Общи усилия = сигурен успех?

преди 11 месеца

Историята не признава “ако”, но това не пречи да видим какво загубиха демократичните сили през годините от това, че воюваха не толкова с БСП и ДПС, а помежду си.

Помните ли? Общи усилия = сигурен успех бе лозунгът на Реформаторския блок за изборите на 26 март м.г. Но нито имаше общи усилия, нито никакъв успех.

За кой ли път – за съжаление.

През октомври се навършиха годишнини от два парламентарни избора – през 1991 и 2014 г. Подходящ повод заразмисъл.

Тъжният извод отдавна е известен – българската демократична общност загуби много в годините на прехода от това, че е разединена.  Тя се представлява от много партии, които по принцип обявяват, че техен противник е БСП, но на практика воюват ожесточено помежду си. Причините отдавна са ясни –лидеромания, вождизъм, нетърпимост към инакомислещи, мания за единственост и неповторимост на партията и каквото се сетите още.  

Резултатите са плачевни – печеливши в такива случаи са били най-вече ДПС и БСП.

С днешна дата един непредубеден наблюдател със сигурност би открил някакъв сценарий на пиеските, наречени избори – как така  пък все десните като правило се раздробяват, а левите не. С много малки изключения, които потвърждават правилото.

Историята не признава “ако”, но това не пречи да  видим какво загубиха демократичните сили през годините от това, че воюваха не толкова с БСП и ДПС, а помежду си.

13 октомври 1991 г.
Поотделно
СДС                                                             1 903 567   34.36%
СДС- център(БСДП и ПК“Екогласност“)   177 295    3.20%
СДС – либерали (ЗП иФКД)                         155 902    2.81%
БЗНС „Н.Петков“                                            190454    3.44%
Заедно                                                          2 427 218    43.81%
18 декември 1994
Съюз на демократичните сили1,254,465  24,1
Коалиция Народен съюз БЗНС-НС- ДП   338,427       6,5   
19 април 1997г.
ОДС (СДС, ДП, БЗНС,БСДП)                     2 223714   52.26%
17 юни 2001
ОДС  830 338       18,18%
25 юни 2005 г
Демократи за силна България                 234 788         6,44  
Обединени демократични сили (СДС, Демократическа партия, Гергьовден, БЗНС, Национално сдружение БЗНС)  280 323 7,68  
Български народен съюз (ССД, БЗНС – Народен съюз,  ВМРО)189 268 5,19
5 юли 2009
Синята коалиция ( СДС, ДСБ, БСДП, Обединени земеделци, РДП) 285 662 6,76
12 май 2013 г.
Коалиция СДС (СДС, Обединени земеделци, РДП, БСДП, Гергьовден 48 681                     1,374%
Коалиция ДСБ, БДФ                                    103 638          2,926%
5 октомври 2014 г
Коалиция Реформаторски блок(ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, БНД, ХДП 291 806     8,888%
Коалиция Десните (Български демократичен форум, Синьо единство, Единнанародна партия)7 234 0,220%
26 март 2017
Коалиция Реформаторски блок – Гласнароден 107 407          3.14%
Коалиция  Нова Република – ДСБ, Съюз за Пловдив,Българска демократична общност   86 984         2.54% 
Коалиция  Движение ДА България, Зелените, ДЕОС  101177    2.96%

Не е нужно да правим подробен анализ на всички парламентарни избори досега. Достатъчно е да видим какво стана на тези през октомври 1991 г. и на последните преди година и половина.

В политиката не винаги две плюс две е равно на четири, но ако през 1991 г. например СДС не се бе разцепил на три, щеше да спечели 2 427 218 или 43.81%, с 600 000 гласа и с 10 процента повече от БСП. . Толкова избиратели гласуваха тогава за четирите формации. Това осигуряваше на СДС комфортно абсолютно мнозинство и възможност да проведе всички реформи, предвидени в програмата му. България днес може би щеше да бъде като Полша, Унгария, Чехия, а не да крета на последно място сред страните от ЕС.

А демократичната общност напомни, че иска да бъде единна. На втория тур на първите преки президентски избори в страната кандидатът на СДС Желю Желев получи  2 738 420 гласа– ненадминат и до днес рекорд, който очевидно ще преживее още дълго.

Но кой да чуе тази общност. За съжаление вместо да си научи урока от 1991 г., СДС се оказа лош ученик и люспенето, изключването, замразяването продължи и слабото представяне на изборите  през 1994 г. бе повече от логично. БСП взе абсолютно мнозинство.

Впрочем това бе първият и единствен път, когато избирателите дадоха такова предимство на  столетницата. Никога оттогава досега БСП не можа да вкара в парламента трицифрено число депутати.

Това недвусмислино показва, че хората просто не искат БСП.

Десните се възползваха от това само веднъж – през 1997 г., когато ОДС получи абсолютното мнозинство.

Ако до появата на ГЕРБ всеп ак бе възможно десни партии да си ги мерят и да се явяват самостоятелно на избори, то след 2007 г. това стана невъзможно. Разочарованият от разцепленията син избирател предпочете новата партия. Видно е от намаляването на някогашните сини бюлетини през годините. И ако през 2009 г. Синята коалиция (СДС, ДСБ,БСДП, Обединени земеделци, РДП) получи 285 662 гласа или 6,76 насто, то 4 години по-късно, през май 2013 г. нито една от трите партии или коалиции, представляващи демократичната общност, не попадна в парламента.  Десните избиратели се бяха стопили на около 300 000.

Впрочем толкова получи сътворената с много мъки коалиция Реформаторски блок (ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, БНД, ХДП)

– 291 806 гласа или      8,888% на изборите на 5 октомври 2014 г.

Известно е, че у нас коалиции трудно се правят и лесно се развалят. Такава бе съдбата и на реформаторите. И отново, както през 2013 г., се разделиха на три в битката за онези вече по-малко от 300 000 гласа. И отново останаха извън парламента.

Това е положението, уважаеми дами и господа от демократичната общност. Десните лидери не си извадиха поука от историята. А тя показва нещо много простичко – когато са заедно – бият, когато са поотделно, ядат бой поединично и общо.

Иде година с европейски и местни избори.

Дали десните партии ще съсредоточат огъня една към друга, от което десният избирател за пореден път ще отиде за гъби, или ще се държат цивилизовано, като европейци? Ще видим. Дано си спомнят, че някога всички са били заедно и това е златното времена България по времето на т.нар. преход

Етикети: * *