„Напил я и ѝ съдрал бельото“. Предшественикът на Берия посяга на жени и на мъже

преди 3 месеца

Кървавото сталинско джудже Ежов организира Големия терор през 1936-1938 г., пролива реки от кръв и се превръща се в послушен изпълнител на най-зловещите замисли на Бащата на народите.

Дмитрий Окунев, „Газета.ру”

Народният комисар по вътрешните работи на СССР Николай Ежов не се свени да насилва жени „по служба” и за лична консумация. За да получи дискредитиращи данни за министъра на отбраната маршал Ворошилов, внедрява в кабинета му Надежда Тузова, след като предварително я изнасилва и вербува като политически агент. Тузова е принудена три пъти месечно да съобщава сведения за новия си началник и задължително да се тика в леглото му.

Мисията е изпълнена отлично. Девойката толкова се харесала на Ворошилов, че „прославеният” пълководец я обсипвал със злато и диаманти. Малко по-късно наследникът на Ежов като шеф на НКВД Лаврентий Берия връща др. Тузова в свое лично разпореждане. Задачите й остават същите…

Ежов окончателно превърта след смъртта на жена си, известната журналистка Евгения Хаютина. Как и защо умира тя още никой не знае. Ярка представителка на съветската бохема, с два брака преди Ежов, през втората половина на 1930 г. Хаютина изпада в депресия, а на 17 ноември 1938 г., след като най-близките й приятелки са арестувани, е открита в кома след отравяне с луминал. Носят се слухове, че се е самоубила, нямайки сили да гледа ужаса, който мъжът й и НКВД насаждат в държавата.

Други намекват, че съпругът й има пръст в ранната й гибел, понеже Евгения се опитвала да обуздава разюзданото поведение на мъжа си. Приписват й интимни отношения с някои от най-известните личности от съветския елит: писателя Исак Бабел, полярния изследовател Ото Шмид и др.

Евгения Хаютина с осиновената си дъщеря Наталия

Историкът Рой Медведев твърди: „Евгения е твърде ексцентрична и своенравна, за което се знае в московските кръгове. Разбира се, Ежов не е бил мъж за завиждане – дребен, почти джудже, грозен и нагъл. Всички, които са го виждали, смятат, че бракът на Евгения е бил само по сметка. Самата тя неведнъж се е възползвала от положението си на министерска съпруга, преследвайки интимни цели. Хаютина принуждава писателя Михаил Шолохов (автор на „Тихия Дон”) да й стане любовник, като инициативата да се срещат в скъпи хотели винаги излиза от нея„.

Шефът на НКВД перманентно пиянства и пребивава в истерия, гонен от страха, че всеки момент ще бъде арестуван и разстрелян. Веднъж се опитва да се самоубие, но подчинени му издърпват пистолета. Негов тогавашен приближен, дивизионният комисар от Червената армия Владимир Константинов, доста подробно описва този период от живота на Ежов. Разказаното от комисаря е използвано от историка Никита Петров в книгата „Сталинският питомец Николай Ежов“.

През октомри-декември 1938 г. Ежов постоянно кани Константинов на запои в кремълското си жилище. Веднъж настоява „приятелят” да дойде с жена си Катерина и им налива силни питиета, докато гостът заспива на дивана. Ежов замъква жена му в спалнята, „напива я, къса й бельото и я изнасилва”, както твърди потърпевшият съпруг.

Към два часа през нощта комисарят се събужда и вижда жена си да излиза раздърпана и разплакана от спалнята на Ежов. Тя хваща мъжа си под ръка и веднага напускат кремълските покои. Когато остават сами, му разказва, че Ежов се е държал с нея „като свиня”.

Кървавото сталинско джудже организира Големия терор през 1936-1938 г., пролива реки от кръв и се превръща в послушен изпълнител на най-зловещите замисли на „бащата на народите“

На другата вечер ситуацията се повтаря – Ежов отново кани рогоносеца да пийнат и между другото му признава: „Все пак успях да спя с твоята Катюха… Малко е престаряла, но като жена си я бива”. Изплашеният Константинов преглъща унижението.

