Неприятните чувства на една македонска професорка

преди 5 месеца

Ако "македонската научна продукция" през последните 74 години е била серия от политически манипулации, не трябва ли Северна Македония да се освободи от тях?

В Северна Македония все още се спори дали Тодор Александров е бил „лош“, защото се е обявявал за българин, или „добър“, защото (всъщност) не бил българин!

В материал за сайта Курир професор Наташа Котлар определи създаването на съвместни комисии на Македония с България и с Гърция като „най-лошата форма на фашизъм“.

Академичната историография създава научна продукция, която след това се преточва като синтез в учебниците. Тяхната задача е да помогнат на по-младите поколения да придобият знания, а не за придобиване на възприятия или за да се грижат за нечии неприятни чувства. Психологията като наука се занимава с възприятията и чувствата. Историята се занимава с проучването на причините и на последиците на събития и процеси в конкретно време. От това следва, че работата на комисиите (с България и с Гърция) е директна атака на 74-годишна научна продукция в Република Македония.“

Очевидно поставянето под съмнение на по-голямата част от македонската научна продукция за последните седем десетилетия накърнява нейните чувства.

Но ако се окаже, че с малко смели изключения 74-годишната научна продукция на Народна, Социалистическа и уви на Република Македония не е била обективно проучване, а серия от политически мотивирани манипулации? Не трябва ли Република Северна Македония да се освободи от тях?

Не за да угоди на някого, а за освободи собствените си граждани от лъжите и заблудите?

Науката, както казва Котлар, не се интересува от ничии чувства. От пръв поглед се вижда, че македонската научна продукция от този период контрастира със световната наука. Това само по себе си не е доказателство, че тя е погрешна, а световната вярна. Неведнъж маргинални научни теории са се оказвали по-добър инструмент за обясняване на това, което наблюдаваме, отколкото конвенционалната наука.

Но Котлар не се впуска в защита на „македонската научна продукция“ с научни средства, а прибягва до политически.

Тези, които оспорват „македонската научна продукция“, тя заклеймява като фашисти. Фашизмът (терминът, с който се е злоупотребявало най-много пред последните десетилетия – всичко, което не харесваме е „фашизъм“) е нещо лошо. Значи няма да разглеждаме научните аргументи на „фашистите“.

Само че Колтар се сблъсква с нерешим проблем. Историята е била такава, каквато е. Ако „македонската научна продукция“ дава сложни и объркани обяснения за събитията и процесите („българи“ не значело българи; македонските възрожденци нямало като какви да се определят, затова се определяли като българи; Тодор Александров бил лош, защото се определял като българин, или добър, защото всъщност не бил българин…), то каквото и да пише в учебниците, все повече македонци ще се усъмняват в тяхната истинност. А това вещае криза на идентичността.

Политиката не е наука. Тя е процес на вземане на решения. Северна Македония трябва да вземе политическо решение. Тя може да се окопае около „научната продукция“ от последните 74 години и да изключва от лоното на македонския народ всеки „фашист“, който не приема догмите. Но това със сигурност ще доведе само до разделения и катастрофи. Или тя може да се опита да разчисти манипулациите от тези 74 години.

Това обаче никак няма да е лесно. Огромното мнозинство от македонците се идентифицира с македонската държавност, формирана в рамките на Югославия в края на Втората световна война. Българските националисти искат от македонците безусловно да осъдят тази „фалшива“, „изкуствена“ държава. За мнозинството от македонците като Котлар това означава искане да се откажат от себе си.

Има ли изход?

Има, разбира се, и той е свързан с научното обяснение.

Манипулациите на „македонската научна продукция“ трябва да бъдат разбрани в контекста на събитията. През 19 век предците на днешните граждани на Северна Македония сами откриват български църкви и училища, а през войните (1912 – 1918 г.) се борят за обединение с България. Когато това е изглеждало невъзможно, са били готови на компромис. Автономна, а по-късно независима Македония, с „българска боя“ (както Мисирков определя целите на „комитето“).

Но всичко завършва с провал. След Междусъюзническата война земите на днешна Северна Македония стават част от Кралство Сърбия, а след 1918 г. – част от Кралството на сърби, хървати и словени, прекръстено през 1929 година на Югославия.

В края на Втората световна война по волята на Великите сили Югославия е възстановена. На нито един от народите не е дадено право на избор. До 90-те години на миналия век идеята за независима Хърватия е определяна като „фашистка“, а идеята за независима Македония е определяна от т.нар. борци (еквивалента на българските „активни борци“) като идея в услуга на „ванчовизма“ и „българщината“.

През 1944 г. изборът пред Македония не е дали да се обедини с България, да изгради държава „с българска боя“, или в рамките на Югославия да изгради „държава на македонския народ“. Изборът е да бъде „държава на македонския народ“ в рамките на Югославия, или да бъде част от Сърбия в рамките на Югославия.

Комунистическият режим през първите години след войната е престъпен и кървав. Престъпленията му нямат извинение!

Но и българи, и македонци трябва да приемем, че решението за изграждане на „държава на македонския народ“ в рамките на Югославия е било правилното решение. Кодифицирането на македонски език на базата на западните български говори също.

Тези решения няма как да останат без последици. Макар властта да използва брутални исторически манипулации, за да създаде македонски идентитет, той отдавна е реалност, толкова силна и сигурна, че Северна Македония вече не се нуждае от тях. Напротив, ако някога те са били спасително лекарство за запазване на каквото е възможно от местната, дотогава българска култура, днес те се превръщат в смъртоносна отрова.

България няма да помогне на Северна Македония, ако се впусне в серия от триумфалистки изявления, както се изрази председателят на македонската делегация в съвместната комисия Драги Георгиев. Под негово ръководство Държавният архив на Република Македония издаде книга „Амнистираните илинденци 1904 г.“, в която са показани османски документи, свидетелстващи за българския характер на въстаниците. Очевидно в Македония се прави и смислена „научна продукция“. Нужно е да проявим деликатност и внимание. Нужен е „висш пилотаж“, не елементарен национализъм.

И най-важното, нужно е време!

Етикети: *