ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2032

преди 3 седмици

Позиция на Атлантически съвет на България

Както още на 16 ноември 2020 г. обявихме, Атлантическият съвет на България ще оцени Стратегическия преглед на отбраната съгласно разработени от нашите експерти критерии.(https://www.facebook.com/119135085343065/posts/747523595837541/)Към момента единственият публичен официален документ, от който можем да съдим за резултатите от Прегледа, е публикуваният на 22 декември 2020 г., на Интернет-страницата на Министерството на отбраната за обществено обсъждане, проект на „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г.“.

(https://www.mod.bg/…/proe…/20201222_Proekt_programa_2032.pdf)Водени от нашите критерии за оценка и основавайки се единствено и само на публикувания проект на програмата, правим уговорката, че все още за нас остават неизяснени редица въпроси за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната. Вероятно повече информация можем да получим, ако бъде публикуван документ за резултатите от междуведомствения Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност, част от който е Стратегическият преглед на отбраната. Този национален процес на стратегически преглед вече би следвало да е приключил. Следващият документ, който очакваме, е Планът за развитие на въоръжените сили до 2026 г., който следва да бъде приет от правителството, след като Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032 бъде приета от парламента. Полезен източник на информация биха били и интервюта с официални представители на Министерството на отбраната, което обаче за срока на общественото обсъждане на документа и предвид коледните и новогодишни празници едва ли биха се осъществили. Ние вече предложихме експертната си подкрепа в хода на Стратегическия преглед на отбраната, но от страна на Министерството на отбраната не получихме отговор на изпратеното от нас писмо. Ето защо нашите оценки за

Стратегическия преглед на отбраната в този анализ се базират изцяло на горепосочения публикуван документ за обществено обсъждане, като изложеното в него дава достатъчно основания да направим съответните заключения и на базата на тях да формулираме нашите предложения и препоръки.Не можем да не отбележим факта, че Стратегическият преглед на отбраната продължи над две години (заедно с подготовката за започването му), с което премина разумните срокове, на фона на повишеното ниво на спешност на причините за неговото провеждане и на значимостта на неговите цели и очаквани резултати за бъдещето на българските въоръжени сили. Дори само този факт говори за наличието на пропуски в организацията, координацията и институционалния капацитет на отговорните за националната сигурност държавни структури.Не сме по никакъв начин приятно изненадани от факта, че проектът на програмата беше публикуван на 22.12.2020 г. единствено на сайта на Министерството на отбраната, като обаче същевременно той продължава да отсъства от интернет-портала за обществени консултации (http://www.strategy.bg). Този портал се администрира от Министерския съвет и съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, именно по предложение на Министерския съвет програмата трябва да бъде внесена в Народното събрание. Не е ясно на базата на чия управленска и административна компетентност точно за този стратегически документ е приложена „тясна ведомственост“ и е публикуван само на сайта на Министерството на отбраната, за разлика от предишната аналогична Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020, връзка към която все още се намира на споменатия по-горе интернет-портал. Там е и Бялата книга за отбраната и въоръжените сили от 2010 г.Озадачаващо е също така публикуването на проекта на програмата точно в периода на Коледните и Новогодишни празници, с което на практика се постига ограничаване на вероятния обществен интерес и реакции. Същевременно процедурата формално е спазена и евентуалните срокове текат. В същия дух, за тази важна публикация не се появи никакъв анонс за привличане на вниманието, нито от Министерството на отбраната, нито от Министерския съвет, нито пък имаше призив за изпращане на мнения, предложения и съображения от заинтересованите граждани или организации. Не е посочен телефон или електронна поща или конкретен пощенски адрес за комуникация на такива мнения от обществото, нито беше посочен срок, в който се очакват реакциите на гражданското общество по този толкова важен документ. За продължителността на конкретния за този случай срок засега можем само да гадаем, но за всеки случай, като експертна неправителствена организация, реагираме възможно най-бързо.Същевременно нямаме основание да предполагаме, че българската държавна администрация и българската политическа класа не разбират или изобщо не познават механизмите на общественото обсъждане. Затова считаме, че е недопустимо по такъв важен документ да се прилагат подобни очевидни процедурни хватки. Налага се впечатлението, че истинската цел е проектът да остане „под радара“ на общественото внимание и така обществото да бъде поставено пред свършен факт. Това, разбира се, неизбежно ще доведе до слаба обществена подкрепа, а впоследствие дори и съпротива и твърде вероятно – скорошно отхвърляне на тази програма и започване на процеса отначало. При подобен сценарии резултатът ще бъде отново и за пореден път няколко изгубени години, с огромно разхищение на ресурси. Всичко това е в дълбок ущърб на националната ни сигурност. За изпълнението на програмата ще са необходими и финансови, и материални, и човешки ресурси. И не само – общественото доверие и широкото политическо съгласие за изпълнение на заложеното в предлаганата програма в идните над 10 години са този безценен “капитал”, който може да направи възможно постигането на заложените цели в този стратегически документ.

