Натовската защита на хибридната заплаха е непрофесионална, недостатъчна и закъсняла

преди 3 месеца

Прокуратурата преследва редица политици, работили за евроатлантичесия избор на България - Даниел Митов и Николай Ненчев.

Изказване на Иван Костов, бивш премиер (1997-2001 г.), сега директор на Центъра за управление и анализ на риска, на конференцията „Членството в НАТО – ключ към ЕС“, организирана от Атлантическия съвет в България (АСБ), с която се отбелязват 70 години от основаването на НАТО и 15 години от присъединяването на България. Заглавието е на „Приоритети”.

Моето тревожно послание е, че българската несигурност е по-голяма днес, отколкото преди 15 години. Причините за това са основно в българската политика, но и в политиката на НАТО. Когато България ставаше член на Алианса, предупредих в парламента, че това членство не може да ни помогне да наложим върховенство на закона, да се справим с корупцията и организираната престъпност. Тези вътрешни дефицити на сигурност продължават да ни държат далече от западните демократични стандарти. А когато сравняваме рисковия контекст във времето, се вижда, че външната несигурност сега е много по-голяма. Причините са анексията на Крим, последвана от руската хибридна война срещу Украйна и наложените след това санкции. Кремъл започна и бързо ескалира конфликт с, подчертавам думата – всяка, с всяка от страните-членки на НАТО. Прилага в конфликта невоенни методи според „доктрината Герасимов“ и го доведе до неговата предкризисна фаза. Действа в две основни линии, описани в тази доктрина. Първо – формира политическа опозиция, след това подкрепя действията на опозиционните сили и цели смяна на военнополитическото ръководство или неговата зависимост. Втората линия осъществява информационни противоборство.

Кремъл води дифузна, нелинейна (по Владислав Сурков) война с психологически, икономически, политически и кибернетични атаки. Преследва объркване и разстройство, създаване на несигурност сред хората, противопоставяне на различни политически привърженици, на разнородни социални групи и на различни културни, включително религиозни идентичности. Крайната цел е противопоставяне и разцепление вътре в Европейския съюз и НАТО. Първоначално нямаше единна реакция на Алианса. Едва след почти три години страните-членки определиха действията срещу себе си като хибридна заплаха. Преди година и половина публикуваха един компромисен доклад, от който стана ясно, че тепърва ще обсъждат препоръки за това как следва да реагират на еволюцията на хибридната заплаха, без при бъдещото планиране за нейното отразяване да назовават нейния източник – Русия. Междувременно в официален, но аналитичен текст на НАТО Русия бе посочена като източник на хибридната заплаха за НАТО и ЕС. Чак през юни миналата година бяха договорени първите ответни мерки, но отново не бе посочен източникът на хибридната заплаха. В този документ бяха очертани елементите на обещаната преди три години стратегия. В него четем, че, цитирам: „основната отговорност за реагиране на хибридните заплахи се носи от целевата нация“ и „Алиансът разработва стратегия за ролята си“, „засилва своята координация с партньорите“, „има споразумение да се създадат екипи и може да предостави целева помощ на съюзниците по тяхна молба“. Тук питам: Как реагира НАТО, ако няма национална отговорност и молба за помощ, какъвто е българският случай?

Нашата оценка на европейската и натовската защита на хибридната заплаха (на Центъра за управление и анализ на риска) е, че е непрофесионална, недостатъчна и закъсняла. Едва в края на миналата година се забелязват първите положителни промени в противодействието на все по-напредващата руска дифузна война. Конфликтът на Руската федерация с всяка от страните-членки на НАТО се намира в различна фаза. Москва е напреднала значително в постигането на своите цели в тези страни, в които симпатизиращи на Кремъл псевдонационалистически партии вече участват в управлението или са в позиция силно да влияят на държавните позиции. Между тези страни България е една от най-уязвимите.

