Нова Желязна завеса се спуска над Европа с китайския проект „Един пояс, един път“

преди 1 месец

Периодът на европейската наивност свърши.

От Кацуджи Наказава. Публикация на „Nikkei Asian Revew“


Плакатът, призоваващ човечеството да изгради общност с обща съдба“, може да се види навсякъде в Китай
Снимка Katsuji Nakazawa

Навсякъде из Китай се издигат големи табели за популяризиране на един от любимите политически лозунги на президента Си Дзинпин. Той призовава човечеството да изгради „общност с общо бъдеще“.

Зад изписаните думи с гордост се вижда снимка на гръцкото пристанище Пирея, близо до Атина, и многото китайски кораби, които акостират там. Пристанището в Пирея е придобито и се управлява от  китайската държавна компания „China Ocean Shipping“ (Group) или „Cosco“.

Пирея, най-голямото и най-оборотното товарно пристанище за контейнери в Гърция, беше първият пробив в стремежа на Китай да изгради общност с обща съдба.

Сега „фронтовата линия“ напредва към Триест. Северният италиански пристанищен град на Адриатическо море търси средства за възстановяването на пристанището си в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един и път“ и се надява китайските държавни компании да инвестират в пристанищните терминали и в околните железопътни мрежи.

Триест стана скандално известен в началото на Студената война. През 1946 г. бившият британски премиер Уинстън Чърчил се позовава на пристанищния град в речта си „Желязната завеса“, която произнася във Фултън, щата Мисури:

„От Щеттин (днешния полски град Шчечин) на Балтийско море до Триест на Адриатическо море Желязна завеса се спусна през (европейския) континент“.

Стратегически разположен в края на тясна ивица земя между Италия и балканските държави и в близост до Бавария – индустриалното сърце на Германия, пристанището е имало бурна история. След Втората световна война градът е обявен за свободна територия под закрилата на ООН. По-късно войските на вожда на Социалистическа федеративна република Югославия  Йосип Броз Тито нахлуват и завземат част от зоната (но не и града).

Ако си осигури предмостие в Триест, влиянието на Китай в Адриатическо море би могло да се разшири значително, а това притеснява САЩ.

На другия край на Желязната завеса, в споменатия от Чърчил, Шчечин в Полша, САЩ и Китай водят различна битка, този път срещу китайския производител на телекомуникационно оборудване „Huawei Technologies“.

През януари полските власти арестуваха китайски служител на „Huawei“ по подозрение в шпионаж. Полското правителство обмисля също изключването на компанията от безжичната си мрежа от следващо поколение, което предизвика изявление на „Huawei“. В него висшите държавни служители на Полша бяха разкритикувани, че са се „навели“ и са се съобразили с интервенционистката програма на Вашингтон.

Битката за хегемония по южните и северните краища на някогашната Желязна завеса е символична за времето, в което живеем. Китай бележи „победи“ в страните от Централна Азия и Източна Европа, в трите балтийски държави и в страните от бивша Югославия. Всички те се опитват да се закачат за „Пояса и пътя“.

Берлинската стена – символ на Студената война, се срина преди 30 години и това доведе до период на ненадмината мощ за САЩ. Сега Китай се появява като съперник, притежаващ оръжие, с което Съветският съюз никога не е разполагал – икономическа сила.

На 21 март президентът на Китай Си започна шестдневна обиколка на три европейски страни – Италия, Франция и Монако, и многократно изтъква лозунга си за „човечеството като общност с общо бъдеще“.

Идеята за изграждане на глобална общност с обща съдба е централната стратегия на „новата епоха“ на Си и отразява крайната цел на инициативата „Един пояс, един път“. Тя е вписана в устава на Китайската комунистическа партия и в преамбюла на китайската конституция.

Но идеята за споделяне на обща съдба с комунистически Китай е некомфортна за европейските страни, които защитават свободата и демокрацията – ценности, които не се споделят от комунистически Китай.