Ето защо общественото обсъждане е ключово за осигуряването на обществена подкрепа и подобни процедурни подходи, най-вероятно целящи бързо придвижване на документа, са контрапродуктивни.Тази програма ще има стратегически и изключително дългосрочни последствия за развитието на отбраната и въоръжените сили и за националната сигурност на страната ни. Тя ще ангажира огромни финансови ресурси за десетилетия напред, част от които вероятно ще са дългосрочни заеми за превъоръжаване. От формулираните в нея цели и степента и качеството на на тяхното изпълнение зависи дали България ще има силна отбрана в НАТО и ЕС.Предвид всичко това, Атлантическият съвет на България разглежда с особена критичност всичко, което е записано в тази програма. Защото става дума както за сигурността на държавата и обществото в дългосрочен план, така и за инвестирането на огромен ресурс не само във финансов и материален аспект, но и като обществено съгласие.Нашият анализ на предложената програма съдържа оценка както на положителните резултати, така и на слабостите. За преодоляването на недостатъците ние даваме нашите предложения, а не се ограничаваме единствено и само до критичния прочит и изразяване на публични оценки.Атлантическият съвет на България, винаги когато критикува, предлага и решения. Надяваме се, че препоръките ни ще бъдат отчетени и отразени в проекта на програмата, така че настоящото Народно събрание в оставащите му не особено много работни дни до края на мандата му да успее да приеме един издържан, реалистичен и градивен дългосрочен стратегически документ на отбраната.

ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Като цяло оценката ни е, че тази програма съдържа в себе си високи цели за развитието на българската отбрана в дългосрочна перспектива, при това те съвсем логично са поставени в съюзен контекст на системата за колективна отбрана на НАТО и изграждащата се Европейска отбрана. Заявените дългосрочни намерения, особено тези, синтезирани в последната, девета точка, на документа („Насоки за работа с поглед към хоризонта“) са с визионерски поглед към бъдещето. Сполучливо и заслужено в заглавието фигурира погледът към хоризонта. Ако тези насоки бъдат следвани докрай и бъдат реализирани, България наистина може има силна отбрана към 2032 г. и ще е способна да се утвърди като достоен и още по-уважаван съюзник в НАТО, даващ своя нарастващ принос за общата сигурност на целия Алианс.Така заявените в тази част насоки за бъдещо насочване на усилията отговарят в немалка степен и на разработената от Атлантическия съвет на България през 2018 г. Визия за развитието на отбранителната политика на Република България до 2030 г. (http://atlantic-council.bg/…/%D0%90%D0%A1%D0%91-%D0%92%D0…).Особено добре е отразен съюзният контекст и необходимостта от участие в съюзни военни формирования на територията на други държави от НАТО, както и изграждане на такива формирования на българска територия. Нещо, за което настояваме от години. Заради тези позитивни идеи в текста можем с пълно основание да приветстваме вложените от Министерството на отбраната усилия.Силен момент е и заявената решимост за недопускане здравната криза от пандемията с COVID-19, с нейните тежки и дълготрайни последици върху икономиката и финансите, да се трансформира в криза на сигурността и отбраната. Това е в унисон с формулираната цел от Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Това е и нашето разбиране като експертна неправителствена организация, граждански гарант за необратимостта на евроатлантическия избор на българското общество.Особено добре е формулирано в пета точка и “желаното крайно състояние” на отбранителните способности на българските въоръжени сили към 2032 г. – те да бъдат „модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, и да разполагат с основните приоритетни отбранителни способности, адекватни на рисковете и заплахите. Имаме само забележка към подбора на думите с оглед семантиката, като препоръчваме от формулировката “желано крайно състояние” да отпадне думата “крайно”, тъй като развитието на отбраната не спира през 2032 г. Определения като “крайно” в този случай носят негативна конотация на спряло, застинало развитие, което не е целта. Формулировката за желаното „крайно“ (ударение върху думата “крайно”) състояние демонстрира, че все още е жива илюзията, че е възможно да се постигне някакво лелеяно „устойчиво крайно“ състояние, с достигането до което нещата вече ще са решени веднъж и завинаги и всичко ще бъде ясно и определено и няма да се променя повече. Тази илюзия е деформация, продукт от дългите години на „известния враг“ през Студената война. В днешно време динамиката и способността за постоянно изменение, адаптация и реформиране, при това – умението да го правят по-бързо от противника, е залогът за успех при въоръжените сили. Крайно време е реформата и развитието да станат същност на живота в системата за отбрана, а не анатема. Затова може да има желани, но не и “крайни” (приключени веднъж завинаги) състояния. Ето защо предлагаме думата “крайно” да отпадне. Посочени са и конкретните начини за постигането на тази визия за бъдещите способности на въоръжените сили. Отново прави позитивно впечатление присъствието на съюзния контекст в НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, което е един от големите плюсове на тази програма и за това екипът на Министерството на отбраната, която я е разработил, заслужава нашите адмирации. Плюс е изричното упоменаване на изпълненето на приетите от страната ни ангажименти по пакета Цели за способности на НАТО и приоритетите по тях, особено изграждането на тежката механизирана бригада на Сухопътни войски.Тук много добре и напълно уместно е отразено и стратегическото партньорство със САЩ и максималното използване на всички възможности, които предоставя Десетгодишната пътна карта за отбранително сътрудничество до 2030 г., с фокус върху изграждането на отбранителни способности на способностите на въоръжените сили.Формулираните приоритети на отбранителната политика в точка 3.3. отговарят на визията за изграждането на силна и модерна българска отбрана в НАТО и ЕС и са в унисон с точка девет.Ясно са формулирани, по-точно отново потвърдени, като цяло, трите основни мисии на въоръжените сили, както и нивото на политическа амбиция за използването на въоръжените сили по всяка една от тях. Базата за сравнение са двата предходни стратегически документа – Бялата книга от 2010 г. и Програмата от 2015 г.