Механизмът, който ние сме изследвали и изследваме 5 години, е посредством пропагандни средства и дезинформация да се наложат благоприятни за Русия обществени нагласи. Чрез тях да бъдат овладени, парализирани или разрушени българските институции. Този механизъм експлоатира популистката политическа система в страната, която следва, а не формира обществения дневен ред и дебат. Нагласите и емоциите на избирателите определят поведението на всички управляващи и опозиционни политически партии. Предпоставка за успешно впримчване на българските политически партии чрез обществените нагласи е руското доминиране в медиите. Те са собственост на зависими лица и неприкрито разпространяват дезинформация и тези. Ефикасността им се видя на последните президентски избори. Повечето от кандидатите според нашето изследване повтаряха руските ключови послания по темите, които интересуват Кремъл. Марешки и Енчев повтаряха 100% от тези послания. Радев – 83%, Каракачанов – 80%, а Калфин – над 70%. Единственият кандидат-президент с откровена евроатлантическа позиция бе обвинен и съден за криминално престъпление (Трайчо Трайков – бел. ред.).

Бившият премиер с бившите министри на отбраната Николай Ненчев и Велизар Шаламанов

Парализата на българските политически партии и съответно на органите за сигурност е очевидна. Те въобще не противодействат. В последният доклад за националната сигурност хибридната заплаха дори не се споменава. Липсата на българско противодействие ни дава основание да определим тази заплаха като руска едностранна агресия срещу България. Пряката атака срещу българските институции и политици, руската агресия срещу България налага зависимост на партийни и държавни институции посредством репресии от страна на вече овладени или доминирани институции като българската прокуратура, разследващи органи или органи, създадени под претекст за борба с корупцията. Силната уязвимост на политиците и институциите се дължи на това, че българското посткомунистическо общество допуска като фактическо обстоятелство тяхната корумпираност. За него всички управляващи са виновни до доказване на противното. Затова всяко повдигнато обвинение или разследване се приема като обосновано и формира обществени нагласи. В последните две години прокуратурата преследва редица политици, които подкрепяха активно действията на НАТО. Направен бе безуспешен опит да бъде осъден бившият външен министър на страната Даниел Митов. Провали се едно от обвиненията срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев. Той продължава да бъде съден, защото е нарушил интереси на руската отбранителна промишленост. В това обвинение се включи и президентът Радев като свидетел. Същевременно прокуратурата и специализираните органи оневиняват при всеки удобен случай близки до Москва български олигарси въпреки очевидните им закононарушения и бързото им и необяснимо забогатяване.

Най-очевидни са икономическите щети от създадената несигурност. Нанесени бяха тежки поражения на българската енергетика. Има необходимост да се повтарят известните примери, да се сочи отново и отново кой и по какъв начин е причинил огромното и безнадеждно задлъжняване на БЕХ от опитите да реализира икономически несъстоятелни и нарушаващи правото на ЕС проекти като АЕЦ „Белене“, „Бургас – Александруполис“, „Южен поток“, а сега и „Турски поток“. Политическите решения в полза на Москва са вземани от зависими от Кремъл български политици и партии тогава, когато са управлявали страната. Тези поражения продължават да бъдат нанасяни и днес. Огромни плащания към Москва са стоварени на българския данъкоплатец.

След фалита на КТБ собственост на руската Външнотърговска банка стана БТК – „Виваком“, а на зависим от Москва олигарх – „Булгартабак“, две от най-стратегически важните български компании. Това е само последният от поредицата примери на заграбване на български активи и депозити, които започнаха още през 1996 година, когато бяха ограбени вложителите на 17 български банки.

Очевидно българските власти са пасивни пред руската хибридна агресия срещу нашето общество и държава. Те дори манифестират своите непрекъснати и унизителни опити да сервилничат пред Кремъл. Същевременно се опитват да не заемат позиция в конфликта, който Русия започна с НАТО. Не бяха солидарни със своите съюзници в ответните им действия след опита да отравяне на семейство Скрипал. Подпомагат заграбването на българска собственост от проруски олигарси. Не правят задължителния принос към колективната сигурност и отбрана на Алианса. Дори разрушиха създадения още в края на 90-те екип в Националната служба за сигурност, сега ДАНС, за противодействие на руските специални сили. Това поведение показва, че България не е лоялен съюзник на НАТО.

Трябва с много по-твърд тон от този на президента Доналд Тръмп да се изисква да спазват поетите задължения и да проявяват пълна солидарност към стратегията и политиката на Алианса. В условията на разширяваш се конфликт няма място за междусъюзническа дипломация и щадящ език.

НАТО не може да отговори на хибридните заплахи от Москва с нейните пропагандни, незаконни и откровено престъпни средства, но трябва да прекъсне незаконните финансирания, прането на пари, да блокира всички руски проекти на своята територия и да наложи общи санкции на всички, които съдействат на руското проникване.

Етикети: * *