Некои съображения за Правилника за дейността на Народното събрание

преди 1 седмица

Как да сложим край на играта на кворуми

Покрай играта на кворуми тези дни в парламента наблюдаваме няколко парадокса.

Първо, БСП от близо месец дезертира от пленарната зала, стои отвън и поставя ултиматуми – приемете ни това, искаме онова, иначе няма да влезем.

А в залата се обсъждат законопроекти, внесени от БСП в отсъствието на вносителя. Примерно от Корнелия Нинова и група народни представители.

Парадокс ли е това? Отвсякъде. Ако, не дай си боже, техни законопроекти не влязат в залата, те ще ореват орталъка по света и у нас, че има диктатура, еднолично управление и прочие терминологии от тяхното минало недавно.

ДПС пък играят друга игра на кворуми. Те не се регистрират, назлъндисват се по кулоарите и кафенетата на парламента и чакат да видят ще се съберат ли 121 депутати, необходими да започне заседанието. Излезе ли бройката, депесарите влизат в пленарната зала и се включват много активно в обсъжданите законопроекти, на някои от които те са и вносители .

Парадокс ли е това? Отвсякъде. Не ти пука има ли кворум, но събере ли се той, влизаш в залата и се изказваш по всички въпроси. Ами ако няма кворум?

Мантрата на БСП и ДПС е, че осигуряването на кворума е задължение на управляващите. Ако приемем, че това е така, то тогава какво е задължението на депутатите от опозицията? Да саботират кворума, да не ходят на работа и да се шляят по кулоарите да гледат сеир? Та нали за това са избрани – да бъдат в парламента и да приемат закони. Да законодателстват, а не да пречат на законодателството.

За този парламент е вече късно, но в правилника за дейността на следващи народни събрания трябва да се включат поне две нови точки.

Първо – не се разглеждат в пленарна зала законопроекти с вносител парламентарна група, която не присъства в залата.

Второ – не се допускат за изказване от парламентарната трибуна депутати от група, която не се е регистрирала за пленарното заседание, саботира кворума в Народното събрание и така пречи на работата му.

Трето, но не и последно – осигуряването на кворум е задължение на всички депутати, независимо от това дали са от мнозинството, или от опозицията. Казано простичко – депутатите трябва да ходят на работа, както всички граждани, на които те са представители.

И последно – какво стана с прилагането на девиза „Който не работи, не трябва да яде”?  Нали трябваше депутати, които не ходят три последователни дни на работа и общо пет за месеца, да не получават заплати?

Публична тайна е, че заплатите са последното нещо, на което разчитат депутатите за прехраната си. Но поне за пред електората си би трябвало да приемат тези наказателни постановки за отсъствията си. Ама май не им стиска. Защото тези, които днес предлагат драстичните глоби, утре могат да се озоват в положението на днешните смутители на парламентаризма…

Етикети: * *