първата степен на ракетите за повторно използване.

Какво обединява двамата гении?

Когато се ражда Брин, индустриализацията в СССР е завършила, целините са „усвоени“, някои реки са потекли обратно, мирният атом е „обуздан“ и са сътворени още маса грандиозни подвизи. Подвизи, които струват по-малко от един-единствен информационен проект на Сергей Брин.

Когато се ражда Илън Мъск, водещите космически държави вече четвърт век щурмуват висините. Но днес частната компания на Мъск ги изпреварва по технологични иновации и по обем на капитали.

Защо е така ли?

Защото и двамата творци са свободни хора, подтиквани от жаждата за открития и от здравословен авантюризъм. Защото са имали късмета да живеят и да работят в свободно общество, което им гарантира възможности да реализират заложбите си.

Могли са да бъдат дребни шайбички или винтчета в  СССР и ЮАР. Родителите на Брин са били учители в СССР. Бащата на Мъск е строител, а майка му – диетолог. Но децата им стават лидери в световната икономика, вместо да членуват в Комсомола или да блъскат в кариерите на алчни златотърсачи.

Да знаете, че когато нейде притискат гражданското общество и преследват опозицията, тази страна е обречена. Защото истински свободният човек е способен да направи повече от цяла свръхдържава.

Творческата свобода и свободата за човешка реализация творят чудеса. А хората-винтове не вършат чудеса. Могат да мечтаят и да завиждат на успелите, а лидерите на страните им да проклинат и да душат свободата. Когато могат.

Но държат парите си, пращат децата си да учат и заминават да се лекуват само в свободни държави.

Юрий Христензен

Етикети: * * * *