Не можем да не отбележим като положителен резултат и адекватната оценка на средата на сигурност, както и представените тенденции в развитието на отбранителните способности в дългосрочен период (втора точка). Особено оценяваме факта, че е разгледана негативната роля на Руската федерация в регионален аспект и особено изричното споменаване на нарушения баланс на силите в Черно море – тема, която все още е табу за редица българските политици. Споменават се и хибридните заплахи. Внимание е отделено и на Китай, което е още един положителен момент, съответстващ на развитието на политиката на НАТО по въпроса. Въпреки тези плюсове, тази част може да бъде разширена що се отнася до деструктивните действия на Руската федерация в регионален аспект – както в Черно море, така и в Западните Балкани. Политиката на Китай също следва да бъде разгледана малко по-подробно, особено що се отнася до оръжейните пазари и достъпът до високите технологии.Положителен резултат от Стратегическия преглед е предложението за създаване на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. След като значението на киберпространството ще нараства още повече, като то вече е признато от НАТО като отделен домейн за водене на операции, наред със земята, въздуха, морското пространство и космоса, необходимо е изграждането на способности за киберотбрана да бъде още по-висок приоритет. Нещо повече – кибератаките са неизменна част от хибридната война. Тук обаче предстоят тепърва сериозни усилия, за да има държавата ни надеждна киберотбрана. Само по себе си, създаването на отделно командване може и да е оценено от екипа на Министерството на отбраната като необходима стъпка, но структурата сама по себе си все още не прави способностите. Създаването й е само необходим етап, като тепърва предстоят инвестициите в тази ключова за отбраната сфера.Друг съществен резултат, заслужаващ да бъде отбелязан, е планираното създаване на Командването за логистична поддръжка. Тази нова структура ще бъде особено полезна в контекста на колективната отбрана, при необходимост от разполагане на сили на НАТО на наша територия. По същия начин, както и при гореспоменатото ново командване, важното е какво се прави за изграждането на реални способности. Разликата с горния случай е, че достатъчно способности за киберотбрана тепърва предстои да се изграждат, като това е нов домейн за провеждане на операции, докато при логистиката най-вероятно ще става дума в голяма степен за оптимизация и преструктуриране на вече съществуващи формирования. Което може да се окаже и нелесна задача. Остава да видим. Особено що се отнася до способностите за оказване на поддръжка от страната домакин.Програмата определено поставя хората в отбраната на водещо място и това е правилно решение. Човешкият фактор е най-важният компонент от отбранителните способности. Необходимо е да продължи устойчивото нарастване на доходите на хората в отбраната, за да бъде конкурентна военната професия на пазара на труда. Оценяваме положително политиката на Министерството на отбраната в тази област през последните три години. Възпритият подход за учене през целия период на военната служба е без алтернатива, за да могат хората в отбраната да са адекватни на динамично променящата се среда, развитието на технологиите и военното дело. Това зависи обаче и от прилагането на обективен модел на кариерно развитие, основан на заслугите и постиженията. Предлагаме в точка 7.1.2. „Модел за кариерно развитие“ да се конкретизират планираните действия и стъпки по години до 2032 г., а не да се говори за краткосрочен и средносрочен план. Не става ясно предвижда ли се и кариерен модел за цивилните служители. Това следва да се уточни в текста.Специални адмирации заслужава и заявеното намерение за превръщане на „мисийното командване“ в същностна основа на командването и управлението във въоръжените сили. Принципът, който този термин означава, е слабо известен за широката публика. Надяваме се, че Министерството на отбраната и особено военното ръководство ще го разяснят навреме, за да улеснят общественото обсъждане и дебата в Народното събрание. Само ще подчертаем, че въвеждането на този принцип е от изключителна важност и това ще се равнява на революция за българските въоръжени сили, тъй като изисква непознати за досегашната практика децентрализация на решенията, оправомощаване на командирите и пълно вътрешно доверие в командната верига – все качества, които се базират на различна военно-образователна програма и институционална култура.Положителен момент е и намерението по отношение на бъдещото развитие на военната полиция, с акцент върху по-ефективно планиране и използване на военнополицейските способности в операции. Убедени сме, че приоритетната задача е именно използването на способностите в операции и мисии.Впечатляващо е и заявеното ниво на амбиция за способностите на военното разузнаване до 2032 г. Поради спецификата на материята, тук няма да навлизаме в детайли. Също така адмирации заслужават и плановете до 2032 г. Военномедицинска академия да увеличи противоепидемичните военно-медицински способности в контекста на кризата с COVID-19. Изградените военно медицински способности трябва да бъдат запазени и развити, като бъдат отделени и достатъчно капиталови разходи.Оценяваме и заявеното намерение за „премахването на зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС.“ (Стр.11). Това обаче се постига с конкретни действия, а не с декларативни намерения. И най-вече със скъсване със зависимостта от руския военнопромишлен комплекс за ремонти и поддръжка на старата съветска техника. Затова следва този текст да се доразвие и конкретизира в тази насока.Оценяваме положително намерението Министерството на отбраната поетапно да се освобождава от търговските дружества, които нямат принос към способностите на въоръжените сили и техните операции. Това отдавна трябваше да бъде факт. Необходимо е обаче да се конкретизира как и кога ще стане това, основано на ясни критерии за оценка. Затова предлагаме текстът да бъде допълнен.