Никога не е късно да се върнеш в тоталитаризма

преди 2 седмици

Надеждите са крехки, провалът е тотален

Половината българи предпочитали времето на социализма. Това ни казва първата част от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“.

Поставени в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г., или в онзи преди промените, респондентите са разделени на две големи групи. Двата периода са си харесали точно по 41% от анкетираните, пише news.bg.

Данните от изследването сочат, че само една пета от анкетираните българи на възраст между 18 и 39 г. имат желание да живеят по време на социализма, докато над две трети от хората над 60 години предпочитат периода преди 10 ноември 1989 г.

1005 пълнолетни българи са участвали в изследването, състояло се между 18 и 26 октомври 2018 г. Използваният в проучването метод е „лице в лице“.

Независимо от сериозния дял на хора, предпочитащи животеца преди 1989 г., по-голямата част от анкетираните смятат, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо нацията и срещу човечеството – 52 %. Привърженици на обратната теза са само 17%.

И тук естествено идва въпросът как може да смяташ, че комунизмът олицетворява исторически отрязък, през който са били извършвани престъпления на държавно равнище, и в същото време две трети от гражданите над 60 години да изпитват носталгия по годините преди 1989!?

Ако изследването е достоверно, а то определено е такова, доколко са нормални индивидите, които още мечтаят да се върне строй, официално заклеймен като престъпен? Строй, в който техни близки са били обект на преследване, на античовешки присъди и репресии без съдебни процеси?

Положителните оценки за соца са свързани със социалните постижения на режима. Изтъкнатите „предимства” са: работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (съответно 8 и 7 %).

При реален прочит на историята и кратък разговор с опоненти високите оценки за социализма бързо биха тръгнали надолу. Работа наистина имаше, независимо дали беше подходяща за конкретния човек.

Второ, спокойствие имаше, но на цената на какво – перманентна дезинформация, мистификация на истинските новини, деградация на институциите, което превръща лелеяното спокойствие в ерзац.

На трето и на четвърто място са поставени образованието и здравеопазването. Първото наистина беше на добро равнище, макар и силно идеологизирано, което автоматично го девалвираше.

По отношение на здравеопазването нека не забравяме, че старите лекари отпреди комунистическия метеж изпълняваха дейността си като лекари в „народната република“, което крепеше равнището на здравеопазването дълги години след 9 септември 1944 г.

Едва след носталгичните напеви са посочени негативните асоциации за комунистическия режим. По-малка част от респондентите посочва лоши страни на политическата система като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване – едва 2%.

Ако подминем, а не бива, цензурата, репресиите и ограничаването на личните свободи, как да коментираме забраната за пътуване? Нима това е нещо маловажно? Нима берлинските стени, издигани в умовете и в душите на хората, не ни превърнаха в пасмина, „сътворила” една от най-отвратителните, най-грозни и дамгосващи думи в националния речник като „невъзвращенец“!? Дума-присъда, с която бяха заклеймявани млади, способни и свободолюбиви българи, изтръгнали се с риск за живота си от веригите на „най-хуманния строй”?

Тествано е и отношението на анкетираните към различни исторически личности. И тук тенденциите тревожат. Симпатии към комунистическите вождове демонстрират само по-възрастните респонденти. Абсолютно всички са запознати с „личността” на др. Тодор Живков. 41% от хората отговарят, че отношението им към него е положително; 33% остават привидно неутрални, като избират килифарската опция „нито положително, нито отрицателно“ и едва 18% декларират отрицателно отношение към комунистическия сатрап.

Следователно 74% от съвременните българи одобряват управлението на откровен диктатор, на чиято съвест лежат милиони прекършени съдби за цели 33 години в комунистическа България!!! Излиза, че подобни люде одобряват управлението на елементарен и необразован селски хитрец, масовите му манипулации, откритата сегрегация, откровеното насилие и в крайна сметка –  ганювското „снишаване“, докато мине бурята. За да си я карат после постарому.

Изследването всъщност показва страховита тенденция към оскотяване на нацията ни, към умишлено и системно оглупяване, към тенденциозно трактуване и изкривяване на историята от най-близкото ни минало!

Налице е тревожен проблем, пробойна в националната памет и в националната съвест, пробив в системата на националните ценности и националната ни доктрина.

Налице е тежък провал на политическата класа, на всички, които се бият в гърдите, че ратуват и са „работили” за възпитанието на вече две поколения българи.

Етикети: * * * *