Не му върви на „Кузя”

преди 10 месеца

Черно проклятие тегне над кораба, откраднат с пиратска операция през 1991 г.



„Адмирал Кузнецов” – милиони, потрошени в ръжда

Поредно нещастие сполетя единствения руски полу-самолетоносач (всъщност се нарича тежък авионосен крайцер) „Адмирал Кузнецов“, който ръждясва на пристанището в Мурманск.

Корабът бил ограбен не от врагове, пратени от „американския империализъм”, а от… свои, руски матроси. Униформените разбойници откраднали секретни платки от електронната апаратура, но не ги продали на ЦРУ, а ги шитнали по най-ниски цени на черния пазар за цветни метали и…

Изпили парите. Вече са осъдени на по три и половина години затвор.

След като опуши половин Европа при прехода си до Сирия през 2016 г., „Адмирал Кузнецов” излезе в поредния (уж) планиран основен ремонт. Но в Мурманск при неправилни действия на ремонтиращи „специалисти” потъна единственият плаващ док с подходящи размери , загина човек и неколцина бяха ранени. Руски икономически и военни експерти отдавна твърдят, че единственият разумен ход спрямо злополучния „Кузя” би бил спешното му претопяване. Поне ще върне близо 55 000 т метал.

Кога се стоварва проклятието?

„На чужом горе счастья не построишь” („Не може да построиш щастието си върху чужда мъка”) казва мъдра руска пословица. „Адмирал Кузнецов” е прокълнат през ноември1991 г., когато с пиратска операция руското военноморско командване го открадва от Черно море и го извежда на север, за да не бъде обект на спорове при подялбата на Черноморския военен флот между Русия и Украйна.

Проблемът как да бъде разделено наследството на СССР след разпада на комунистическата държава възниква в края на 1991 и в началото на 1992 г. и бързо води до криза в руско-украинските отношения.

 До самолетоносача стърчи рубката на потънала подводница. Дали излъчва радиация, откога и докога ще лежи във водите на пристанището „днес никой не знай, днес никой не знай…”

В края на декември 1991 г. държавните глави на ОНД (Общността на независимите държави) подписват редица документи за трансформиране на Министерството на отбраната на СССР в Главно командване на Въоръжените сили на ОНД. Отделните държави от общността получават правото да създадат собствени национални армии на базата на бившите съветски военни поделения с изключение на „стратегическите сили”, пряко подчинени на обединеното командване на ОНД.

Русия настоява целият Черноморски флот да бъде смятан за „стратегическа сила” на ОНД и да остане под общо, тоест, руско командване. Украйна, в чийто пристанища е дислоциран ЧФ, настоява флотът да бъде разделен между двете „братски” страни, за да изгради собствени военноморски сили.

Ето откъс от заповед на първия заместник-главнокомандващ на руския ВМФ адмирал Иван Капитанец: „Към офицерите, мичманите и прапоршчиците, които създават нездрава обстановка във воинските колективи, склонни са към измяна на Родината и към полагане на клетва за вярност към Украйна, да се прилагат най-строги мерки като снемане от заеманата длъжност и уволнение”. Хм, уж флотът е на ОНД, но клетвата за вярност към Украйна се смята за престъпление спрямо Русия. Дори да си пето поколение украинец.

Още през 1991 г. руската държава е решила да действа от позиция на силата. Тежкият авионосен крайцер „Адмирал на Флота на Съветския съюз Кузнецов”, спуснат на вода през 1985 г., през ноември 1991-а води летателна подготовка недалеч от Феодосия. Командирът капитан I ранг Владимир Яригин получава телеграма от украинския президент Леонид Кравчук, с която крайцерът е обявен за украинска собственост и на екипажа е наредено да остане на рейда пред Севастопол до приемане на съответното правителствено решение. Украйна знае, че корабът е предназначен за Северния флот и няма как да го използва в тясното затворено Черно море. Намерението на украинското правителство е той да участва в официалната подялба на флота, като срещу „Кузнецов” Украйна би могла да получи други, подходящи за акваторията и за военната й доктрина бойни кораби.

Командирът веднага докладва на руските шефове в Заполярие. По радиото му отговарят, че към Крим излита заместник-командващият  на Северния флот вицеадмирал Юрий Устименко. Късно вечерта вицеадмиралът се качва на мостика на „Кузнецов”, строява целия личен състав и разпорежда да вдигнат котва. Яригин се опитва да обясни, че две трети от командния и летателния състав се намира на брега и ще пристигнe сутринта. „Ще се оправим и без тях. Ще дойдат с влак. Отплаваме веднага!”, нарежда рижият адмирал.

Празни хангари, в които се гонят плъхове

В 23.40 часа, при пълно затъмнение, като бягащ от преследвачи пиратски кораб, „Кузнецов” се понася с 30 възла (55 км/ч) към Босфора. Чак когато бреговата ивица изчезва зад хоризонта, включват ходовите светлини.