Що се отнася до търговските дружества, в програмата се отбелязва, че с въвеждането на възможността за вътрешноведомствено възлагане на поръчки („in-house“) в Закона за обществените поръчки се създаде правно основание за директно сключване на договори между възложителя и дружеството, в случай, че отговорят на определените в закона изисквания. Оценката в документа е, че това създава реални предпоставки за финансово-икономическа стабилизация, което ще доведе до повишаване постъпленията от дивиденти и данъци. Обективно погледнато, тези положителни очаквания могат и да бъдат покрити, но въпросът е да се гарантира, че тази процедура на вътрешноведомствено възлагане на поръчки няма да доведе до нарастване на корупционния потенциал в системата и произтичащия от него натиск. Необходимо е да се представят механизми за гарантиране на прозрачността и противодействие на корупцията. В този смисъл, текстът по тази точка следва да бъде допълнен.Положителен момент е и отчетената необходимост „да се постави фокус върху приноса на Република България за защитата на технологичното предимство на НАТО и предотвратяването на незаконния достъп на държави-конкуренти извън НАТО и ЕС до критично важни технологии, интелектуална собственост и научно-изследователска и развойна дейност“. Въпросът е обаче в практическото изпълнение. В тази връзка, например, едно от уязвимите места би представлявал военнопромишленият ни комплекс, където интерес от инвестиции биха могли да проявят например китайски фирми. Не на последно място, потвърдено е и развитието на Министерството на отбраната като интегрирана структура, включваща в себе си Щаба на отбраната. Няма как да не бъде положително оценено заявлението, че в тази връзка “основен приоритет за работа до 2032 г. е подобряването на прозрачността, сътрудничеството, доверието и споделянето на оценки между цивилната и военната експертиза на интегрираното Министерство на отбраната.” Въпреки това, все още предстоят още усилия, за да функционира ведомството като наистина интегрирана институция, с точния баланс между цивилната и военната експертиза. Усъвършенстването на взаимодействието между политическия (policy), ресурсния и военния блок, всичките използващи обща административна поддръжка, ще бъде постоянен процес, на приливи и отливи, но важното е движението в посока напред да не спира.В тази връзка препоръчваме в точка 6.2 “Развитие на интегрираното Министерство на отбраната” да се развие концепцията за гореспоменатите блокове на интегрираното Министерство на отбраната. Подходяща цел в тази връзка е стартирането, непосредствено след приемането на програмата от Народното събрание, на качествен функционален анализ на цялото стратегическо ниво на командване и управление, за да бъдат подобрени и оптимизирани структурите и процесите. Такъв анализ не може да бъде извършен без подкрепата на експертния потенциал на съюзниците от НАТО с най-много опит в това отношение, най-вече САЩ.По отношение на развитието на интегрираното Министерство на отбраната препоръчваме да бъде създадена специална структура, която да отговаря за противодействие на хибридни заплахи, включително и за борбата против дезинформацията и фалшивите новини. Такава структура би следвало да работи в мрежа с останалите такива структури по другите министерства и ведомства от системата за защита на националната сигурност. Последното обаче е въпрос на Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност, който също би следвало да е приключил.Като цяло представеният за обществено обсъждане документ е написан на висок, но като цяло разбираем експертен език. Кратко и ясно са формулирани целите и приоритетите.НЕДОСТАТЪЦИНезависимо от всичките положителни страни на така предлагания проект на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили, както и положителните ни оценки по редица текстове от нея, не можем да не изразим и нашето сериозно безпокойство.Целите в дългосрочен план, най-вече формулираните в последната девета точка, са наистина амбициозни и високи и са в съюзен контекст. Само че те, за съжаление, няма да могат да бъдат постигнати, предвид съществуващите „конструкционни“ дефекти в предлагания проект на програма.Може формулираните цели да са най-прогресивните и модерните, да са в контекста на времето си и с поглед към хоризонта, но тяхното постигане да бъде да провалено именно заради предлаганите грешни пътища за тяхното реализиране. В случая основните проблеми са в най-обемната от всички точка шеста, посветена на изграждането и развитие на отбранителните способности на въоръжените сили, както и в непълните данни на точка осма, посветена на ресурсите.Именно тук пропуските могат да обезсмислят цялата програма, най-вече да превърнат в голи намерения всичко, което е формулирано като цели за постигане в последната, наистина визионерски написаната девета точка.Недостатъците на програмата са в следните основни направления:ОБЩА ЧИСЛЕНОСТ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИВ точка шеста се казва, че за изпълнение на възложените мисии и задачи Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв.Заявените амбиции за обща численост в този случай обаче не отговарят на възможните за нашата държава ресурси – нито финансови, нито демографски. Ако подобни амбиции бъдат вписани в такава дългосрочно обвързваща програма, резултатът ще бъде кухи и неспособни въоръжени сили.По този въпрос вече взехме отношение на 18 ноември 2020 г. (https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=749021935687707&id=119135085343065 ) Като оценяваме така предлаганата численост на въоръжените сили, не можем да не отчетем, че към края на 2032 г., която се пада последна от планиращия цикъл на Програма 2032, населението на България се очаква да бъде, за наше голямо съжаление, намаляло до около 6350000 души. Ако не и по-малко. Статистиката тук отдавна не е на наша страна и тя обективно показва, че българското население се топи средно с по около 50000 души годишно. Вж. данните на Евростат. https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table…Съгласно изпълняваната от 2015 г. досега Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020, за изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. Това е и решението на Народното събрание от 2015 г. Към момента е известно, че въоръжените сили не могат да бъдат окомплектовани, като недостигът реално е около 20%.Ако приемем горната граница по Програма 2020 от 40000 души, тогава излиза, че на 1000 души население през 2020 г. се падат 5.6 военнослущежи. Реално обаче те са по-малко, заради многото вакантни места в момента.