Най-блестящият враг на либерализма отново е на мода

преди 3 години

Нацисткият изследовател на правото е привлекателен за противниците на демокрацията и върховенството на закона

Гидиън Рейкмън,  11 януари 2019 г.

Това, че някой е известен като върховния юрист на Третия райх, не е добър атестат за неговото мисловно наследство. И наистина в продължение на десетилетия след поражението на нацизма идеите на Карл Шмит бяха разглеждани като недопустими.

Карл Шмит

Но отскоро сме свидетели на глобално възраждане на интереса към трудовете на Шмит, който почина през 1985 г. на 96-годишна възраст. Днес китайски изследователи на правото, руски националисти, привърженици на крайната десница в Германия и в САЩ и дори крайно леви активисти във Великобритания и Франция извличат поуки от най-значимия теоретик на нацистка Германия.

Възраждането на интереса към Шмит е доказателство за глобална вълна против либерализма. По думите на видния теоретик Ян Вернер Мюлер:

„(През 20 век) Шмит беше най-блестящият противник на либерализма.“

Неприязънта на Шмит към парламентарната демокрация и готовността му да приеме правото на авторитарния лидер да определя законите го отвеждат по много тъмни пътеки. Той изразява правно мнение, което оправдава ликвидирането на демокрацията от  Хитлер и въвеждането на извънредни мерки след палежа на Райхстага през 1933 г. По-късно, когато нацистите избиват множество свои врагове (и партийни съперници) в „Нощта на дългите ножове“, Шмит пише прословуто си есе, с което оправдава убийствата. Той е и антисемит, който призовава за прогонването на евреите от академиите в Германия и провежда конференция за прочистване на германските закони от еврейско влияние.

Въпреки това съвременните антилиберали се възхищават на трудовете му. Шмит ненавижда разделението на властите и универсалните човешки права.

Според него разделението между „враг“ и „приятел“ е фундаментално в политиката:

„Кажете ми кой е Вашият враг и аз ще Ви кажа кой сте.“

За него приказките на либералите за братство между хората са просто лицемерие.

Ако за либералите е важно върховенството на закона, Шмит търси начини как то да бъде отменено чрез обявяване на извънредно положение:

„Суверенът е този, който решава кое е изключение!“

Тези аргументи са особено актуални в съвременна Германия, където крайно дясната Алтернатива за Германия  твърди, че канцлерът Ангела Меркел е трябвало да суспендира международния закон за бежанците, а не да позволи на повече от милион мигранти да влязат в Германия между 2015 и 2016 година.

Администрацията на Тръмп обмисля да въведе временно извънредно положение, за да се справи с привидяната от нея заплаха по южната граница, предизвикана от прилива на нелегални емигранти и бежанци. Днес Турция и Египет демонстрират как чрез използване на извънредното положение могат да бъдат унищожавани утвърдени  права и да се стигне до страшни извращения.

Малко вероятно е турският президент Реджеп Тайиб Ердоган да е изучавал Шмит. Но авторитарните лидери по цял свят стъпват на формулирани от него идеи. В Китай изследователи на правото се позовават на разсъжденията му, за да оправдаят контрола на Комунистическата партия над съдебната власт. Както Франсоа Бугон, изследовател на политиката на Си Дзинпин, обяснява:

„В творчеството на Шмит китайските теоретици откриха аргументи срещу либералните концепции на западната демокрация.“

Александър Дугин

Руският националист Александър Дугин написа есе, озаглавено „Петте урока за Русия от Карл Шмит“, в което възхвалява максимите му „политическите съображения над всичко“ и „нека винаги има врагове“. И тъй като Дугин вярва в императивната важност на евразийската цялост за съдбата на Русия, той е привлечен от значението, което Шмит придава на „огромните пространства“ и на това, че  „всяко от обширните геополитически формирования трябва да бъде управлявано от определена гъвкава супердържава“.

Каква ирония! Тази доктрина беше използвана, за да се оправдае нацисткото нашествие в Русия, в търсене на „жизнено пространство“ (Lebensraum). Но Дугин намира в Шмит оправдание за изграждане на големи „земни“ империи и „ясното осъзнаване, че врагът на Европа, на Русия и на Азия са Америка и нейният островен съюзник Англия“.

В Америка и в Англия също има маргинални учени, които са привлечени от идеите на Шмит. Ричард Спенсър, американски бял ултранационалист, е автор на термина „алтернативно дясно“ и цитира Шмит и Ницше като свои вдъхновители.

Дори част от радикалната левица в Европа е привлечена от идеите на Шмит да отхвърли опитите на либералите да приемат върховенството на закона пред политиката, особено в икономиката.

Може би изненадващо, изучаването на Шмит вече е част от академичния „мейнстрийм“. Както казва професор Мюлер:

„В много отношения учението му стана част от нормата“.

През 2017 г. Оксфордското университетско издателство публикува наръчник на идеите на Карл Шмит.

В него е написано:

„Въпреки бесния му антисемитизъм привлекателността на неговите яростни критики към … представителната демокрация не е помръкнала.“

Иронията е, че готовността да се дебатират неприемливи идеи е сърцевината на либерализма, който Шмит презира.

Но признанието, че „яростните му критики“ могат да са повод за възхищение извън контекста на ужасния му живот, е доказателство, че либералната толерантност е пресякла всяка граница.

Статията е публикувана във Financial Times

Етикети: * *