Обсадената крепост живее в режим „оцеляване”

преди 2 години

Прехвалената пресконференция на В. В. Путин повтори предишните от 2004 г. насам

Снимка: „Каспаров.ру“

Медал за мазохизъм заслужават всички, които издържаха три часа и 46 минути да слушат и да гледат годишната пресконференция на руския президент. Организаторите и самият Путин заслужават поне номинация за „Оскар”. Нагласени 66 въпроса и 66 заучени отговора бяха разиграни в атмосферата на едва сдържана еуфория, в която верни поданици и млади комсомолци, преоблечени като журналисти или като пратеници на „трудови” колективи, изказваха гореща благодарност към правителството, партията и лично към слънцеликия Владимир Владимирович.

Така възторжени и благодарни са били родителите им към Бащата на народите др. Сталин. Също като дедите и прадедите им, готови да се кланят и да гинат в името на Иван Грозни, Петър Първи, Николай Втори, Александър Трети или на всеки друг руски сатрап.

Четиринадесетата пресконференция бе досущ като тринадесетата. Тя от своя страна наподобяваше дванадесетата и т. н. Руският фюрер си бе направил труда да наизусти доста числа и примери, с които се опита да докаже, че икономиката се развива с устойчиви темпове, въпреки санкциите на коварния Запад. Повтори мантрата, че санкциите помагали на режима да търси иновациии и да се развива. Малко по-късно Путин изтъкна, че ако не били санкциите, показателите на руската икономика щели да бъдат още по-добри, но… Никой не посмя да посочи противоречието в две близки по време и по смисъл твърдения.

От Космоса нещата изглеждат като коледна приказка: Земята е най-прекрасната планета в Слънчевата система; Русия е най-прекрасната страна на Земята, а др. В. В. Путин е възможно най-добрият ръководител на руската държава.

Снимка: „Грани.ру“

Във външната политика няма изменения: Западът се страхува и завижда на Руската федерация заради неспирното ѝ развитие, заради чудесния президент и покорното, бързо намаляващо население. Но в гниещия Запад французите се били надигнали срещу експлоататорите, надменните англичани не искат да останат в Европейския съюз, а в САЩ противниците на Тръмп му пречат да изпълни обещанията си, но верният приятел Путин нямало да го остави самичък.

„Слава Богу, че Скрипал е жив и въпреки това върху Русия са стоварени несправедливи санкции. Това е политизиран русофобски подход и повод за поредна антируска атака. Ако семейство Скрипал не съществуваха, щяха да измислят нещо друго, за да забавят развитието на Русия като вероятен конкурент. Не виждам други цели”

оплака се руския президент.

Самата Русия се радва на искрени и верни приятели: Китай, Турция и даже Япония (за Курилите не спомена и дума). „Не искаме война, но Западът отново ни налага надпревара във въоръжаването.”

Агресията срещу украински кораби в неутрални черноморски води представлявала предизборна провокация на президента Порошенко. Режимът на добрия чичко Путин ще продължи да оказва „хуманитарна и всякаква друга подкрепа” на главорезите в Донбас, иначе злобните украински войски щели „да ги размажат, изядат и разкъсат”. Украйна сама си била блокирала Донецка и Луганска област и сама стреляла по свои граждани. „Всеки ден там гинат мирни хора”, съжали бедните жители военният престъпник, виновен за гибелта на близо 13 000 украински граждани.

Друго събитие затъмни мизансцена на Путиновата пресконференция. Във Вилнюс завърши Форумът „СвободнаРусия”, който учреди Международен обществен съд за разследване на престъпленията, извършени от режима на Путин.

Снимка: „Каспаров.ру“

Нюрнбергският трибунал осъжда престъпниците от Третия райх, просъществувал 12 години. Процесът става възможен след победата на съюзниците от антихитлеристката коалиция.

Режимът на Путин управлява вече 18 години и скоро не смята да предаде властта. Тъй като в момента не  е възможно да бъде съден държавният глава на ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Международният съд засега ще има обществен характер.

Защо е необходим обществен съд?

Защото днес режимът на В. В. Путин представлява главната заплаха за човечеството. Заплаха, която по мащаби и по характер няма равна в цялата история.


Карикатира на JoepBertramsCagleCartoons.com

Ето част от по-големите престъпления, за които ще бъде съден руският диктатор:

  1. Узурпиране на властта. Създаване на система за фалшифициране на избори, унищожаване на независимата съдебна власт, превръщане на законодателната власт в придатък на изпълнителната. Изработване на репресивно законодателство, преследване на опозицията, ликвидиране на свободния бизнес и др. машинации, позволяващи на Путин да остане на власт 18 години вместо предвидените в Конституцията на РФ 8 години.
  2. Военни престъпления. Разпалване на агресивна война срещу Украйна, окупация на Крим и на част от Донбас. Подкрепа за диктаторския режим на Асад и участие в изтреблението на сирийския народ. Агресия срещу Грузия и откъсване на част от територията й. Престъпления, извършени по време на Втората чеченска война.
  3. Престъпления срещу свободата на словото. Създаване на цензура, забранена от Конституцията. Превръщане на контролираните от правителството медии в информационни войски, сеещи омраза срещу Запада, Украйна и вътрешната опозиция с цел да бъдат унищожени демократичните институции, да бъде осъществена намеса в изборите на други държави, да бъдат създадени и подкрепяни „пети колони” в страни от Европа и Америка.

Путин няма да си тръгне самичък. Той не е Горбачов и знае, че не го чака Нобелова награда, а луксозната килия на Слободан Милошевич в Хагския затвор. Затова Международният съд е призван да направи невъзможна подкрепата за кагебисткия режим от страна на западни държави, да разобличи местните „шрьодерчета“ сред политическия елит на Европа и Северна Америка, да подтикне световните лидери към крути и ефикасни мерки за икономическа блокада и политическа изолация на деспотичния режим.

Карикатура: „Дойче веле“

Международният обществен съд трябва да се превърне в генерална репетиция за трибунала в Хага, като посочи разграничителната линия, която отделя мълчаливото съглашателство с престъпния руски режим от прякото съучастие в неговите престъпления. Да предизвика пукнатини във фундамента на узурпаторската власт, да отвори пространства за съмнение и за несъгласие с мнимата непогрешимост на „вожда”, да окаже морална подкрепа на вътрешната опозиция на режима, с което да ускори неминуемия му крах.                                                                        

Етикети: * *