Според данните на годишното издание (2018) на „The Military Balance“ на International Institute for Strategic Studies, България има 4.4 военнослужещи на активна служба на 1000 души население. По тази стойност тя се нарежда на едно от челните места в НАТО (https://en.wikipedia.org/wiki/Member_states_of_NATO).Само че тук сега сме водещи по брой военнослужещи на 1000 души население, но не и по боеготовност и по реални способности, за наше голямо съжаление. Армията ни и до днес е „въоръжена“ с допотопно съветско въоръжение и техника, които са оперативно несъвместими с тези на НАТО.Сега обаче нека хвърлим поглед към бъдещето, по-точно към 2032 г.Ако програмата беше предложила не нарастване, а запазване на сегашната определена с решението на Народното събрание от 2015 г. численост, към 2032 г., предвид острия демографски спад, България ще има 6.3 военнослужещи на 1000 души население. От близо 4.4 ще сме скочили на 6.3! И тогава ще сме най-вероятно на водещо място в НАТО по този показател. А с какви финансови ресурси тогава ще разполага държавата е друг въпрос. Проектът на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032 обаче днес предлага не запазване на числеността, а именно нейното нарастване в периода до 2032 г. Следователно, тогава по показател брой военнослужещи на 1000 души население България ще отиде още по-далеч в класацията. Подобно решение обаче струва пари на българския данъкоплатец и ще бъде неефективно.Въпросът за демографските и за финансовите ресурси към 2032 г. ще важи с още по-голяма сила, отколкото днес. Как в условия на остър демографски спад, средно с по 50000 души годишно и застаряващо население, разумно може да се аргументира увеличаване на броя на въоръжените сили? Всяка година ще има, за голямо наше съжаление, около 50000 души население по-малко. С какви финансови средства това ще бъде възможно? На каква цена за обществото като разходи за отбрана като процент от БВП? И оправдано ли е подобно прекомерно натоварване, след като България е част от системата за колективна отбрана на НАТО и се ползва със защитата на член 5 от Северноатлантическия договор?Още повече, тук трябва да се отчита и фактът, че до 2032 г. неизбежно и заплатите на военните трябва да бъдат актуализирани спрямо условията на пазара на труда, където конкурентният натиск ще става още по-висок. Следователно, прекомерната численост означава и още повече повишени разходи за личен състав, които неизбежно ще са за сметка на другите две основни категории разходи – за текуща издръжка, включително и бойна подготовка, и капиталови разходи за придобиване на нова техника и за научни изследвания в отбраната.Още един факт, която не може да бъде пренебрегнат в тази връзка е и все още големият недостиг на военнослужещи към момента. Общите оценки са, че около една пета от местата сега са вакантни. Което значи, че преди да се увеличи наистина планираната численост, първо трябва да се попълнят вакантните бройки. Което отваря въпроса за разходите, защото, ако сега има близо 20% незаети места, това значи, че сега разходите за персонал са по-малко. Ако нямаше сега вакантни места, неминуемо сегашните разходи за персонал щяха да бъдат още по-високи и съотношението, при този бюджет за отбрана, щеше да е изкривено още повече в полза на разходите за персонал за сметка на останалите. И оттам – на способностите.Друг въпрос, който все още не е разгледан, е доколко сегашният недостиг на военнослужещи се дължи на ниска мотивация от заплащането на труда във въоръжените сили и доколко на чисто демографски фактори (т.е. че вече населението ни в трудоспособна и млада възраст е недостатъчно да попълни и приетата през 2015 г. обща численост на въоръжените сили). С други думи, предвид демографската картина, дали и сегашната численост не е над възможностите ни? Факт е, че сме на едно от водещите места в НАТО по брой военнослужещи на 1000 души население.Трудно е да допуснем, че по време на Стратегическия преглед на отбраната не са правени демографски анализи. Ако обаче такива има, те или са били непълни, или са били пренебрегнати.Погледнато и в аспекта на развитието на технологиите на бъдещето, ясно е, че времето на масовите армии с неособено високи изисквания към подготовката на войниците като цяло вече безвъзвратно е отминало. Не количеството, не броят, а качеството на хората и нивото на тяхната подготовка да боравят с все по-сложното и високотехнологично въоръжение и бойна техника е решаващо за постигането на победа на бойното поле в перспектива. Бъдещето на военното дело не говори в полза на масовите и средноподготвени армии, още по-малко на наборните такива. Победата в утрешния ден принадлежи именно на армиите на високите технологии, с високо подготвени и мотивирани професионални войници. Конфликтът в Нагорни Карабах от есента на 2020 г. вече показа разликата между това да използваш високите технологии и това да живееш в миналото, с армията, с която си свикнал.Все повече ще се въвеждат роботизирани системи, които ще заместват хората на бойното поле и благодарение на които ще се решава кой е победител и кой е победен. Така че не просто нарастване на числеността е важното в този контекст, а решението е да се търси увеличаване на нивото на подготовка на военнослужещите да боравят с високите технологии. И на тяхната висока мотивация да се развиват и да служат на държавата си като професионалисти.Затова не са реалистични каквито и да е идеи за въвеждане на задължителна военна подготовка или за връщане на наборната армия. В този смисъл, предлагаме да отпадне текстът в точка 6.14, отнасящ се до евентуалното търсене, след четири години, на „широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка“. След четири години ще стане кристално ясно, че тенденцията към високотехнологична напълно професионална армия няма разумна алтернатива. Един от критичните въпроси, по който писахме и коментирахме, беше за постъпилите индикации в медиите за евентуално връщане на задължителното викане на запасняци (https://www.facebook.com/119135085343065/posts/773569776566256/ ).В представената Програма такъв текст липсва, което определено е в неин плюс. Явно в системата все пак разумът е взел връх този път. Засега се говори само за „алтернативни подходи за подготовка на запаса“ (стр. 26). Вероятно зад тези думи продължават да се крият намерения за бъдещо връщане на тази остаряла и непригодна за новите условия практика. По всичко личи, че засега обаче с „алтернативните подходи“ явно е направен избор да не бъде вдиган излишен шум в общественото пространство и в парламента, който в оставащите до края на мандата му дни трябва да гласува изработената Програма. Нашето предложение е текстът изцяло да отпадне!