Никой, който прави реформи, не е обичан

преди 1 седмица

Христо Кирчев: Не бързам да обвинявам Иван Костов за приватизацията!

От Христо Кирчев, кмет на Варна (1991-1999), депутат в 39-ото и 40-ото НС

Гледах тази сутрин Иван Костов по БТВ, анонсиращ новата си книга за прехода в предаването на Антон Хекимян. Като активен съидейник в създаването на СДС от първите му дни, съм участник и наблюдател на много от събитията, описани от бившия премиер. Предварително искам да обявя, че по времето на управлението на ОДС/СДС/ имахме, меко казано, крайно хладни отношения. Вината за това сигурно не е само на Иван Костов, а и моя. По характер съм сговорчив човек, но като антикомунист не понасях командирския му манталитет, а той боготвореше абсолютните послушковци и подмазвачи. Аз, обратно, съм човек на свободния дух и мислене. Затова ненавиждах „комунизма“ и погледа ми беше на Запад, най-вече Америка.

Не съм чел книгата, но при доста дългия разговор между Антон Хекимян и Иван Костов видях, че бившият премиер почти няма промяна в характера и мислене си. Външно изглеждащ много добре, трудният му характер е същият. С много почитатели, предизвикващ голям публичен интерес, мога да кажа, че малко са хората, които го познават отблизо. Може би заради този характер беше „командирован“ да оглави СДС и да извърши крайно трудни реформи, без да се разясни на българските граждани какво по точно ще се извърши чрез тези реформи.
Съвременниците на времето във втората половина на 90-те години от миналия век си спомнят за тоталната икономическа разруха на българската икономика благодарение на крайно лявата политика на БСП за запазване на почти никому ненужна българска индустрия, изостанала с много десетилетия от световната, работеща предимно за страните от СИВ. А СИВ се беше разпаднал. Излязохме на конкурентния световен пазар. И оттам всичко се срина.

При това тежко икономическо състояние Иван Костов оглави СДС, а чрез избори оглави правителството на ОДС с абсолютно парламентарно мнозинство (ОДС имаше 137 депутата). Започнаха „промени“ в онова голямо, волно СДС, което обичахме. Бяха прогонени голяма част от старите седесари, които биха попречили на едноличното управление на Костов. След това СДС стана партия, не без външното влияние и съвети на германската десница.
Оправданието беше, че за предстоящите тежки реформи е необходимо СДС да бъде мощна унифицирана формация с вожд, наподобяваща ХДС на Хелмут Кол. Ролята на вожда се пое от Иван Костов. Прие названието „командир“. Но когато си вожд, трябва да имаш ясното съзнание накъде водиш хората, жадуващи за справедливост и демокрация!

Отдавна покрай Централния военен клуб не са се извивали такива опашки. Снимка: Асен Генов.

За съжаление вместо изпълнение на широко тръбените обещание за наказание на кредитните милионери, разкриване на досиетата, наказание за икономическата катастрофа, Иван Костов започна да изпълнява плана „Луканов“ за приватизацията. Това много разочарова хората и ги накара да забравят за СДС.

Не бързам да обвинявам Иван Костов за приватизацията!

Много хора днес я осъждат, търпейки нейните последствия. Но много малко хора са запознати с изискванията на международните финансови институции за спасяването на България от фалит. ИЗИСКВАХА СПЕШНА ПРИВАТИЗАЦИЯ. Чест прави на Иван Костов, че пое удара на тежките промени и реформи.
НЯМА ОБИЧАН ЧОВЕК, ПРАВИЛ РЕФОРМИ! Времето го отчита…


И тук на „помощ“ на Костов дойде изключително тежкият му характер. Недиалогичен, непонасящ критика и съвети, живеещ с неговото мото „Праведният съм аз, безпогрешният съм аз“, позволи егото му да го победи. Сърдит на всеки и всички, болшевишкият му характер надделя. Вместо да е по медиите да разяснява реформите, кое ги налага, той беше сърдит за всеки негативен въпрос и действие. Днес Костов обяснява как министрите му имали пълна свобода! Само някой да гъкнеше, беше сменяван. Накрая си направи кабинет от послушковци, повечето бивши номенклатурни кадри на БКП!
Г-н Костов отчете, че не е извършена декомунизацията, така както Конрад Аденауер изгради проствоенна Германия, извършвайки денацификацията. Но Аденауер беше страдал от нацистите, докато върхушката на СДС, по един или друг начин, беше свързана с бившите комунисти. Просто тогавашните управляващи, водени от г-н Костов, не желаеха декомунизацията да се случи. Не може хора, близки до върхушката на БКП и с тоталитарно посткомунистическо мислене, да извършат този труден и отговорен процес.

Българите не искали демократични промени. Вярно е, че това, което остана в България, с изключения, иска връщане към миналото.

ДЕМОКРАЦИЯТА Е ОТГОВОРНОСТ НА ЛИЧНОСТТА!

Държавата дава свобода за това личността да я оползотвори. Да се развиваш, работиш, изграждаш…
Между тези два милиона българи, напуснали страната ни, има блестящи, много умни и способни младежи. Те избраха Европа и Америка именно защото могат да се развият и да живеят в демократични общества! Но благодарение на егоизма и късогледството на бившите комунисти, днешни бизнесмени, българите забравиха за демокрацията. Наложи се руският път за „упадък“, не европейският за развитие.

Но приет или критикуван, г-н Иван Костов остана ярка личност на прехода. Фактът, че има постоянен интерес към него, говори, че е интересна личност!
Един ден, когато бяхме заедно в парламента, в началото на 2002 г., беше остро критикуван и подиграван от медиите. Бяхме си подобрили отношенията и от време на време си говорехме. Изразих съжаление за острите критики и обвинения към него. Прекаляваха, а преди това бяха в краката му… Той ме погледна натъжен и каза „Умряло куче никой не рита Христо“… Такъв си е Иван Костов, вътрешно много чувствителен, а външно, да бъде Вождът…
И е прав. ОСТАНА СИ ЛИЧНОСТ!

Етикети: * * *