Тази нощ буйният домакин надхвърля дори собствените си стандарти. Двамата мъже пият и слушат музика от грамофон, след което лягат да спят. По-късно комисарят от Червената армия разказва пред следовател: „Тъкмо се съблякох, легнах и гледам, че Ежов се пъха в леглото ми. Предложи ми да правим педерастия. Бях шашардисан, блъснах го и той падна на леглото си. Щом заспах, усетих докосвания по лицето. Отворих очи и какво да видя – Ежов се опитва да напъха члена си в устата ми. Изблъсках го, скочих и започнах да му крещя, но той продължи да ми прави гадни предложения…“

Въпреки хомосексуалните си наклонности Ежов търси контакти и с жени. „В края на 1938 г. племенникът Анатолий му води „девойки“ за по една нощ. Сред тях са служителката от Министерството на външната търговия Татяна Петрова, около която Ежов се усуква още от 1934 г.; работничката от завода за стругове „Серго Орджоникидзе” Валентина Шарикова и служителката от Министерството на водния транспорт Екатерина Сичева“, отбелязва в книгата си историкът Никита Петров.

Копие от писмо с резолюция „да“ на Сталин, с което извергът Ежов иска разрешение допълнително да бъдат разстреляни 1500 „антисъветски елементи”. За 15-месечното пребиваване на Ежов на поста „комисар по вътрешните работи” са арестувани 1,5 млн. съветски граждани, от които са разстреляни 700 000! Рекорд, неподобрен до днес.

През втората половина на 1938 г. Лаврентий Берия е назначен за първи заместник на Николай Ежов. С неофициалното одобрение на Сталин започва прехвърляне на властта от провалилия се Ежов към новоизгряващата звезда на НКВД.

Почувствал неотвратимия ход на съдбата, Ежов се опитва да отложи уволнението си. В протокол от разпита на Анатолий Бабулин, инженер в Централния научноизследователски институт за авиационни двигатели и племенник на Ежов, е записано: „През декември 1938 г., когато бе създадена комисия за предаване на длъжността „народен комисар по вътрешните работи”, Ежов системно се криеше, обаждаше се по телефона в ЦК и на Берия, казваше, че е болен и не може да дойде за предаване на документите. Всъщност бе напълно здрав, но всеки път, когато го викаха в комисията, изпадаше в ярост и ругаеше с най-цинични думи. Най-често си стоеше вкъщи, постоянно пиянстваше или се утешаваше с развратни жени“.

Тоталното пиянство и нескриваният разврат най-сетне предизвикват гнева на Сталин, който отначало всячески покровителства садистичното джудже. Падението на висшия чекист става още по-главоломно от възхода му. На Ежов е предоставен шанс „да се поправи” – назначават го за комисар (министър) на водния транспорт. Но вече е късно.

Известният авиационен конструктор Александър Яковлев е сред малцината, които се ползват с доверие и авторитет пред Сталин. Създателят на самолетите „Як” си спомня гневната тирада на диктатора по време на официална вечеря в Кремъл: „Ежов е мерзавец! Съсипа най-добрите ни кадри. Звъня в комисариата, а оттам отговарят: „Замина в ЦК!” Търся го в ЦК, а там казват: „Отиде на работа”. Изпращам хора да го намерят в дома му, а той се въргаля мъртво пиян в леглото. Изби сума ти невинни хорица. Затова го разстреляхме“.

Отляво надясно: Молотов, Сталин и Ежов
След разстрела на Ежов името и ликът му старателно са заличени от съветските документи и всякакъв род политическа и историческа литература.

Ежов повлича след себе си мнозина познати и приятели, като при разпитите си ги клевети и им приписва несъществуващи престъпления. По негова вина се прощават с живота комисарят и другар по чашка Константинов, Филип Голошчокин, един от организаторите на убийството на Николай II и семейството му, и мнозина други. Извергът ги посочва като „хомосексуални партньори“.

В обвинителния акт на процеса срещу бившия народен комисар пише, че зловещият чекист е встъпвал в сексуални контакти с мъже, преследвайки „антисъветски и користни цели“. В последната си дума пред съда Ежов обяснява, че е получил обещание от Берия да бъде помилван и никой от близките му да не пострада, ако „си признае и често разкаже всичко“. Садистът и бивш всесилен шеф от площад „Лубянка” неведнъж споделял, че страшно се бои от смъртта.

Наследникът му Берия си взима поука от обвиненията в педерастия срещу Ежов и развратничи само с жени. Но не успява да опровергае фактите и свидетелите за множество изнасилвания и даже за убийства на жени на сексуална почва.

Но това е друга история.

Етикети: * * * * *