Ако Стратегическият преглед на отбраната беше предложил като резултат не увеличаване, а намаляване на общата численост на въоръжените сили, паралелно с навлизането на роботизирани системи, което е единствената правилна логика предвид параметрите на демографската картина от сега до 2032 г. и на реално възможните за получаване ресурси (целта е 2% от БВП да се харчи за отбрана, а за повече трудно ще се намери правителство, което да го гарантира), тогава отново трябваше да се направи анализ къде ще сме сред останалите страни от НАТО по горепосочения показател. Средната стойност за НАТО (вж. източникът по-горе) е 3.4 военни на 1000 души население! Белгия, Дания, Канада, Чехия, Германия, Италия, Холандия и Румъния имат обаче по-ниски стойности.В този демографски контекст говорим обаче само за броя на населението. Но не и за процента на трудовата сила от общия брой на населението, което в нашия случай и застарява. Тогава към 2032 г натискът върху числеността на въоръжените сили ще нараства още повече, което е още един съществен аргумент в полза на намаляването на числеността на въоръжените сили съобразно демографските и икономическите реалности и навлизането на високите технологии, които безвъзвратно променят военното дело и определят нови правила.Предвид горепосоченото, предлагаме така заявената обща численост да бъде преразгледана в посока надолу, в съответствие с демографските и икономическите реалности и предвид развитието на високите технологии и приложението им във военното дело, особено роботизираните системи.Ако това не бъде направено, програмата няма да издържи теста на реалностите на времето и упражнението ще трябва да се повтори, рано или късно, в условията на още изгубено ценно време и ресурси.РЕСУРСИНе е възможно формулираната визия за желаното състояние на отбранителните способности към 2032 г. да стане факт и да имаме силна отбрана в НАТО и ЕС, ако ресурсите не отговарят на амбициите. Високоподготвена армия с такава численост и с такъв най-общо очакван бюджет в рамките на 2% от БВП е невъзможно да бъде поддържана. По отношение на ресурсите, с които ще се реализира тази амбициозна програма, се съдържат само общи формулировки. Казва се само, че е „необходимо разходите за отбрана да се придържат стриктно към нивата, определени в Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП на Република България до 2024 г.“ Заявена е и необходимостта след 2024 г. разходите за отбрана да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП до 2032 г., а ако икономическото състояние позволява – и по-високо, за да се преодолее дефицитът, причинен от спада в абсолютната стойност на БВП, в следствие на мерките срещу пандемията от COVID-19. Вж. точка осем за ресурсното осигуряване.Няма представени конкретни финансови прогнози за бъдещето до 2032 г., като очакван БВП и оттам разходи за отбрана като част от него по години, включително и възможни допълнителни средства от централния бюджет по години за осъществяване на проекти за превъоръжаване. Смущаваща е тази липса на финансова конкретика до 2032 г., особено в контекста на продължаващата криза с COVID-19 и нейните икономически и финансови последици.В програмата се говори само за 38 приоритетно необходими способности, които ще се изграждат, но не е уточнено колко ще струват те. Споменава се мимоходом това само по отношение на всичките формулирани минимални военни способности „в пълния им списък“ (над 36 милиарда лева!), но не и за 38-те приоритетни такива, на чието изграждане, по всичко личи, е посветена тази програма. (Вж. четвърта точка „Планиране на отбраната”). Не е посочена дори и обща оценка на необходимите разходи за придобиване на ново въоръжение и техника, така че да се постигнат приоритетните 38 минимални военни способности.В така представения проект на програма са дадени само способностите, който се планира да се постигнат, но не и проектите за превъоръжаване, чрез които ще стане това. Оттук не може да се направят и изчисления колко пари ще трябват за получаването на дадена способност. Тук правим уговорката, че придобиването на техниката е само част от уравнението. Следователно, от програмата не става ясно с какъв финансов ресурс ще се изграждат способностите. И оттам не може да бъде ясно със заявената финансова рамка от 2% от БВП за отбрана как ще се реализира всичко това. При положение, че не е дадена очакваната обща финансова рамка за отбраната към 2032 г. Нито е видно какъв ще бъде очакваният икономическият ръст до 2032 г. и съответно БВП. След като не се говори за конкретни формирования (напр. бригада или изтребителна авиобаза) и за конкретни проекти за превъоръжаване (например придобиване на още осем F-16, нови 3D радари, дронове и др.), не можем да придобием представа и за цената, която ще бъде платена от данъкоплатеца. Най-малкото, ако не детайлни разчети, които са за друг вид документи на отбраната, необходимо и да бъдат показани обобщени индикативни стойности на необходимите финансови ресурси до края на периода на планиране през 2032 г. за 38-те определени за изграждане способности.Предвид всичко това, не е възможно, без да видим в програмата остойностени способностите и конкретна финансова рамка на отбраната по години до 2032 г., да бъдем сигурни, че амбициите отговарят на възможностите. Практиката досега у нас показва, че по правило те винаги са се разминавали, като ресурсите са се оказвали и по принцип, и в частност недостатъчни. И сега имаме основание да се съмняваме, че това ще се случи. Затова препоръчваме програмата да бъде допълнена с горепосочената финансова информация.Във втори параграф на точка 8.1. най-вероятно е допусната техническа грешка в следния текст: „… поне 20% от капиталовите разходи се предвижда да бъдат планирани за придобиване на ново въоръжение и техника.“ Излишната дума е „капиталовите“ и тя следва да отпадне. Би следвало да става дума не за 20% от капиталовите разходи, а за 20% от разходите за отбрана. Затова вместо „капиталовите разходи“ да се запише „разходите за отбрана“. Това е и смисълът на поетия от страната ни ангажимент от срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. – съюзниците да харчат поне 2% от БВП за отбрана, като една пета от тези разходи да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника и за научни изследвания. А не с тези разходи да се покриват ремонти на стара съветска техника.