Най-важна е историята, която творим днес!

преди 1 месец

Нима Република Северна Македония е наследник на българската история. Няма как те да „крадат“ историята на нашите общи деди?

Изграждането на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от изключително значение за утвърждаването на българските национални интереси и национална сигурност. Бързото приемане на Република Северна Македония в НАТО и започването на преговори за членство в ЕС ще допринесат за стабилността и просперитета на България. От тази гледна точка подкрепих подписването на Договора за добросъседство и приятелство от 01.08.2017 г.

Притеснен съм, че огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз е излизане от параметрите на Договора и ще затрудни отношенията между двете страни. Страхувам се, че тя ще постави България в изолация и работи единствено в полза на чужди сили, които не искат стабилност и благоденствие в нашия регион.

Няма съмнение, че част от българския народ на ранна фаза на наговата национална консолидация е бил силово откъснат и в премеждията на 20-ти век е формирал своя македонска национална и езикова идентичност. Няма съмнение, че за дълъг период македонската идентичност е била в рамките на общобългарската. В рамките на България тя си остана такава въпреки престъпната политика на БКП за „македонизация“, извършвана под диктата на Съветския съюз. Но също така е вярно, че извън границите на България, в условия на чужда окупация, македонската идентичност се превърна в щит срещу чуждата асимилация. Именно тази македонска национална консолидация в рамките на Югославската федерация спомогна за превръщането на Македония в независима държава. За нейна чест България беше първата страна в света, която по времето на правителството на Филип Димитров призна независимостта на Македония. За съжаление беше лансирана тезата, че България признава държавата Македония, но не признава македонската нация и македонския език. Това за нашите партньори в ЕС и в НАТО е непонятно. В съвременния свят под „нация“ се разбира група от хора с общо управление независимо от техния етнически произход.
Колкото до македонския език, той без съмнение е кодифициран на базата на говори, които в миналото са били определяни като български. Но с писането на унизителни звездички (*) след понятието „македонски език“ ние само ще втвърдим нежеланието на хората, социализирани като македонци, да приемат историческата истина.

Обидно е и разделението „българска история“ до 1945 г. и „македонска история“ след тази дата. Нима Република Северна Македония не е наследник на българската история? Възможно ли е те да „крадат“ историята на нашите общи деди?

Историческият спор не може и не бива да е междудържавен. Той трябва да бъде обществен! Той трябва да се води в македонското, но и в българското общество! Ние, политиците, трябва само да осигурим подходящата рамка, така щото никой историк или учен да не бъде упрекван, че отстоявайки едно или друго разбиране, „предава националните интереси“.

Днес в Северна Македония силите, които се противопоставят на договорите с България и с Гърция, които не желаят Северна Македония да стане член на НАТО и на ЕС, използват Рамковата позиция за бясна пропаганда срещу смелите македонски политици, които подадоха ръка на България. Какво целим с нашата позиция? Да ги свалим? На власт да дойде ретроградно правителство, което да прекъсне разговорите с България и да върне Северна Македония в прегръдките на Москва и Белград? Така ли ще защитим националния си интерес?

Историята е била, каквато е била. Тя няма да се промени, колкото и някои да я отричат. Но най-важна е историята, която творим днес. Нейните последици ще се усещат с десетилетия напред!

Етикети: *