Всъщност бързото навлизане на държавни китайски компании в ЕС тревожи много европейски страни.

Чрез Гърция, Португалия и Италия Китай навлиза в Европа, получавайки достъп чрез мекото „коремче“  на континента – икономически затруднените южни държави.

Когато „Cosco“ придоби правата за пристанището в Пирея, първоначално се смяташе, че това стана възможно заради гръцката талкова криза и тежкото икономическо състояние, в което се намираше страната. Но когато „Поясът и пътят“ стигнаха до Италия – страна от Г-7, става ясно, че идването на Китай не е случайност.

Европейският съюз наскоро промени политиката си към Китай, описвайки страната като „системен съперник“. Времето съвпадна с обиколката на Си. Въпреки че Китай смята, че посещението му ще подчертае партньорството с Европа, някои от големите държави в ЕС реагираха по различен начин.

По време на срещата си със Си в Париж на 25 март френският президент Емануел Макрон, имайки предвид Италия, направи забележка, с която индиректно предупреди Китай  да не се опитва да вбива клинове в ЕС и да привлича страна след страна.

Преди да проведе разговори със Си, Макрон спомена за промяна в политиката на ЕС спрямо Китай.

Периодът на европейската наивност свърши“,

заяви той. Германският канцлер Ангела Меркел също даде да се разбере, че Китай е колкото партньор, толкова и конкурент с различна политическа система.

В ЕС е силно застъпено схващането, че Китай не е отворил в достатъчна степен пазара си и че различните системи в търговията и в други области позволяват на страната да извлича едностранно и несправедливо ползи за себе си.

Въпреки съпротивата Си  успя да подпише меморандум за разбирателство с Италия по отношение на „Пояса и пътя“, първото такова споразумение с държава от Г-7. Този пробив ще даде тласък на втория форум за международно сътрудничество, посветен на „Пояса и пътя“, който ще се проведе в Пекин в края на април.

Отношенията между Китай и Италия датират от векове. През 13 век венецианският търговец Марко Поло посещава моста Лугоу в днешния Пекин и в „Пътуванията на Марко Поло“ го нарича най-красивия в света. Мостът вече е известен като мост „Марко Поло“.

Доскоро италианските луксозни модни марки бяха изключително популярни сред висшите бюрократи в Китай, като много от тях носеха обувки, изработени от Салваторе Ферагамо.

Това продължи, докато ожесточената антикорупционна кампания на Си не принуди висшите китайски бюрократи да се откажат от своите „Ferragamos“. Но Китай остава голям пазар за италиански продукти и износът на Италия за Китай се разширява.

Бруталното проникване на Китай в Европа разтревожи САЩ повече от всяка друга страна.

САЩ нееднократно изразяват недоволството си от официалното включване на Италия в програмата на „Пояса и пътя“, но не успяха да убедят Рим да промени намерението си. Примамката на китайските пари взе превес.

Паметникът на Чърчил в Лондон

Китай от своя страна обаче трябва добре да си направи сметката. Икономиката му губи сила, дългът набъбва, наред със засиленото обществено недоволство. Китай вече не може да си позволи да хвърля безразборно инвестиции в чужбина.

Миналия октомври вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс произнесе тирада срещу Китай и определи стремежа на Пекин да разшири влиянието си чрез „Пояса и пътя“ като „дългова дипломация“.

Вашингтонското изказване  на Пенс беше определено  като „втората реч за Желязната завеса“.

Седемдесет и три години след историческото слово на Чърчил за Европа, разкъсана между САЩ и Съветския съюз, сега континентът е заплашен от нова Студена война между Вашингтон и Пекин.

Кацуджи Наказава е писател и редактор в „Nikkei“, базиран в Токио. Той е прекарал седем години в Китай като кореспондент, а по-късно и като шеф на китайското бюро. Наказава е носител на Международната награда на журналиста „Vaughn-Ueda“ за международни репортажи

Етикети: * * * *