Ако пък се окаже, че горепосочената грешка е вярна, това ще говори още по-лошо за финансовата логика на програмата. В този случай, само една пета от капиталовите разходи ще бъдат за нова техника, а останалите – за ремонти и поддържаща на старата и вероятно за инфраструктура и други проекти, класирани за финансиране по перото капиталови разходи.СПОСОБНОСТИПрограмата в този й вид представя само най-общо необходимите способностите на въоръжените сили и по трите мисии (вж. шеста точка).Не са разписани обаче никакви структури и формирования – бригади, авиобази, военноморски бази, пунктове на базиране, полкове, батальони и т.н.За разлика от Бялата книга за отбраната и въоръжените сили от 2010 г. и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020, където основните формирования на въоръжените сили ги има разписани и представени схематично, сега тази информация изцяло липсва.От една страна, това е практично решение, защото до 2032 г. може да има актуализации и структурни промени (напр. полк да стане бригада или обратно). Само общата формулировка обаче сега далеч не е достатъчна, тъй като не дава достатъчно представа за организационната структура на въоръжените сили и особено за това как предлаганата обща численост от “не по-малко от” 43000 души се вписва/нанася в планираните формирования на въоръжените сили. Затова препоръчваме програмата да бъде допълнена с тази информация, по примера на Бялата книга от 2010 г. и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020.Що се отнася до способностите, друг важен момент прави особено впечатление и буди тревога. Това е планираното съотношение на трите основни категории разходи – за личен състав, за текуща издръжка и капиталови разходи. Съгласно представения ни за обществено обсъждане документ (осма точка), „Ефективно и ефикасно изразходване на средствата ще се постигне при съотношение между разходите за личен състав, издръжка и капиталови разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната на ниво 60:20:20.“ Това, което е интересно е, че „За периода 2025-2032 г… съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната следва да се поддържа на ниво 60:15:25.“Не можем да пропуснем да отбележим загрижеността си от факта, че парите за текуща издръжка, което следва да включва и бойната подготовка, са малко. Нещо повече – след 2025 г. те даже намаляват като относителен дял. Това се дължи на увеличаването на капиталовите разходи за придобиване на нова техника. Намалените разходи за текуща издръжка обаче води до недостатъчно висока натренираност и подготовка, от което ще страда и готовността. И оттам и способностите като цяло.Това, просто казано, ще доведе до фактическото положение хората в отбраната (при планирана увеличена обща численост) да получават заплати, които се очаква да нарастват всяка година, да има постъпваща нова техника по проектите за превъоръжаване, но същевременно подготовката и ученията да бъдат с ограничен бюджет. Следователно, при това положение няма да имаме истински способности, а предимно вниманието ще е насочено към осигуряване на пари за нарастващи заплати на все повече хора и за покупки на нова техника. Само със заплати и с аквизиция отбранителни способности не се градят.Добре е уточнено в точка 6.1., че „Отбранителните способности на Въоръжените сили ще се развиват като съвкупност от следните елементи: доктрини; организация; подготовка; въоръжение, техника и оборудване; лидерство; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост.“ Способността съществува реално, само ако е осигурена във всичките тези осем компонента. Ако има дефицит при подготовката, следователно, не може да се говори за способност.Затова нашата препоръка е, в допълнение към посоченото по-горе за намаляване на предлаганата численост и за допълване на програмата с финансови данни за очаквания БВП до 2032 г. и с финансови данни за остойностените способности, да се предвиди по-висок относителен дял на разходите за текуща издръжка. Същите следва да бъдат поне една трета от общите разходи за отбрана. Идеалното съотношение би било трите категории разходи да бъдат равни – по една трета. Това е трудно за постигане, но няма алтернатива, ако искаме да имаме силна и способна армия.Със сигурност това ще доведе, освен до актуализиране на числеността на въоръжените сили в посока надолу, и до преразглеждане и ново определяне на способностите, които ще бъдат изграждани до 2032 г. Работата няма да бъде лека, но по-добре да бъде направена сега, отколкото тази програма скоро да бъде обявена за нереалистична и следователно – ненужна, което ще обезсмисли двугодишните усилия по стратегическия преглед.СИСТЕМА ЗА КОМАНДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕОснователна тревога будят някои предложения за връщане на вече изоставени практики от миналото, доказали своята неефективност и още повече – недопустими в съвременни условия и с които не може да се даде адекватен отговор на предизвикателствата на бъдещето.Системата за командване и управление на оперативно ниво съгласно проекта на програмата ще се състои от Съвместното командване на силите, Командване на Сухопътните войски, Командване на Военновъздушните сили, Командване на Военноморските сили, Съвместно командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.В точка 6.15.2. Развитие на командната структура се казва следното: “Предвижда се изграждане на оперативно ниво, в което командванията са подчинени на началника на отбраната и организационното им изграждане се трансформира към организация максимално близка до необходимата за провеждане на мисии и операции.”Освен това се уточнява и следното: “Целесъобразно е изравняването на йерархичните нива на Съвместното командване на силите и командванията на видове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното ниво на началника отбраната.”Ако тези предложения бъдат приети, това означава, че началникът на отбраната фактически ще придобие статус на началник на Генерален щаб. Това би било връщане към един вече изоставен преди години модел. Това е една практика от миналото, която е доказала своята неефективност при съвременната организация на отбраната в демократичното устройство на държавата, както и своята неприложимост към съвременната война.