На излизане от Босфора прозвучава сигналът „Човек зад борда”. Неколцина украински матроси спускат сал и опитват да стигнат до турския бряг. Не желаят да служат далеч от родината си в студения север. Скоро са заловени от групата ОМОН (военна полиция) и са затворени в ареста. Дослужват в Северния флот и се завръщат в Украйна. Въпреки първия неуспех украински момчета още няколко пъти се мъчат да избягат от „Кузнецов”. 

Преходът до Ведяево продължава 27 денонощия. На следващия ден след влизането в Средиземно море екипажът на „славния” съветски кораб се разпада на национални групи, които заживяват по законите на дивата природа. Украинците кроят планове да бягат. Грузинците превръщат авионосеца в битак, крадат от камбуза и от складовете каквото им падне и го продават по спекулативни цени. Веднъж успяват да отмъкнат два грамадни бута волско месо, като оставят без обяд целия, макар и в намален състав екипаж от 700 души. В свободните каюти на летците на четвърта палуба мирише на шишчета и денонощно работи заведение за барбекю.

Матросите от балтийските държави се укриват на най-ниските палуби и ги превръщат в Шеруудската гора. Офицери, мичмани и матроси от други националности, попаднали във властта им, са разсъбличани и ограбвани, без да могат после да посочат извършителите на деянието. Само кротките молдавци живеят и се трудят както в о бозе почившия СССР.

В Северния флот посрещат кораба-беглец като герой. С военна музика, цветя и почести. Адмирал Устименко и командирът Яригин са окичени с ордени за достойно изпълнен воински дълг.

В Украйна и днес смятат, че отвличането на „Кузнецов” е само една от множеството кражби и престъпления на Русия спрямо украинския народ.

Докато плаваше към бреговете на Сирия през 2016 г.,
„Кузя” опуши и разсмя половин Европа.

Откраднатият кораб е преследван от злополуки и нещастия, сякаш отвлечените украинци са прокълнали желязното чудовище още през ноември 1991-а:

1. През април 1995 г. «Кузнецов» попада в центъра на силна буря. От строя излизат няколко парни котела, корабът остава без ход и едва не е изхвърлен на брега на о. Нова Земя.

2. През декември 1995 г. авионосният крайцер плава в Средиземно море. Още в началото на похода започват аварии. Тръбите на два от осемте парни котела са осолени. Вместо с дестилирана вода матросите са ги пълнили със задбордна средиземноморска вода, която е два пъти по-солена от черноморската! Пукат се и протичат тръбите на другите котли. Един след друг излизат от строя изпарители, турбогенератори и дизелгенератори. През цялото време на похода средната скорост на „Кузнецов” е 2-4 възла.

3. През февруари 1996 г. при официално посещение в Малта излизат от строя всички парни котли и „Кузнецов” остава без ход при силен страничен вятър. Възниква опасност да бъде изхвърлен на брега. С неистови усилия механиците оправят един котел и удържат поривите на вятъра. После пускат още един от котлите и спасяват честта на руския военен флот. Командващият похода вицеадмирал Селиванов едва не получава инфаркт и след завръщането си подава рапорт за пенсиониране.

4. През август 1998 г. при приемане на гориво матросите неправилно превключват кран на приемащия шланг и 60 тона мазут се изливат в поста за управление на стрелбата. По същото време поради спукани тръбопроводи излизат от строя два от четирите зенитни комплекса „Кортик”.

5. През октомври 2003 г. «Адмирал Кузнецов» излиза от док и започва ходови изпитания в Баренцово море, когато избухва пожар в главния газопровод.

6. През 2000 г. след токов удар загива матрос от електро-механичната бойна част.

7. На 17 януари 2002 г. на «Кузнецов» избухва пожар при ремонтни дейности на рейда пред Североморск. Загива един старшина.

8. На 27 август 2006 г. отново избухва пожар. Двама матроси са  обгорени и откарани в болница.

9. На 6 януари 2009 г. на стоянката пред турското пристанище Акзас-Карагач на борда на «Адмирал Кузнецов» отново пламва пожар. Загива един матрос.

10. При участие в операцията в подкрепа на сирийския диктатор Башар Асад през 2016 г. след аварии два от самолетите на „Куцнецов“ паднаха в морето. Един пилот загина.

От 26-годишната си служба „Кузнецов” само шест години е бил пълноценна военноморска бойна единица. През другото време корабът-символ на руския флот или е на непредвидени ремонти, или на планов док.

И вицеадмиралът-пират не намира щастие след кражбата

На 3 януари 2014 г. през нощта с изстрел в слепоочието слага край на живота си вицеадмирал Юрий Устименко, главният герой в отвличането на „Адмирал Кузнецов”. 69-годишният адмирал страда от онкологично заболяване и решава да сложи точка на мъките си. В предсмъртно писмо моли прахът му да бъде резпръснат над морето. Мнозина от колегите и приятелите му се съмняват, че сам е взел и изпълнил последното си решение.

Наистина, „На чужом горе счастья не построишь”.

                                                                                                                     Васил Данов

Етикети: *