Независима и благоденстваща Македония ще е най-голямата дипломатическа победа за България

преди 2 месеца

Скопие се опитва да привиди настоящето в миналото, а София - миналото в настоящето.

Най-големият официален празник на Македония  – Денят на независимостта, ме вдъхнови да направя кратко историческо преосмисляне на случилото се през последните 28 години. Но също така чрез анализ да представя личния си поглед върху грешките, направени от двете страни, и защо стана така, че дори когато имаше добра воля, нещата все не можеха да тръгнат в желаната посока.

Защо не се възползвахме от големия потенциал за развитие на близко приятелство? Дали това се дължи на инерцията, на подхранването на илюзиите, на съмненията, или на всичко споменато? Подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество между двете страни е посветено както на исторически въпроси, така и на възможности за икономически връзки и сътрудничество. Това никак не е случайно, тъй като историческите теми са източник на неразбирателство и затрудняват комуникацията между двете страни.

Тези, които използваха историята като инструмент за разделение, бяха мотивирани от задната мисъл икономическото сътрудничество да не стане реалност. Ефектът не би бил толкова значим, ако общественото мнение в двете страни не беше толкова чувствително по тези теми, но когато обществата са свръхполитизирани около историческите теми, политическите елити са принудени да пренебрегнат развитието на икономическите, културните и на всякакви други връзки, тъй като те зависят от гласовете на избирателите. Обществено мнение, оформено именно от „патриотични“ учебници по история, дава приоритет на емоциите по време на избори, като по този начин създава благоприятен социален климат за развитието на популизма.

Популизмът не е нищо друго освен шоу, което с помощта на национални митове прави така, че темите, имащи реално значение за качеството на живот на гражданите, се изместват от дневния ред. Вместо това се стига до ровене в миналото и възниква опасността бъдещето да бъде погребано. Ето защо както историята, така и икономиката трябваше да бъдат включени в Споразумението.

Методиката, която трябва да ползваме за преодоляване на различията в историята, трябва да следва принципа на тезата, антитезата и синтеза, за да се срещнем по средата. Ще изглежда така: Македония и България са преживели процес на различна историческа еволюция заради международната обстановка след Берлинския конгрес и се е появила идеята за автономия на Македония и Одринско. Националните катастрофи от 1913 и 1918 г. са засилили убеждението, че изоставянето на идеята за автономия ще доведе само до нови общи национални бедствия и затова е била лансирана идеята за пълна държавна независимост на Македония. В културен смисъл славянският етнически елемент в Македония се е приемал за част от българския етнически корпус. Тази теза обаче е била оспорена от антитезата на югославската политическа действителност, в която се оказват жителите на днешна Република Северна Македония. Тя доведе до това, че политическият сепаратизъм трябваше да бъде допълнен с етнически.

Първоначално в кралска Югославия властите настояват македонските славяни да бъдат интегрирани в сръбския етнически корпус без право на каквато и да било форма на държавност. През социалистическия период на югославската държава бе постигната федерализация, като Македония излезе на историческата сцена като република в рамките на Югославия, с формирането на отчетлив етнос. И така политическият сепаратизъм днес се допълва от чувство за етническа принадлежност. Това е наследството от предишния период, но продължава да се развива като антитеза на тезата за македонските българи. Синтезът би бил двете страни да приемат съществуването на тезата и антитезата за съответните периоди.

Това ще рече, че в миналото македонците и българите са споделяли обща културна идентичност.

Под влияние на антитезата за два отделни народа, която се е превърнала във фактическа ситуация и реалност, се създават две държави като политически и два народа като културни структури, чиято близост и сходство е толкова голяма, че отваря отлични възможности за взаимно сътрудничество в икономиката, бизнеса, културата и всички сфери на социалния живот. Дилемите по тези въпроси през последните години забавиха сближаването на отношенията между гражданите и политическите институции не бяха достатъчно мотивирани от общественото мнение, за да ускорят процеса на сближаване на междудържавно ниво.

Първите дни и месеци след обявяването на независимостта на Македония бяха време на силен ентусиазъм в България, която се превърна в страната, проправила пътя за международно признаване на Македония като международно държавно-правно образувание. Оказа се, че историята се твори от живи хора, с техните вярвания и емоции. В конкретния случай двигателят бяха потомците на многобройните бежанци от бившата етнографска Македония, които все още представляват много важна част от политическия, икономическия, културния и социалния елит на България. Те са неразделна част от българската държава и нация, но те пазят паметта за Македония жива в семейната памет. Македонският произход и българският им род се сляха в едно, създавайки усещане за приятелство, близост със съседите от другата страна на Деве баир. Ако обаче някоя от страните оспори правото на самоопределяне на другата страна, ще бъдат ограничени възможностите за разбирателство и сътрудничество.

Както се казва, ако двама се карат, третият печели. Нека да разгледаме кой „трети“ би се радвал, ако България и Македония се карат. Намалената икономическа активност между двете страни позволи на гръцкия капитал да доминира в приватизацията на значими икономически мощности. По този начин коридорът север-юг беше допълнен с нефтопровода Скопие-Солун.

Това е голяма икономическа инвестиция, но липсата на паралелни инициативи в посока изток-запад дава предимство на Гърция като регионален фактор за сметка на България. Липсата на баланс в инвестициите на съседните страни като регионални фактори прави Македония икономически зависима от един коридор. Така че инициативите в посока изток-запад са важни за укрепването на нейната независимост. За България те ще осигурят достъп до нови пазари в региона, като по този начин се засили регионалната ѝ значимост. Така че една силна и независима, икономически просперираща Македония като перспектива ще е най-голямата дипломатическа победа на България.

Успешният пробив на тоталитарната икономическа и информационна стена, оставена ни като наследство от миналото, ще даде възможност на Македония да се присъедини към ЕС, а след присъединяването вътрешният диалог между членовете на ЕС ще доведе до установяването на отношения между двете страни, силно напомнящи тези между Германия и Австрия. За целта трябва непременно да преодолеем историческите анахронизми, т.е. тенденциите към мисловно преместване на историческите обществени реалности от една епоха в друга, където те нямат място.

Има тенденции в поведението на Македония, привиждащи се на България като изолационизъм, на който тя отговаря с патернализъм.

Проблемът идва от това, че Скопие се опитва да привиди настоящето в миналото, а София – миналото в настоящето. Новият подход трябва да се основава на истината за тесните исторически връзки, които в съчетание със съществуването на независима Македония са довели до създаването на две независими, сътрудничещи си, културно изключително близки държави, като правото на самоопределение – както на индивидуално, така и на колективно ниво, е напълно гарантирано.

Само тогава историята ще изиграе положителната роля на житейски учител!

И до днес сме свидетели на определени положителни развития в нашите отношения, особено в ключови исторически моменти като независимостта на Македония, пробива, довел до международното признание на държавата, отварянето на пристанището в Бургас по време на икономическото ембарго, наложено от Гърция, помощта по време на военния конфликт от 2001 г. или Договора за добросъседство, което реално мотивира Гърция да вдигне блокадата пред интеграцията на Северна Македония в ЕС и в НАТО. Но е време да постигнем трайна приемственост в икономическото, образователното и културното сътрудничество. Така ще постигнем много за укрепването на независимостта и държавността на Македония и ще подобрим регионалното положение на България.

Уинстън Чърчил някога е казал:

„Тези, които не учат нищо от историята, са обречени да я повтарят!“

Трябва да извлечем поуки от миналото. И нека да не повтаряме същите грешки!

Ангел Арсов е студент по история в Университета в Щип. Текстът е написан специално за македонския сайт „Татковина“.

Етикети: * * * *