Новите газопроводи – мечта за Русия, кошмар за ЕС

преди 5 месеца

Финансовият и политическият риск ще трябва да се поеме директно от страни като България. Тя може да пропилее оскъдните си ресурси за колосални начинания със съмнителни ползи за когото и да било, с изключение на Русия.

В продължаващия конфликт между Русия и Запада, Русия държи силен коз –  износа на природен газ. Въпреки смразените отношения, през 2018 г. доставките на газ от Русия за Европа и Турция достигнаха до 201.8 милиарда кубически метра (bcm). И докато ЕС продължава да налага санкции срещу Русия, много от страните-членки продължават да са очаровани от идеите за построяването на нови мегапроекти.

Германия например продължава да подкрепя газопровода „Северен поток 2“, който трябва да пренася природен газ от Русия до северното германско крайбрежие.

Русия е на път да използва друг голям проект – „Турски поток“, за да засили влиянието си в задния двор на Европа. Тръбопроводът, който преминава през Черно море между Русия и Турция, беше открит през 2018 г., а първите доставки на газ се очакват към края на тази година.

Чрез „Турски поток“ руснаците правят търговски и геополитически пробив. В търговско отношение тръбопроводът спомага за затвърждаването на позицията на „Газпром“ в Турция, която е неговият втори по големина клиент след Германия. От геополитическа гледна точка тръбопроводът заобикаля Украйна и задълбочава стратегическото партньорство на Русия с Турция в момент, когато връзките на Анкара с дългогодишните ѝ съюзници от двете страни на Атлантическия океан са крайно изострени.

„Турски поток“ вероятно ще засили хватката на руския президент Владимир Путин и на Балканите.

Във втората си фаза, ако желанията на Путин се материализират, тръбопроводът ще транспортира 15.75 млрд. куб. метра газ през България и след това през Сърбия, Унгария и Австрия.

Не е тайна, че Кремъл се опитва да проникне в задния двор на ЕС. Но често обсъжданите методи – пропаганда, дезинформация и разузнавателни операции, бледнеят в сравнение с неговите действия в енергийния сектор. Кремъл претърпя драматичен провал в усилията си да попречи на присъединяването на страни като Черна гора и наскоро преименуваната Северна Македония към НАТО. Но способността му да кооптира политици и бизнесмени, като им подхвърля привлекателни строителни контракти и печалби от търговия и пренос на горива, е безпрецедентна.

Европа отвърна на удара. Тъй като Турски поток е насочен към ЕС, Газпром ще трябва да го приведе в съответствие с европейските антимонополни правила. Тези правила, които до голяма степен бяха изготвени след като Русия спря доставките на газ за Украйна през 2009 г., целят диверсификация на енергийните доставки, за да се избегне зависимостта от Русия. Едно от правилата – това, че енергийните компании не могат едновременно да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ през нея, представлява особено предизвикателство за Москва, която иначе би позволила на Газпром да изгради тръбопровода и след това да доставя газ по него.

Ето защо Путин се зае да ухажва Балканите от името на Газпром. По време на посещението си в Сърбия през януари Путин подписа договор за създаване на съвместно предприятие между „Газпром“ и „Сърбиягаз“ – сръбската държавна газова компания, за полагане на  250 мили ( 400 км) тръба. А през март руският премиер Дмитрий Медведев се отправи към България, за да договори построяването на още една отсечка от 300 мили (близо 500 км). Там държавната фирма „Булгартрансгаз“ прояви желание да  изгради и експлоатира продължението на Турски поток. Но „Булгартрансгаз“ ще трябва да намери около 1,6 милиарда долара, за да направи това. Русия няма да предостави средствата за това. Тя твърди, че България ще получава достатъчно печалби от транспортните такси и продажбите на газ от Газпром, за да си струва да ноправи инвестицията. Българското правителство заяви, че може да получи част от парите от Брюксел, но това едва ли ще се случи.

