Ново дясно – стари трикове

преди 2 месеца

Трикът на ДА България да ангажира цялата демократична общност със своите кандидати за Европейския парламент едва ли ще успее!

В един от вицовете се разказваше как Киркор спасил живота на Гарабед. Последният се чудел как да му се отблагодари и дал на спасителя си спестовната си книжка.

-За какво ми е, попитал Киркор – аз не мога да тегля от нея.

На което Гарабед отвърнал:

-Нищо, внасяй!

Спомнихме си за този виц, когато получихме покана от активисти от „Да, България“ да  гласуваме на предварителни избори за излъчване на техните кандидати за евродепутати по електронен път.

Преди няколко месеца лидерът на БЗНС Николай Ненчев предложи да се проведат вътрешни избори за ръководство на евентуален нов политически субект вдясно и, разбира се, за подреждане на листата на кандидатите за евродепутати. „Да, България“ имат достатъчно известни и уважавани лица, които след добра кампания вероятно щяха да се представят добре.

Те отказаха само за да обявят, че ще проведат предварителни избори, за да излъчат „техните кандидати за общите листи“ на предлаганата коалиция „Демократична България“!

Когато процедурата започна, се оказа, че в тези избори могат да участват не само отчетени членове на „Да, България“,  но и много по-широк спектър от демократично мислещи избиратели!

Трикът „Ние излъчваме кандидатите, вие гласувайте“ няма как да спомогне за обединение на демократичната общност.

Това, от което тя е страдала най-много през последните близо тридесет години, е, че не ѝ бе дадена възможност да селектира своите лидери и кандидати. Стана така, че почти всички, за които демократичните избиратели можеха да гласуват, бяха някакви представители на втория ешелон от върхушката от комунистическия режим или негови галеници.

Всеки път се повтаряше един и същ трик.

Лицето Н е потомък на видно комунистическо семейство, ама той е демократ. И само той има шансове да бъде избран. Хайде да гласуваме за него… И накрая се оказа, че почти целият днешен политически и стопански елит произлиза от едни и същи същите среди. С няколко видни изключения, малко от тях останаха до край верни на демократичните идеали.

Трикът на „Да, България“ да ангажира емоционално далеч по-широка общност със своите кандидати, без да допусне конкуренция от страна на останалите субекти в силно стесненото демократично пространство, няма да е първия грях на тази партия. Отказът ѝ през 2017 г. да се коалира с партиите от Реформаторския блок и от „Нова Република“ доведоха до разтрояване на вота и до пълното отсъствие на автентични демократи в днешния парламент.

Изглежда, че не бяха извлечени никакви поуки. Всички признават, че РБ се провали защото не беше единен. Нямаше единно ръководство, нямаше отчет към едни и същи избиратели.

Идеята, че могат да се проведат предварителни избори за кандидатите на една от партиите, която после да влезе в коалиция, и коалиционните партньори евентуално да се „надцакват“ с преференции, няма да доведе до нищо по-различно от поредния хаос и караници.

На десния избирател отдавна му е писнало от подобни номера.

Ако днес имаме президент, който активно се опитва да отдалечали България от принципите на парламентарната демокрация и от европейския път на развитие, то се дължи на неспособността на десницата да подреди ясно приоритетите на своите избиратели. Макар да бе номиниран от ГЕРБ, президентът Плевнелиев се доказа като последователен демократ и евроатлантик. През 2016 г. вместо да заявят, че ако ГЕРБ го номинира за втори мандат (нещо, което те видимо не искаха да направят) и ако поканят РБ да излъчи кандидатът за вицепрезидент, ще се стигне до обща кандидатура във формат ЕНП, от ДСБ излязоха с витиевато предложение действащият тогава президент да се яви като независим, за да бъдел равно отдалечен и т.н.

Като достоен човек г-н Плевнелиев отказ да играе подобна шарада! Така бе проигран и без това малкият шанс президентът да бъде подкрепен за втори мандат от цялата демократична общност плюс ГЕРБ. Подобна държавническа постъпка никак нямаше да означава, че Христо Иванов или Радан Кънев нямат основателни критики към тогавашното правителство или мнозинство!

Днес всички виждаме резултатите от подобно мерене на силите и демонстрации на опозиционност независимо от по-широкия контекст.

Но и дали всички страдаме от тях?

Да сте чули от представители на „Да, България“ някаква особено остра критика към президента Радев?

Вероятно и избирателите на ДСБ биха искали техните лидери да обясняват на обществото по-гръмогласно какви опасности за страната крие екипът, който го издигна за президент и който вероятно му пише речите!

Вероятно много от избирателите на ДСБ ще участват в предварителните избори за кандидат на „Да, България“ за изборите за Европейски парламент.

Нашата надежда е, че много от тях ще се замислят и ще осъзнаят, че това, което се случва с България, е много по-важно от това кой кого ще надиграе в поредната безпринципна коалиция!