Ролята на началника на отбраната не е да командва пряко командванията на оперативното ниво, като по този начин влиза в микромениджърски функции, а от командирите се изземва инициативата и те стават обикновени изпълнители. Ролята на началника на отбраната, за разлика от началник на Генерален щаб, е различна в една модерна система. Началникът на отбраната трябва да бъде главен съветник на правителството по всички въпроси, свързани с въоръжените сили. Командната функция обаче на практика превръща началника на отбраната в микромениджър, зает с ежедневните проблеми от живота на войските. (За повече вж. https://bulgariaanalytica.org/…/desette-nezamenimi-roli-na…/)Ето защо за нас подобно развитие е нелогично и неоправдано. България не трябва да се връща към модела на фактически автономен от политическото ръководство и всесилен началник на генералния щаб, който трудно комуникира с останалата част от интегрираното Министерство на отбраната. Възлагането на командни функции на Началника на отбраната няма да улесни, а ще спъне и увреди постигането, поддържането и развитието на нужните способности.Подобно възлагане на командни функции поставя този най-висш офицер в държавата и в конфликт на интерес. Началникът на отбраната, който същевременно е длъжен да предоставя навременен, безпристрастен и честен военно-експертен съвет на ръководството на държавата и в частност на министерството, неминуемо ще жертва качествата на своя съвет в интерес на успеха на своята командна функция, тъй като отговорността за успеха на отдадената команда е далеч по-непосредствена а евентуалният провал – персонален.Тази командна функция отнема важната и уникална функция на Началника на отбраната да бъде визионер за развитието на въоръжените сили, поради възложената му командна отговорност, която неминуемо ще го принуждава да избира сигурността на старото и познатото пред иновативността и риска от новостите – както по отношение на текущата бойна подготовка на войските, така и на развитието на техните оперативни способности.Такава командна функция на практика го понижава до обикновен, макар и висш командир и му отнема възможността свободно да интерпретира вариантите на използване на въоръжените сили, поради персоналната му отговорност за евентуален техен провал.Тази командна функция на практика въвежда тотална и пълна централизация на вземането на решенията, отдалечава ги още повече от бойното поле и превръща добрите идеи за „мисийно командване“ в илюзия. Индиректно, тази командна функция ще потиска инициативата на офицерите, ще изкриви логиката на тяхното кариерно израстване и развитие. На преден план ще излезе послушанието, вместо иновативността и самостоятелността и поемането на премерен риск за изпреварване на противника и победа.Друг важен момент е, че се предлага “изравняването на йерархичните нива на Съвместното командване на силите и командванията на видове въоръжени сили.” По този начин обаче Съвместното командване на силите се обезличава и се губи неговата водеща роля при осъществяването на съвместни операции. При това положение не е ясно как ефективно Командващият на Съвместното командване на силите ще осъществява командването и управлението на придадените му военни формирования от видовете въоръжени сили при провеждането на съвместни операции. Преди 10 години, с Бялата книга за отбраната и въоръжените сили се търсеше как командващият на Съвместното командване на силите да получи повече правомощия, а сега изглежда посоката е връщане назад. Именно това командване има за задачата да осигури ефективното участие на страната ни в операции и мисии. Не виждаме здрава логика и в това предложение.Такова „изравняване“ показва сериозно неразбиране на логиката, съгласно която е задължително да бъдат разделени командните функции за провеждане на операции от командните функции за окомплектоване, подготовка и развитие на войските.Във връзка с гореизложеното, предлагаме точка 6.15.2 да отпадне!Освен това, така детайлно разписана точка по въпросите на системата за командване и управление на въоръжените сили не е подходяща за такъв стратегически документ, а за по-нисшестоящ такъв в йерархията.Тук проблемът е обаче по-сложен. Ако тази точка остане в програмата и документът бъде приет от парламента, това значи, че народните представители гласуват решение, с което се ангажират да направят и съответните изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили, така че да дадат тези допълнителни правомощия на началника на отбраната и да принизят статута на Съвместното командване на силите.ЗАКЛЮЧЕНИЕПредложената за обществено обсъждане Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032 си поставя високи и положителни цели за развитието на българската отбрана като част от колективната отбрана на НАТО и Европейската отбрана, но, за съжаление, те са неосъществими при това съдържание на документа.Поставени са правилни цели (девета точка) и приоритети на отбранителната политика до 2032 г., но предлаганите пътища и начините за тяхното постигане са негодни.Неясна остава финансовата рамка на отбраната, особено при кризата с коронавируса и икономическия спад.Прекомерна за финансовите и демографските възможности на страната е предлаганата обща численост на въоръжените сили, предполагаща значително нарастване на разходите за личен състав в контекста на необходимостта от повишаване на заплатите в дългосрочен план.Безспорна е необходимостта от огромни инвестиции за превъоръжаване, които обаче не са представени като стойност в документа, нито способностите са представени остойностени – дори и в най-обобщен вид.Недостатъчни са предвидените като относителна стойност разходи за текуща издръжка и бойна подготовка, без които няма реални способности.Подчиняването на цялото оперативно ниво на командване и управление пряко на началника на отбраната и понижаване на статута на Съвместното командване на силите е връщане към неефективни управленски практики.Всичко това към момента не дава основание да се счита, че програмата ще може да отговори на високите цели, които за заявени в нея. Зад декларираните амбиции не се виждат да стоят реални възможности, а засега само декларативни намерения. Ако не се отстранят тези недостатъци, програмата ще бъде неефективен инструмент и няма да постигне заложените в нея амбиции.Надяваме се предлаганите от нас промени да бъдат отразени, така че до края на мандата на това Народно събрание да има гласувана работеща и реалистична програма.