Новогодишната реч на Радев

преди 8 месеца

Лицемерието не подмина и празника

Подобно на много българи, през последните минути на 2018 година не пуснах Радев в своя дом. Не го изгледах на запис и на празничния 1 януари. Нямаше как да знам, че президентът ще обяви политиката за неканен гост на празничната трапеза, след като самият той я вкара по недвусмислен начин в домовете и по площадите именно в новогодишната нощ.

Но проблемите, които Радев засегна, са реални. Народът ни трябва да прецени как да се справи с тях и което е не по-малко важно, да разбере кой има желание да ги реши и кой спекулира с това.

Вярно е, че стотици хиляди българи са далеч от родината, а много други правят планове да емигрират. Вярно е, че мнозина наши сънародници посрещат новата година в недоимък. Вярно е, че много от нас се съмняваме в честността на изборите, и то не само защото се опасяваме, че резултатите са фалшифицирани, а и защото имаме основателни съмнения за задкулисни договорки. (Трудно е да приемем, че ГЕРБ са вярвали, че Цецка Цачева може да бъде избрана за президент, особено след като повтори кампанията на Радев и заяви, че ще кани Путин в Плевен).

Как да приемем за истина призивите на Радев за върховенство на закона, след като самият той, докато беше облечен в униформа, заяви, че не приема решения на Министерския съвет и на Народното събрание?

А наскоро призова военните да не се подчиняват „сляпо“ на избраните политици, които по конституция трябва да определят политиката на страната?

Ако Радев иска сериозен разговор за бъдещето на България, той може и трябва да го предизвика не на празничната трапеза, а в делнична обстановка да инициира дебат по големите теми на деня.

Защо много от българите са бедни?

Защо емигрират?

Къде емигрират?

Каква е биографията на основните носители на мегакорупцията? Какъв е техният генезис? Как произволът им може да бъде ограничен?

Всичко това не може да се случи без обективен разказ за миналото и без рационален план за бъдещето.

Президентът трябва да стои над партийното боричкане, но той не може да бъде „деполитизиран“. Негова задача е да обединява нацията, но не като „папагалства“ предразсъдъците на мнозинството, а като анализира и рационализира проблемите и посочва пътя за тяхното решаване.

Например да посочи как вместо да изнасяме берачи на ягоди в Англия, да залеем английския пазар с български конфитюр?

Крайно лицемерно е да твърдиш, че

„българите свикнаха да дишат въздуха на свободата и няма да позволят тя да бъде ограничавана“,

без да си осъдил безрезервно времето, когато свободата бе ограничавана и политическите субекти, които я ограничаваха. Защото големият сблъсък в България не е между отделни партии и политици – те показаха, че могат да се вплитат във всякакви комбинации, а между онези, които потискаха свободата, за да си осигурят произвол, и тези, които и преди, и след 1989 г. се бореха и продължават да се борят за свободна, правова, европейска България.

Докато този колосален сблъсък не бъде разказан като приказка за доброто и злото и огромното мнозинство от българите не осъзнае и не осъди злото, което ги мачкаше преди и след 1990 година, няма да настъпи край нито на бедността, нито на произвола.

Вместо под път и над път да повтаря, че ще продължи да се бори за отпадане на санкциите, наложени на някои приближени на режима на Путин, истинският български президент е длъжен да обясни на народа, че преди десетилетия Кремъл започна да налага санкции на българския износ за Русия и че ако можехме да постигнем търговски баланс с тази страна, положителният баланс, който имаме с държавите от ЕС, щеше да произведе трайно капиталово натрупване, без което няма излизане от бедността. Да обясни по човешки, че тъй като е малко вероятно Русия някога да промени политиката си спрямо България – а тя винаги е очаквала от нас само и единствено сляпо подчинение, трябва да сведем зависимостта си от нея до възможния минимум. Че руските проекти са основният източник на мегакорупция у нас. И т.н.

Лицемерното припомняне по време на празника, че голяма част от нашите сънародници мизерстват, и вайкането, че много други емигрират или възнамеряват да направят това, без ясно да се обясни Голямата картина защо се стигна дотук и без да се представи рационален план какво е необходимо, за да заприличаме на страните, в които българите емигрират, граничи с цинизъм и поражда само объркване.

Докато това е така, все повече българи ще си изключват телевизорите в новогодишната нощ, а празничната атмосфера на много други ще бъде развалена. И което е по-важно, България няма да се приближава до решението на проблемите, а напротив, ще се отдалечава от него

Етикети: * *