ЕС проявява готовност да позволи на Берлин да наруши антимонополните правила за „Северен поток 2“. Там Русия ще притежава тръбопровода и газът в него, защото Берлин твърди, че проектът ще бъде частен. Но изглежда ЕС ще е по-строг в прилагането на своите правила на Балканите. Тя може да окаже натиск над Сърбия да не  сключва сделка, при която „Газпром“ би контролирал 51% от „Турски поток“. Въпреки че Сърбия все още не е член на ЕС, тя преговаря за присъединяването си. Енергийната комисия, базирана във Виена, която има за задача да приведе законодателството на страните кандидатки в съответствие с европейските правила, вече предупреди, че плановете за Турски поток нарушават правилата на ЕС. Ако не се съобрази с това Сърбия рискува да забави хода на преговорите за членство в ЕС.

За да смекчи позицията на Европа, българският премиер Бойко Борисов заяви, че Турски поток ще бъде само един от тръбопроводите, който ще се вливат в евентуален нов газов хъб „Балкан“. Той ще бъде захранван с доставки от Азербайджан и от офшорни полета в Черно море. По този начин, според Борисов, Балканският газов хъб всъщност ще спомогне за диверсификацията на енергийните доставки. За негово съжаление, Медведев и изпълнителният директор на „Газпром” Алексей Милър пренебрегнаха идеята.

Те не искат България да може да смесва и препродава газ чрез европейска инфраструктура.

Така че Борисов не бива да очаква нито да бъде освободен от прилагането на европейската регулация, нито финансова помощ от Европейската комисия. С други думи, българският данъкоплатец ще трябва да поеме рисковете.

Но и София има коз в преговорите си с Русия. Съгласно настоящия договор Газпром е длъжен да плати на България такси за транспортиране на газ през страната до 2030 г. Когато договорът за това в сключен повечето газ идва от т. н  Трансбалкански тръбопровод, който пресича Украйна. С построяването на „Турски поток“ този маршрут, който е в експлоатация от 80-те години на миналия век, става излишен. Българското правителство може да осъди Газпром за обезщетение за загубени приходи от транзитни такси. За да избегне плащането на стотици милиони, Путин ще трябва да предложи някои отстъпки на Борисов, включително и гаранции, че Русия ще направи продължаването на „Турски поток“ към Европа икономически изгодно.

Сърбия и Унгария също може да се присъединят към България, в оказването на натиск върху Русия. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Борисов знае за склонността и способността на Кремъл да предизвиква хаос във вътрешната политика на страни като България и не желае да поема рискове в отношенията си с Москва.

Сърбия поддържа специални отношения с Путин, когото разглежда като критичен съюзник по най-важните за нея въпроси като Косово. По същия начин Унгария Виктор Орбан желае да завили собствените си политически и икономически връзки с Русия. Накратко, тези страни трудно ще създадат единен фронт. Путин има много възможности да ги разделя и владее.

Дали България, Сърбия и други ще удържат в устояването на техните интереси е лакмусов тест за естеството и дълбочината на връзките им с Русия. Засега те вярват, че могат да намерят начин да работят с Русия, без да нарушат европейското законодателство и да влизат в конфликт с Европейската комисия. Кой може да ги съди за това? Те видяха как големите страни от ЕС, като Германия играят тази игра. Но за разлика от Германия те нямат силата променят правилата или да правят политически компромиси с Брюксел. Освен това Русия не е в настроение да предлага особени облаги на източноевропейските страни, които разглежда като васали.

Финансовият и политическият риск ще трябва да бъде поет директно от страни като България и Унгария. И ако те не изиграят добре картите си,  ще пропилеят оскъдните си ресурси за колосални начинания със съмнителни ползи за когото и да било, с изключение на Русия.

Димитър Бечев е научен сътрудник в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет. Автор е на книгата „Русия се завръща на Балканите“.

Публикацията е на Foreign Policy